Решение № 10371 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5762/2016 г.

ВАСV отделение07.08.2017 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97 от 24.03.2016 г. по адм. д. № 671/2015 г. на Административен съд В.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10371 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5762/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Я. Д. Й. от гр. В., против решение № 97 от 24.03.2016 г. по адм. д. № 671/2015 г. на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 967з-36/09.12.2015 г. на началник Сектор "ПП" при ОДМВР- В.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на процесуалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началник на Сектор "ПП" при ОДМВР- В., редовно призован не изпаща представител и не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед № 967з-36/09.12.2015 г. на началник Сектор "ПП" при ОДМВР- В., издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 и чл. 204, т. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с която на Я. Д. Й. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 (три) месеца, за това, че на 13.08.2015 г., е застъпил в наряд, като състав от екип работещ по контрол на пътното движение/КПД/ в град В. със служебен автомобил, подробно описан, на който е монтирана АИС- ВПК и маршрут № 5. За времето от 03.00 часа до 06,30 часа, съгласно часовия график екипа е следвало да осъществява КПД на булевард "2 юни", до Химко, но вместо това Й. е проявил небрежност в служебната си дейност - не е изпълнявал задълженията си на мястото за контрол извън автомобила, а е седял вътре в него и си почивал. Сочи се от административния орган, че с деянието си Я. Й. виновно е нарушил чл. 51, ал. 2 от Инструкцията за организация на работа и реда за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение № 8121з-749/20.10.2014 г.- "дейността по пътен контрол се изпълнява извън служебните помещения и МПС, като полицейските служители могат да извършват и обход пеша в рамките на указаните за поста или маршрута граници за изпълнение на конкретни задачи". На основание чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 (три) месеца, като изпълняващ длъжността младши автоконтрольор в група ОДПКПД на сектор "Пътна полиция" ОДМВР-В.. Според съда така издадената заповед е законосъобразен индивидуален административен акт. Същата е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 204 от ЗМВР правомощия, в изискващата се форма и съдържание, което съответства на чл. 210 от ЗМВР, при спазване на административно производствените правила на дисциплинарното производство и на материалния закон. Спазено е изискването на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Решаващият съд е приел, че жалбоподателят е осъществила визираните от дисциплинарно наказващия орган нарушения, които обуславят налагането на дисциплинарното наказание. Според него в хода на дисциплинарното производство, разследващият орган служебно е събрал многобройни доказателства, от анализа и съпоставката на които правилно е обоснован извод, че безспорно са доказани извършените от Й. дисциплинарни нарушения. Според съда правилно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушаване на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, като към него е приложено съответстващото му с оглед нормата на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР дисциплинарно наказание. По тези съображения е прието, че жалбата, като подадена против законосъобразен индивидуален административен акт е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Касационните оплаквания са насочени към необоснованост на решението, тъй като съдът според касаторът не е възприел доводите му за допуснатите при издаването за заповедта съществени нарушения на административно производствените правила. Тези доводи са били подробно обсъдени от първоинстанционния съд и касационната инстанция изцяло споделя изложените в мотивите на оспореното решение съображения. Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за необсъждане на всички доказателства е неоснователно. Съдът подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като неговите правни изводи се възприемат изцяло от касационната инстанция. Обосновано съдът кредитира видео и аудио записите от монтираните в автомобила записващи устройства. Няма спор- процесния запис е изготвен при спазване на одобрените от Министъра на вътрешните работи Организационно - технологични правила за работа с автоматизирана информационна система "Видео заснемане на пътен контрол" АИС "ВПК". В чл. 5, т. 1 от същите е регламентирано, че системата обработва видеоинформация за намиращите се в обсега на средствата за заснемане служители на МВР, извършващи проверка за спазване на правилата за движение по пътищата. Тук се имат предвид не само случаите на извършване на конкретни проверки, както счита жалбоподателя, а и служителите, които по изпълняват такива функции във връзка със заеманата от тях длъжност. Видеозаписът от автоматизирана информационна система "ВПК", в случая е изготвен по предвидения ред и представлява годно доказателствено средство, поради което правилно дисциплинарно наказващия орган и първоинстанционния съд са се позовали на същия . Несъмнено -от заснетото на тези видео файлове, в продължителен отрязък от време, през който касатора е заел лежаща поза, с отпуснато тяло и скръстени на гърдите ръце, на спусната назад предна седалка в служебния автомобил-обосновава извод, че Й. сам се поставя в положение на изолация от външната среда, а поведението му, съвсем не представлява израз на изпълнение на възложените му служебни задължения. Въз основа на намиращ се в административната преписка утвърден часови график, за работата на нарядите от ПК при ПП- В. и по специално този в състав Т. Т. и жалбоподателят Я. Й. - съдът приема за установено, че нарядът е следвало да бъдат в точка на контрол - бул. "2 юни до "Химко". За времевият период от 03.00 часа до 06,30 часа на 14.08.2015 г. няма отразен осъществен контрол върху дейността да наряда. Обосновано въз основа на възприетото съдържание на видео записите, съдът приема, че в случая се касае за неизпълнение на възложени служебни задължения, а не за липса на трафик. Също така обоснован е извода на първоинстанционния съд, че е ирелевантен за разглеждания спор факта за интензитета на пътния трафик - за изпълнение дейността по пътен контрол, която задължително съгласно сочената инструкция / чл. 51, ал. 2/ следва да се извършва извън служебния автомобил. Не са допуснати и нарушения на процедурата по издаването на заповедта, по отношение на която първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, като същите са обсъдени и от настоящата инстанция. Неоснователно е възражението, че дисциплинарното производство не е започнало с издаване на писмена заповед по чл. 207, ал. 1 ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 208 ЗМВР- при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198-202 от закона, както е в разглеждания случай дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1