Решение № 14207 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6251/2019 г.

Решение № 14207 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6251/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: на Народно читалище "Никола Йонков Вапцаров – 1866" – Благоевград и касационна жалба на община Благоевград, двете срещу решение № 277 от 12.02.2019 г., постановено по адм. д. № 411/2018 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В касационната жалба на Народно читалище "Никола Йонков Вапцаров – 1866" – Благоевград" се поддържа неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 АПК. Иска се отмяната му като неправилно и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което Върховният административен съд (ВАС) отхвърли като неоснователни жалбите на НЧ "Европа – 2014 г.", с. Мощен, общ. Благоевград и НЧ "Виртуален свят – 15.11.2004", гр. Благоевград, срещу решенията на Комисията по чл. 23 от Закона за народните читалища – Благоевград /Комисията/, с които е извършено разпределение на държавната субсидия за 2018 г. между читалищата на територията на община Благоевград, обективирани в протокол № 2 от 2.05.2018 г., с което тези две читалища са лишени от субсидия. В касационната жалба на община Благоевград се твърди недопустимост, евентуално – неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 АПК. Иска обезсилване на съдебното решение, алтернативно – отмяната му като неправилно и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което Върховният административен съд (ВАС) да отхвърли като неоснователна жалбата на НЧ "Европа – 2014 г.", с. Мощен, общ. Благоевград и НЧ "Виртуален свят – 15.11.2004", гр. Благоевград, срещу решенията на Комисията, с които е извършено разпределение на държавната субсидия за 2018 г. между читалищата на територията на община Благоевград, обективирани в протокол № 2 от 2.05.2018 г., с което тези две читалища са лишени от субсидия. Ответниците – Народно читалище "Европа-2014", Председателят на Комисията по чл. 32 ЗНЧ В. Новоселски, Народно читалище "Иван Чаушки 1934", Народно читалище "Георги Измирлиев 1939", Народно читалище "Смилен Сейменски 1929", Народно читалище "Изгрев 1946", Народно читалище "Владимир Башев 1922", Народно читалище "Яне Сандански 1946", Народно читалище "Арсени Костенцев-1980", Народно читалище "Съзнание 1944", редовно призовани, не се представляват и не изразяват становище по касационните жалби. Ответникът – Народно читалище "Виртуален свят – 15.11.2004", чрез подаден отговор по касационните жалби, ангажира становище за неоснователност на същите. Моли обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира касационните жалби за допустими като предявени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Благоевград е обявил нищожността на двете решения на Комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, обективирани в протокол № 2 от 2.05.2018 г. на Комисията, извършваща разпределение на годишната субсидия за народните читалища на територията община - Благоевград, с които НЧ "Европа – 2014 г." и НЧ "Виртуален свят – 15.11.2004" са лишени от държавна субсидия, като преписката е върната на Комисията за ново разглеждане и произнасяне, съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. За да стигне до този правен резултат, АС - Благоевград, след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните – поотделно и в тяхната съвкупност, е стигнал до извод за допустимост и основателност на подадената жалба. Относно допустимостта на жалбата, съдът е приел, че двете оспорени решения на комисията представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. В тази връзка съдът е приел за неоснователни доводите на ответника и заинтересованите страни за недопустимост на жалбата, поради липса на годен предмет на съдебен контрол. По същество съдът е приел, че по отношение обжалваните решения на Комисията е налице отменителното основание на чл. 146, т. 1 от АПК – липса на компетентност. В тази връзка съдът е изложил, че от заповед № 579 от 18.04.2018 г. на заместник кмета на община Благоевград за конституирането на Комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, не става ясно поименният състав на Комисията, с изключение на представителя на общината – И. Ангелова, като по отношение на останалите членове е посочено – "по един представител на читалищата на територията на общината", но не е посочено колко точно са тези читалища, същите не са изброени и конкретизирани. Съдът е приел, че с процесния протокол от заседанието на Комисията от 25.04.2018 г. също така не става ясно колко читалища осъществяват дейност на територията на община Благоевград и какъв процент от тях са присъствали на заседанието на Комисията. Посочени са в протокола представители на 9 читалища, без да става ясно какъв точно е броят на читалищата в общината и колко от тях следва да получат годишна субсидия. По този начин, според съда, е налице неяснота за това дали Комисията е заседавала в необходимия законоустановен състав и кворум, следователно дали е налице валидно волеизявление за приемането на одобрения механизъм за разпределение на субсидията за народните читалища на база субсидирана численост. От данните по делото не става ясно колко читалища развиват дейност на територията на общината, колко и кои са вписани в регистъра по чл. 10 от ЗНЧ, тъй като нито в заповедта на заместник кмета за назначаване на комисията, нито в протокола са посочени тези обстоятелства. Съдът е приел, че се касае за съществен порок при конституирането на Комисията, който не е бил отстранен в развилото се административно производство. На следващо място съдът е приел, че оспорените решения са немотивирани, липсва ясно изразено волеизявление на Комисията. По тези съображения – липса на компетентност и неспазване на изискванията за форма на административния акт, съдът е приел същия за нищожен. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са развитите в касационните жалби доводи за недопустимост на съдебното решение като постановено по жалба, предявена от лице без право на жалба. Жалбата срещу първоначалния акт е предявена от надлежен правен субект по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК – народно читалище на територията на община –Благоевград чрез надлежния му представител. Обстоятелството, че представляващият читалището-жалбоподател е представлявал същото и като член на Комисията по чл. 23 от ЗНЧ не означава, че решението на Комисията е обжалвано от член на същата в качеството му на физическо лице, както неоснователно твърди касационният жалбоподател. Неоснователни са и твърденията в касационните жалби за неправилност на атакуваното съдебно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1 от Конституцията на Република България общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Като част от единната държавна власт местното самоуправление осъществява държавно-властнически правомощия в рамките на съответната територия и определения кръг обществени отношения от местно значение. Именно правото и реалната възможност на населението да решава самостоятелно въпросите от местно значение, свързани пряко с неговите потребности и предоставени в неговата компетентност от законодателя, е смисълът на местното самоуправление - чл. 17 Закона за местното самоуправление и местната администрация. Такова е съдържанието на понятието местно самоуправление, дадено и от Европейската харта за местното самоуправление, приета от Съвета на Европа, ратифицирана със закон (Държавен вестник, бр. 28 от 28.03.1995 г., обнародвана в Държавен вестник, бр. 46 от 6.06.2000 г.). Съгласно чл. 3, т. 1 на Хартата, местното самоуправление е правото и реалната възможност за местните общности да регулират и да управляват в рамките на закона, на тяхна отговорност и в интерес на тяхното население, съществена част от обществените дела. Конституционният съд, в решение № 9 от 21.09.2000 г., постановено по конституционно дело № 6/2000 г. относно тълкуването на чл. 141 от Конституцията, сочи, че обхватът на правомощията на общините "трябва да бъде максимално широк, а начините за тяхното упражняване - изградени върху идеята за широка автономия в рамките на собствения периметър на компетентност, съчетана с наличието на средства за осъществяването им". Съгласно нормата на чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата от комисия с участието на представител на съответната община, на всяко читалище от общината и се предоставят на читалищата за самостоятелно управление, т. е. Комисията действа в условията на оперативна самостоятелност, изразяваща се в предоставената от закона възможност за извършване на преценка по отношение начина на разпределение на субсидията между читалищата, разположени на територията на съответната община, като целесъобразността на взетото решение не подлежи на контрол от съда. За валидното упражняване на предоставените на Комисията по чл. 23 от ЗНЧ правомощия по закон, е необходимо същата да е овластена да извършва своята дейност от надлежен орган, както и да взема решенията си в законосъобразен състав – с участието на представител на съответната община и представител на всяко читалище от общината. В конкретния случай не е спорно, че Комисията е назначена от надлежен орган – назначена е от заместник кмета, оправомощен със заповед на кмета на общината. По отношение на състава на Комисията, административният съд правилно е приел, че от заповед № 579 от 18.04.2018 г. на заместник кмета на община Благоевград за конституирането на Комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, не става ясно поименният състав на Комисията, с изключение на представителя на общината – И. Ангелова, като по отношение на останалите членове е посочено – "по един представител на читалищата на територията на общината", но не е посочено колко точно са тези читалища, същите не са изброени и конкретизирани. Съдът е приел, че с процесния протокол от заседанието на Комисията от 25.04.2018 г. също така не става ясно колко читалища осъществяват дейност на територията на община Благоевград и какъв процент от тях са присъствали на заседанието на Комисията. Посочени са в протокола представители на 9 читалища, без да става ясно какъв точно е броят на читалищата в общината и колко от тях следва да получат годишна субсидия. По този начин, според съда, е налице неяснота за това дали Комисията е заседавала в необходимия законоустановен състав и кворум, следователно дали е налице валидно волеизявление за приемането на одобрения механизъм за разпределение на субсидията за народните читалища на база субсидирана численост. От данните по делото не става ясно колко читалища развиват дейност на територията на общината, колко и кои са вписани в регистъра по чл. 10 от ЗНЧ, тъй като нито в заповедта на заместник кмета за назначаване на комисията, нито в протокола са посочени тези обстоятелства. Съдът е приел, че се касае за съществен порок при конституирането на Комисията, който не е бил отстранен в развилото се административно производство. Липсата на компетентност на издателя на административния акт, установена и от първоинстанционния съд, е самостоятелно основание за прогласяване нищожността на административния акт, без да е необходимо изследването на други основания за незаконосъобразност на същия. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, като не намира за необходимо да преповтаря същите. Като мотивира настоящото решение, позовавайки се на правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, препращайки към мотивите на първоинстанционният съд, Върховният административен съд, трето отделение, намира касационните жалби за неоснователни, а съдебното решение за правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на касационните жалбоподатели не се следват разноски. Въпреки, че са претендирани разноски, от ответника Народно читалище "Виртуален свят – 15.11.2004" не са ангажирани доказателства за реализирани такива пред касационната инстанция, поради което искането следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение