Решение № 6040 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2791/2013 г.

Решение № 6040 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2791/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на ректора на Софийски университет "Св. Климент Охридски", подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Галина Кунева, срещу решение № 6460 от 30.11.2012 г. на Административен съд - София-град (АССГ) по адм. д. № 7812/2012 г. В жалбата се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК и се иска отмяната му. Ответникът - Пламен Желев от гр. Сливен, чрез своя процесуален представител, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Претендират се разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение АССГ е отменена заповед № Р020-869/20.07.2012 г. на Ректора на СУ "Св. Климент Охридски", с която на основание чл. 137, ал. 2, т. 3, въз връзка с чл. 135, т. 3, 4., т. 5 и т. 6 от Правилника за устройството и дейността на Софийския университет (Правилника) на Пламен Желев (студент, магистърска програма "Образователен мениджмънт", задочна форма на обучение, фак. № 29298) е наложено наказание - отстраняване от Университета. Решаващият съд е приел, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Според АССГ от доказателствата по делото не може да се установи наличие на изпълнена процедура по изслушване на студента, респ. за приемане на писмените му обяснения по повод на възникналата ситуация при провеждане на изпит. Посочил е, че оспореният административен акт е немотивиран и вътрешнопротиворечив, тъй като в него липсва посочване на коя дата, при какви обстоятелства е извършено нарушението, както и кои са нарушените разпоредби. Крайният извод на АССГ е, че заповед № Р020-869/20.07.2012 г. на ректора на СУ "Св. Климент Охридски" е незаконосъобразна. Решението правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Правилника за виновно неизпълнение на вътрешните актове на Университета на студентите се налагат предвидените наказания (забележка, предупреждение за отстраняване, отстраняване). На основание чл. 137, ал. 3 от Правилника наказанията се налагат от Ректора по предложение на Декана, който преди да изготви доклада до Ректора трябва да изслуша студента или да приеме писмените му обяснения и да изясни случая от фактическа страна. В случая посочената разпоредба не е изпълнена, което е довело до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с което е ограничено правото на защита на наказаното лице. Доводите на касатора, че подадената жалба от Пламен Желев до Декана (вх. № 95-П-34/02.07.2012 г.) по своята същност са негови писмени обяснения, са неоснователни. Жалбата на Пламен Желев не е съставена по повод на поискани обяснения, доколкото докладната записка, в която е описано поведението на студента, е съставена и подадена до Декана на 3.07.2012 г., т. е. след като студентът е подал жалбата. Обясненията по чл. 137, ал. 3 от Правилника трябва да са дадени с оглед на вмененото наказание, а не поради други обстоятелства или друг повод, защото те са обяснения по повод на нарушението от студента, а не обяснения въобще. Доколкото на лицето се налага наказание за определено противоправно поведение, представляващо нарушение на чл. 135, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от Правилника, това производство е санкционно, водещо до негативни правни последици за лицето. Изпълнението на процедурата по чл. 137, ал. 3 от Правилника чрез посочените алтернативно начини (изслушване на студента или приемане на писмените му обяснения) е задължително, а нарушението на същата е съществено. Независимо от това, дали се касае за наказателно, административно или дисциплинарно производство, следва обвинението в извършване на нарушение да бъде посочено в заповедта, т. е. конкретно да е посочено какво точно е извършил или не е извършил студентът, кога и къде го е извършил, по силата на какъв акт е бил задължен да го извърши, както и какво лично отношение е показал към простъпката си. Това е така, тъй като привлеченото към отговорност лице има правото да узнае предварително в какво точно е обвинено, по какъв начин е квалифицирано поведението му и на какви доказателства се гради повдигнатото му обвинение. В случая заповед № Р020-869/20.07.2012 г. на Ректора на СУ "Св. Климент Охридски" не съдържа указание, досежно датата и мястото на извършване на нарушението, не позволява на съда и страните да формират категорични изводи от фактическа и правна страна и ограничава правото на защита на наказаното лице. Посочено е нарушение на трудовата дисциплина, а същевременно и поведение на студента, демонстриращо неспазване на установените правила за поведение и вътрешен ред на Университета. Касае се до порок в задължителни реквизити - сведения относно конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага конкретното наказание, като посочването единствено на разпоредбите на чл. 135, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от Правилника не представлява изпълнение на изискването за мотивиране на административния акт по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя наказаното лице в положение на изненада, тъй като то трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава наказанието, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда. Липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за налагане на наказание "отстраняване от Университета" е толкова съществено, както правилно приема АССГ, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително спазване на предвидена в закона форма. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане за репариране на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 АПК, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 150 лева, установена с приложен договор за правна защита и съдействие и разписка за плащане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, седмо отделение,