Решение № 15768 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8930/2014 г.

Решение № 15768 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8930/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Павлина Димитрова Пресолска от гр. София срещу решение № 3263 от 15.05.2014 г. по адм. дело № 10099/2013 г. на Административен съд - София-град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. С посоченото решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Павлина Димитрова Пресолска срещу решение № РО-721 от 19.09.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София град, с което е потвърдено разпореждане № 212-00-9154-5 от 1.08.2013 г., с което е разпоредено Павлина Димитрова Пресолска да възстанови добросъвестно получено обезщетение за безработица за периода от 29.11.2011 г. до 3.10.2012 г. в размер на 12 342,24 лв., за който има и отпусната пенсия за старост в Украйна. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че обезщетението за безработица е било получавано от Павлина Димитрова Пресолска за време, за което впоследствие е получила и пенсия за старост в Украйна, а според чл. 54е, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че при постановяването на обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд не е разгледал и обсъдил съществени въпроси от значение за спора: дали пенсията в Украйна е била отпусната за целия трудов стаж на жалбоподателката - български и украински, или само за стажа в Украйна, както и какъв е размера на отпуснатата пенсия в Украйна и в какви парични единици е била определена - в украински гривни, български лева или друга валута. Правилото на чл. 54е, ал. 3 КСО има за цел да елиминира едновременното получаване на два вида обезщетение, плащани при едновременното настъпване на два осигурителни риска, единият от които изключва другия - и двата осигурителни риска (безработица и старост) са свързани с временна или трайна липса на работоспособност, която не е причинена от заболяване. Старостта, причиняваща неработоспособността, изключва безработицата като причина на неработоспособността на същото лице. Поради това правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст или за ранно пенсиониране изключва правото на парично обезщетение за безработица. Но само когато правото на пенсия е в пълен размер. От данните по делото не става ясно дали в процесния период (на обезщетение за безработица) касационната жалбоподателка е навършила изискуемата възраст по чл. 68 КСО и дали има такъв осигурителен стаж, който да обуслови нейно право на определен вид ранно пенсиониране (ако не е навършила възрастта по чл. 68 КСО), поради което е останал неизяснен въпросът дали при касационната жалбоподателка е настъпил нормативно установения в България осигурителен риск при изгубена работоспособност поради старост. Не е ясно дали сборът от придобития от нея трудов (осигурителен) стаж в България и придобития трудов стаж в Украйна отговаря на изискването по чл. 68 КСО за определен размер осигурителен стаж, ако бъде установено, че е навършила възрастта по чл. 68 КСО. Не е изяснен и въпросът дали отпуснатата й в Украйна пенсия напълно замества тази, която би й била отпусната в България при условията на чл. 68 КСО. Не е изяснен размерът на отпуснатата в Украйна пенсия дали не е символичен (ако е в украински гривни), поради което не би могъл да бъде приет за изместващ правото на обезщетение за безработица в България. Освен това, не е изяснен и въпросът дали пенсията за старост в Украйна е равнозначна на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на чл. 54е, ал. 3 КСО. Върховният административен съд, шесто отделение, вече е имал възможността да изрази становище, че "в разпоредбата на чл. 54е, ал. 3 от КСО законодателят не е посочил изрично, че на връщане подлежи полученото обезщетение за безработица за периода, през който е отпусната пенсия за старост в друга държава (а) нормата следва да се тълкува ограничително, тъй като въвежда парично задължение, поради което не следва да се счита, че е налице непълнота (в закона), която да се запълва от органите на НОИ или съда" (реш. № 13201 от 5.11.2014 г. по адм. д. № 9392/2014 г.). По изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, шесто отделение счита, че обжалваното съдебно решение е неправилно (необосновано) и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който при новото разглеждане на делото да разгледа и да даде отговор на посочените по-горе въпроси. При новото разглеждане на делото Административен съд - София град следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд - чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,