Решение № 14809 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9284/2013 г.

Решение № 14809 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9284/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на началник-сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Плевен против решение № 232 от 8.05.2013 г., постановено по адм. д. № 229/2013 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отменена негова заповед № 20080/3.02.2012 г. за прилагане на принудителна административна мярка - изземване на свидетелство за управление на МПС, издадено на Младен Борисов Гунов от гр. Плевен, на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Претендира отмяната му и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от Младен Гунов жалба бъде отхвърлена. Ответникът Младен Борисов Гунов, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за основателна. Правно основание за издаване на оспорения пред АС - Плевен индивидуален административен акт е нормата на чл. 171, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление (задължение по чл. 157, ал. 4 от закона), същото се изземва. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения, като на основание чл. 2, ал. 1 Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (отм.), респ. на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з - 1959/27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39. Следователно, материалноправни предпоставки за изземването на СУМПС като превантивна принудителна административна мярка изискват на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление на компетентния административен орган, при което крайният правопораждащ релевантен факт за отнемането на контролни точки е влизането в сила на наказателното постановление, установяващо нарушението и размера и вида на наказанието. Първоинстанционният съд е приел, че представените по административната преписка наказателни постановления № № 1769/15.07.2003 г.; 4609/20.09.2004 г.; 9248/20.10.2004 г. и 428/4.02.2005 г. не са влезли в сила, тъй като жалбоподателят Гунов е представил 4 броя съдебни удостоверения от Районен съд - Плевен, от които се установява, че по жалби срещу тези наказателни постановления, подадени през месец март 2013 г., са образувани съответните наказателноадминистративни дела. Според съда, тези юридически факти водят до извод за липсата на материалноправната предпоставка за издаване на заповедта. При наличие на невлезли в сила наказателни постановления, на които се е позовал административния орган, на адресата не са отнети всички контролни точки, следователно не е възникнало за него задължението да върне свидетелството си за управление на моторно превозно средство. Решението е неправилно. По аргумент на чл. 64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила в случаите, когато не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Относимата разпоредба за връчването на наказателните постановления е чл. 58 от ЗАНН. Видно от доказателствата по административната преписка, НП № 1769/15.07.2003 г. е връчено на 21.08.2003 г.; НП 4609/20.09.2004 г. е връчено на 18.11.2004 г. срещу подпис на лицето Румен Бунов със задължение да го предаде; НП № 9248/20.10.2004 г. е връчено на 11.03.2005 г. на лицето Борис Гунов със задължение да я предаде и НП № 428/4.02.2005 г. - на 22.05.2006 г. Останалите две, цитирани в заповедта, наказателни постановления с № № 3118/12.05.2006 г. и 1273/17.09.2008 г. също са надлежно връчени съответно на 22.05.2006 г. и на 19.11.2008 г. Към датата на издаване на оспорената заповед № 20080/3.02.2012 г. за прилагане на принудителната административна мярка органът не е имал данни тези правораздавателни актове да са оспорени по съдебен ред и да са изменени или отменени от съда с влезли в сила решения. В производството по проверка на законосъобразността на приложената принудителна мярка е относим въпросът за надлежното връчване на наказателните постановления, установяващи нарушенията и съответно отнетите контролни точки. Когато актът не е връчен по установения от закона ред, се презюмира, че не е съобщен на адресата. Само когато законовите изисквания са спазени, ще е налице годен юридически факт, който да породи правните последици на влязло в сила наказателно постановление. Действията по връчването се извършват само и единствено от административния орган и той е този, който трябва да докаже надлежно извършването им - чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай това е сторено от издателя на административния акт. Касационният ответник е предприел съдебно оспорване на част от наказателните постановления, посочени като фактически основания за постановяване на ПАМ, след редовното връчване на атакуваната заповед. Към датата на издаване на акта - 3.02.2012 г. са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Представените от административния орган доказателства сочат на изпълнение на изискванията на закона към момента на издаване на оспорената заповед и правят доказано твърдението на касатора за съответствие на акта с материалноправните разпоредби. Неуведомяването на адресата за започване на административното производство не е съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, както неправилно е приел административния съд. Касае се за приложение на принудителна административна мярка, чрез която се реализира нейният превантивен ефект. Правото на защита на Младен Гунов не е накърнено, тъй като адресатът на акта го е упражнил, като е оспорил издадения административен акт. С оглед изложеното следва да се приеме, че заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което то подлежи на отмяна. Вместо него, предвид изяснената фактическа обстановка по спора, следва да се постанови друго, с което жалбата на Младен Борисов гунов от гр. Плевен бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд,