Решение № 5919 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1909/2013 г.

Решение № 5919 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1909/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Атанас Николов Димитров от гр. Асеновград, чрез пълномощника му, против решение № 2783 от 18.12.2012 г., постановено по адм. д. № 978/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена неговата жалба срещу отказ изх. № ИЯ/КАТ-1777 от 16.02.2012 г. на ВНД началник на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Пловдив за първоначална регистрация на МПС, марка "БМВ", модел 318 И, внос от Република Италия. Твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска отмяната му. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Пловдив не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. С оспорения индивидуален административен акт началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Пловдив е отказал първоначална регистрация на МПС, марка "БМВ", модел 318 И на собственика Атанас Николов Димитров по негово заявление от 27.01.2012 г. Мотивирал е отказа си с установени пречки за регистрацията на МПС по чл. 143, ал. 5, т. 3 от ЗДвП. Посочил е, че констатираното подправяне на идентификационния номер на рамата на автомобила е преодоляно, като в хода на производството пред административния орган е установен автентичният идентификационен номер. Но компетентният орган е установил, че превозното средство не е внесено в страната по законоустановения ред, тъй като представените документи на автомобила са неистински. Съгласно приложените към отказа и цитирани в него приложения, представеният документ за собственост от Италия № Х11077083 за автомобил "БМВ" е неистински, тъй като не е отпечатан по технологията висок печат. Тази констатация на административния орган, позовал се на изготвената експертна справка, е потвърден и от заключението на вещото лице по назначената от съда експертиза, неоспорено от страните по надлежния процесуален ред и обсъдено при условията на чл. 202 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Първоинстанционният съд е установил съответна на доказателствата фактическа обстановка, проявил е процесуална активност за пълното изясняване на фактите и обстоятелствата по спора и е достигнал до правнообоснования извод за законосъобразност на административния акт. ПРавилно е приложил разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от ЗДвП, съгласно която пътни превозни средства извън националния регистър се регистрират в националния регистър след предоставяне на оригинални документи от страната, в която са регистрирани. Процедурата по регистрация е разписана в чл. 12 и в чл. 5, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2005 г., съгласно която при регистрация структурните звена на МВР извършват необходимата проверка за идентификацията на превозното средство, в случаите, когато се изисква, достоверността на представените документи и данните на собственика, произхода на превозното средство и техническата изправност на превозното средство и неговото комплектоване. Една от предпоставките за регистрацията на моторното превозно средство е наличието на оригинални документи, което е и релевантният факт от съществено значение за произнасянето на административния орган. В случая е безспорно, че документът за собственост от Италия № Х11077083 за автомобил "БМВ", модел 318 И е неистински, поради което законосъобразно началникът на сектор "ПП" при ОД на МВР - Пловдив, на основание чл. 143, ал. 5, т. 3 от ЗДвП е отказал първоначална регистрация на внесения лек автомобил. Възражението на касатора във връзка със заключението на съдебната експертиза досежно истинността на документа за собственост е неоснователно. Жалбоподателят не е възразил срещу констатациите на експерта в съдебно заседание. Нещо повече, съдът е дал възможност на Димитров да представи друг документ във връзка със собствеността и закупуването на автомобила. Представеният впоследствие документ за собственост под формата на заверен препис не опровергава констатациите на експерта, кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Експертът ясно е посочил, че оптически вариращият елемент на изследвания документ се различава от сравнителния образец по воден знак и номер, както и по липсата на висок печат. Останалите аргументи на касатора в тази връзка са несъстоятелни. Неоснователно е и твърдението на касатора за неправилност на съдебното решение във връзка с установяването на автентичния идентификационен номер. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. В конкретния случай в хода на административното производство е установено, че има интервенция върху идентификационния номер на производителя. При извършеното експертно изследване, потвърдено от назначената съдебна експертиза, е открит автентичния идентификационен номер. Тази констатация не води до задължение на органа да регистрира превозното средство. След установяването му е предвидена самостоятелна процедура по реда на Инструкция № +-185/2002 г. Задължение на административния орган е да установи налице ли са и осъществени ли са визираните в правната норма факти, с които същата свързва последицата на отказ за регистрация на МПС. В случая обжалваният отказ е обоснован с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма на чл. 143, ал. 5, т. 3 от ЗДвП. Като е отхвърлил жалбата на Атанас Димитров, първоинстанционният съд е постановил решението си при точно приложение на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила в процеса, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд