Решение № 223 от 27.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6158/2007 г.

Решение № 223 от 27.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6158/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в"ГПК . Ц. А. Ц. е подала касационна жалба срещу решение от 12.07.2007 г. по гр. д. № 3* от 2004 г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявеният отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с чл. 40 ЗЗД и в тази част е отменено отхвърлителното решение от 9.04.2002 г. по гр. д. № 1* от 2000 г. на Софийския районен съд, 42 състав. В жалбата се инвокират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, субсумирани в хипотезата на чл. 188, ал. 1 ГПК и при преценка на относимите доказателства, необоснованост и материална неправилност на иска. Ответника Б. Ц. Ц. не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за него, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 17.09.2007 г. и е изтекъл на 17.10.2007 г., а жалбата е подадена на 16.10.2007 г.с вх. № 2* от същата дата. Решението е постановено след отменително решение № 1* от 16.09.2004 г. по гр. д. № 661 от 2003 г. на Върховния касационен съд, Четвърто отделение като са дадени указания по приложението на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Софийски градски съд е отхвърлил предявеният главен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК вр.с чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване нищожността на сключеният договор за покупко- продажба на апартамент № 8, ет.03, ул. ". № 73, гр. С. с н.а. № 99, т.03, рег. № 2* н.д. № 602 от 1992 г. на нотариус при СРС поради липса на съгласие породи това че сделката е изповядана с неистинско пълномощно и е уважил предявеният при условията на евентуалност обективно съединен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с чл. 40 ЗЗД като е приел, че договора за покупко- продажба е относително недействителен по отношение на представлявания тъй като е сключен в негова вреда. За да постанови този резултат въззивният съд е съобразил следните факти: предоставеното от собственика Б. Ц. в полза на Г. Б. пълномощно № 2* от 1.09.1997 г. е специално пълномощно за извършване на продажба, като цената не е посочена и е предоставена свобода на пълномощника да я договори. Извършена е продажба от пълномощника в полза на своя колежка от заложната къща "Т" при цена около три пъти по-ниска от данъчната оценка, която е 65 000 лева. Налице е нищожност на договора за продажба поради договаряне във вреда на представлявания защото е осъществен в кумулативна даденост фактическият състав на чл. 40 ЗЗД, а именно: налице е споразумение между представителя и третото лице с цел увреждане на представлявания, увредени са интересите на ищеца като са налице не потенциални, а реални вреди и е налице несъответствие между волята на представлявания и представителя. Действително с пълномощното е предоставена възможност представителя да договори цената, но в този случай той следва да осъществи представителната власт с грижата на добър стопанин, което ще рече, че при средна пазарна цена, а не както е в настоящия случай е договорил три пъти по-ниска цена от данъчната оценка. Свободата на договаряне, която е предоставена с пълномощното не следва да се тълкува като възможност същия да бъде ощетен, а като възможност за гъвкаво и в полза на представлявания преценяване на пазарната ситуация. Споразумение във вреда на представлявания е налице защото има съгласие между представителя и това трето лице, с което се сключва сделката чрез представителство. Изводите в тази насока са формирани след цялостно обсъждане на доказателствата, включително показанията на разпитаната свидетелка, които съдът е кредитирал, макар тя да е майка на съпругата на ищеца, защото ги е съпоставил с останалите доказателства, включително с представени няколко нотариални акта, които касаят други имоти, по които в качеството на купувач или продавач се явяват касаторката и пълномощника Г. Б. Тези актове характеризират отношенията между представителя и купувача, които са работили заедно в заложна къща и за които тези сделки явно са били обичайни. Споразумението изисква страните - и то и двете, да са имали намерение да увредят представлявания, което в случая е налице. При наличието на условията по чл. 40 ЗЗД, съглашението е недействително по отношение на представлявания, като правните последици са като тези при нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД - хипотезата накърняване на добрите нрави- действия в ущърб на доверието на представлявания, както приема и правната доктрина. Изводите на въззивният съд са обосновани и законосъобразни и постановеното решение следва да се остави в сила. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.