Решение № 8968 от 2.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4038/2021 г.
ВАСПето отделение02.08.2021 г.
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 244 от 05.02.2021г., по адм.д. 2757/2019г. на Административен съд Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване указанията, дадени по-горе в мотивите. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕС ВИ ПИООД, чрез процесуален представител, срещу решение 244 от 05.02.2021г., по адм.д. 2757/2019г. на Административен съд Пловдив/АС-Пловдив/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Уведомително писмо с изх.02-160-2600/2366 от 06.08.2019г. на Зам. ИД на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013г. за кампания 2016г. С посоченото УП на ЕС ВИ ПИООД е отказано финансово подпомагане за кампания 2016г. по мярка 214 Агроекологични плащания/АЕП/ от ПРСР 2007-2013г. в размер на 36879.19лв. за площ от 42.09ха, с код на агроекологична дейност АП 10. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - Зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител в писмена защита оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. АС-Пловдив е счел, че преходният период за преминаване към биологично производство е задължителен етап, като съгласно чл.24 от Наредба 1 от 07.02.2013г. за прилагане на правилата за биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (отм. ДВ. бр.75 от 11 септември 2018г.) и писмо вх.01-0400/505 от 12.04.2017г. на министерство на земеделието, храните и горите, с предоставена таблица с минимални периоди на преход, преходният период за отглежданата култура резене- ароматни и медицински растения, е 2 години при спазване разпоредбите на Регламент(ЕО) 834/2007 и регламент (ЕО) 889/2008. Съдът е приел, че в резултат на извършените административни проверки по направление Биологично растениевъдство е установено, че са изтекли минималните периоди на преход за всички заявени за подпомагане парцели с код на дейност АП10 и култура резене /код 124015/, като за кампания 2016 парцелите се явяват четвърта година в преход от поетия петгодишен ангажимент. АС-Пловдив е цитирал разпоредбите на чл.7, ал.1 и ал.2 и чл.24, ал.1 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., както и разпоредбата на т.IV Изчисляване на налагане на намаленията от методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 АЕП от ПРСР за периода 2007-2013г., и в обобщение е достигнал до извод, за отхвърляне жалбата като неоснователна. Решението е неправилно. От съдържанието на процесното уведомителното писмо е видно, че Зам. ИД на ДФЗ е мотивирал отказа за финансово подпомагане с данни относно установени наддеклариране и неспазване на базови изисквания / колона 12 намаление и санкция за наддеклариране, и колона 13 неспазване на базови изисквания в таблицата на стр.4 от УП/ за наддекларирана площ от 1.07ха или 2.61% (при заявена площ 42.09ха по АЕП с код АП 10) и санкционирана площ от 41.02ха след проверка за базови изисквания-колони 4, 5 и колона 9 от таблицата на стр.4 от УП. Административният орган в поясненията към колони 4 и 5 /стр.4 от УП/ е посочил, че се касае за недопустима площ, изчислена в ха на осн. чл.19 от Делегиран Регламент(ЕС) 640/2014г. и недопустима площ, изчислена в проценти на осн. чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014, а в поясненията към колона 12, че се касае за намаление и санкция за наддеклариране в лева-сборът на колона 4 и колона 6 в(ха) умножен по ставката за съответната дейност. В поясненията към колона 13 /стр.5 от УП/ АО е посочил, че се касае за санкция за неспазени базови изисквания, съгласно т.V Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 от ПРСР 2007-2013г. от Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена на осн. чл.16 от Наредба 11 от 06.02.2009г., със заповед РД09-243 от 17.03.2017г., издадена от Министъра на земеделието и храните. На стр.1 от процесното УП е посочено как и на какво основание е изчислена общата оторизирана сума- чрез ИСАК след извършване на задължителни административни и/или проверки на място съгласно чл.37 ЗПЗП на данните от подаденото заявление, при сравняване данните със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на осн. чл.30 ЗПЗП, както и с предоставените данни от ИАСРЖ, дирекция на националните паркове и контролиращите лица във вр. с чл.68 от Наредба 11 от 6.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г./Наредбата/. От прочита на процесното УП са видни мотивите за налагане на санкцията- наддеклариране и неспазване на базови изисквания, както и правните основания за налагане на санкцията. При тези данни изводът на административния съд, че оспорения акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите по чл.59, ал.2 от АПК, като краен резултат се споделя от настоящата инстанция. Заключенията на съда за материална законосъобразност на акта са необосновани и са изведени при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл.16 от Наредба 11 от 06.04.2009г., когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, животни или пчелни семейства не са спазени базовите изисквания по чл.26, ал.1 и 2 или изискванията по управление, агроекологичните плащания се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. Има ли издадена заповед РД09-243 от 17.03.2017г. на Министъра на земеделието и храните, на посоченото правно основание, с която се утвърждава Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, приложима ли е тази методика за кампания 2016г., не е изяснено по делото, доколкото първостепенния съд не е изискал в цялост административната преписка, която следва да съдържа процесната Методика и заповедта на ресорния министър за утвърждаване на тази методика, както и доказателства, че методиката се прилага за кампания 2016г. По този начин е останало неизяснено съдържанието на т.V Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 от ПРСР 2007-2013г. от Методиката, за да може да се формира обоснован извод за материална законосъобразност на оспорения акт, след като същия изрично препраща към нея относно материалните предпоставки за определяне размера на санкцията. В този смисъл неустановено по делото е и съдържанието на цитираната от съда т.IV Изчисляване на налагане на намаленията от методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 АЕП от ПРСР за периода 2007-2013г., във вр. с възприетия от АС-Пловдив извод за законосъобразност на отказа за предоставяне на финансово подпомагане. По делото не се съдържа писмо вх.01-0400/505 от 12.04.2017г. на министерство на земеделието, храните и горите, с таблица с минимални периоди на преход, преходният период за отглежданата култура резене- ароматни и медицински растения, за да може да се установи верността на формирания от съда извод за изтекъл период на преход по отношение на процесната отглеждана култура. При тези факти изцяло необоснован е извода на решаващият съд за материална законосъобразност на оспорения акт като формиран без да са събрани и изследвани всички относими към делото доказателства. Произнасянето на съда относно приложимост на нормите на чл.36, чл.37 и чл.38 от Регламент на Комисията(ЕО) 889/2008 следва да се извърши след попълване на делото с доказателства относно наличието или липсата на вътрешен акт на държавата членка, регламентиращ минималния период на преход за процесните видове култури, от който да е видно съответства ли този период на предвидения съгласно Регламента. В настоящия случай съображенията на първостепенния съд във връзка с правилата на административната процедура извън изискванията за форма и правилното приложение на материалния закон (установяват ли доказателствата по делото възприетите от органа неспазени базови изисквания относно заявените пет парцела с код АП 10 за подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013г. за кампания 2016г.) са изведени без делото да е попълнено с относимите доказателства- част от административната преписка по издаване на оспорения акт, а изводи относно съответствието на акта с целта на закона липсват. Това е пречка за осъществяване на касационната проверка вкл. относно прилагането на материалния закон, защото съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. По делото не са събрани относимите и необходими доказателства за изясняване релевантните за спора факти и липсват мотиви, отговарящи на изискването на чл.172а, ал.2 АПК, включващи обсъждане на твърденията на страните, преценка на доказателствата, фактически констатации и правни изводи относно установените факти, което съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като предвид изложеното по-горе е пречка за осъществяване на касационната преценка. Обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който следва да събере относимите към спора доказателства, включително да изиска процесната Методика и заповедта на ресорния министър, с която тази методика е утвърдена, доказателства, че методиката се прилага за кампания 2016г., както и писмо вх.01-0400/505 от 12.04.2017г. на министерство на земеделието, храните и горите, с таблица с минимални периоди на преход, преходният период за отглежданата култура резене- ароматни и медицински растения. След установяване на релевантните факти- ако е необходимо и с назначаване на съответния вид експертиза и след съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, съдът трябва да изложи мотиви относно: спазване на административнопроизводствените правила от АО по Наредба 11 от 06.04.2009г., съответствие на акта с приложимите материално правни норми, включително приложими ли са разпоредбите на чл.16 и чл.68 от Наредба 11 от 06.04.2009г., приложима ли е Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена със Заповед, издадена от министъра на земеделието, храните и горите, съответно кои разпоредби от методиката са приложими предвид процесния отказ за финансиране, спазени ли са изискванията относно заявеното направление биологично растениевъдство съобразно Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент(ЕО) 889/2008г., и съответен ли е оспорения акт с целта на закона. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение последно вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, състав на Пето отделение