Решение № 83 от 5.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11117/2009 г.

Решение № 83 от 5.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11117/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1220/9.07.2009 г., постановено по адм. д. № 1322/2009 г. Варненският административен съд е отменил решение № 14/10.04.2009 г. на директора на ТП на НОИ гр. Варна, с което е оставено в сила разпореждане № 4904181123/03.11.2008 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" - Варна за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 15.05.2008 г. на Вейсел Яшар Салиев и е върнал делото като преписка на директора на ТП на НОИ за произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Осъдил е ТП на НОИ гр. Варна да заплати на Вейсел Яшар Салиев разноските за производството в размер на 200 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ гр. Варна с молба да бъде отменено като неправилно. Счита, че не може и не е следвало да дава указания за реда и начина на обжалване на влезлите в сила разпореждания за отказ от 10.11.2006 г. и от 5.10.2007 г. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответникът Вейсел Салиев се представлява от пълномощник, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима. За касационните претенции е неоснователна, обжалваното решение е правилно, постановено при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материалният закон и е обосновано. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. По делото е спорна началната дата, от която следва да бъде отпусната пенсията на Вейсел Салиев, тъй като в преписката се съдържат три заявления, като по първото с вх. № 8642/26.05.2006 г. и по второто с вх. № 18504/11.12.2006 г. има влезли в сила разпореждания с постановени откази от пенсионния орган. Към заявленията са приложени документи за положен труд от I категория 3 г., 08 м. и 5 дни, от втора категория 14 г., 01 м. и 27 дни и от трета категория 16 г., 02 м. и 20 дни и заповед № 7/20.04.2006 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение като докер в "Пристанище Варна-изток" поради придобиване право на пенсия. Пенсионния орган е изложил мотиви, че Вейсел Салиев не фигурира в съхраняваните разчетно-платежни ведомости за изплатени трудови възнаграждения при осигурителя "Стоманени тръби" АД гр. Септември за периодите 29.11.1966-1968 г. и 26.09.1970 - 20.12.1972 г. и е отказано отпускане на пенсия поради неизпълнение на материалноправните предпоставки на чл. 68 във връзка с § 4, ал. 1 от КСО. При подаване на третото заявление с вх. № МП-16086/28.05.2008 г., освен доказателствата за положения осигурителен стаж е представено и Удостоверение № 375/29.10.2007 г. на Община гр. Варна, от което е видно, че имената Вейсел Яшар Салиев и Веселин Янков Киров са на едно и също лице с отразен ЕГН ........... При новите данни и представено удостоверение за пенсиониране обр. УП-3 от осигурителя "Южен индустриален парк" АД - София за периода 23.11.1966 г. - 20.09.1971 г. като работник в цех "Ценквайс", зачетен за III категория труд, е постановено процесното разпореждане за признаване право на пенсия ОСВ, считано от 15.05.2008 г. - датата на подаденото трето заявление за пенсиониране. Първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт, считайки, че пенсионният орган е допуснал съществени процесуални нарушения в процедурата по отпускане пенсия на Вейсел Салиев, при наличието на което пенсията подлежи на отпускане съгласно чл. 99, ал. 2, т. 2, предл. 2 от КСО от датата по чл. 94 от КСО, която е 2.06.2006 г., датата на придобиване право на пенсия, а не от датата на представеното трето заявление - 15.05.2008 г., от когато е отпусната от пенсионния орган. Настоящата инстанция намира постановеното решение за правилно и обосновано. В случая не се касае за хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 1 и чл. 94, ал. 1, изр. 2 от КСО. Представените документи с третото заявление от 28.05.2008 г. не са били нови за придобит трудов стаж, осигурителен доход и др., по смисъла, вложен в нормата на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, а са конкретизирали вече съдържащи се в пенсионната преписката документи за осигурителен стаж, даващи право на пенсия още при първото подадено заявление от 26.05.2006 г. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че на лицето не е била отпусната своевременно дължимата се пенсия още при първото подадено заявление от 26.05.2006 г. поради неточна и непълна проверка от страна на административния орган, което е съществено нарушение на процедурните норми. Разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от КСО предоставя правомощието на органа да измени или отмени разпореждания, постановени по чл. 98 от КСО, като ал. 2 визира датата, от която следва да бъде осъществено изменението. Това предполага, че материалноправната доказателствена сила на влезлите в сила разпореждания се разпростира до момента, в който бъдат изменени или отменени в хипотезите на чл. 99, ал. 1 от КСО. Настоящият случай попада в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 5 - неправилно отказано отпускане на пенсия, а според ал. 2, т. 2 от същата норма - при неправилен отказ разпореждането се изменя или отменя от датата по чл. 94, както правилно е прието и в мотивите на обжалваното решение. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на ответника в настоящото производство следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,