Решение № 13476 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6784/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Семи груп ЕООД, притежаващо ЕИК 201757738, подадена чрез адв. Хорозова, срещу Решение 580/08.05.2024 г., постановено по адм. дело 700/2023 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане 23/04/1/0/01848/3/01/04/01, издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФ Земеделие ), и дружеството е осъдено да заплати разноски на ДФ Земеделие в размер на 24 101,20 лeва. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага аргументи, че твърдяната свързаност между лицата не отговаря на правните критерии за свързаност по националното или европейското законодателство. Поддържа довода, че проверките са извършени след срока, в който е трябвало да изпълнява задълженията си по договора. Цитира Решение на СЕС по дело С 434/12, считайки, че от анализа на обективните обстоятелства не следва аргумент за наличие на изкуствено създаване на условия за получаване на помощта. Моли за отмяна на оспорваното решение и вместо него за постановяване на ново, с прогласяващо нищожността АУПДВ, или неговата отмяна в следствие противоречието му със закона и с неговата цел. Претендира разноски съгласно приложен списък. Възразява за прекомерността на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие , оспорва в писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. Байчева, касационната жалба, считайки жалбата за неоснователна пради подробни съображения, изложени по съществото на спора. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски по представен списък. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София-област е АУПДВ 23/04/1/0/01848/3/01/04/01 от 14.02.2023 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие , с който на Семи груп ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 360 531,79 лева. Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е установил следната фактическа обстановка: С писмо с изх. 01-2600/5899 от 10.10.2022 г. ДФ Земеделие е открил производство по издаване на АУПДВ, на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК. Производството е образувано във връзка с констатации, направени след административни проверки и проверка на място, извършена от служители на дирекция Технически инспекторат , с присъствието на служители от дирекция Противодействие на измамите . Резултатите от проверките са обективирани в доклад 07-0400/5125 от 04. 11. 2021 г. относно изпълнението на договор 23/04/1/0/01848 от 10.03.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., сключен между ДФ Земеделие и Семи Груп ЕООД, ЕИК: 201757738, УРН 572572, с управител и едноличен собственик на капитала В. С. С.. Договорът има за предмет инвестиция Закупуване на земеделска техника . Стойността на одобрените за финансиране разходи по проекта е в размер на 515 045,42 лева. Във връзка с изпълнението на договора е подадена заявка за окончателно плащане 23/04/1/0/01848/3/01 на 26.01.2017 година. На 22.12.2017 г. е изплатена финансова помощ в размер на 360 531,79 лева. При извършената проверка е констатирано неспазване разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 от договора от 10. 03. 2016 г., както и изискванията на чл. 11, ал. 1, чл.15, ал. 2 и чл. 43, ал. 3, във връзка с чл. 57, ал. 3, т. 2 от Наредба 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от ПРСР 2014-2020 /Наредбата/, а именно: Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 3 от договор 23/04/1/0/01848 от 10.03.2016 г. фондът има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по подадената от ползвателя заявка за окончателно плащане, както и да изиска възстановяване на част или цялата помощ, в случай че е установено изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство или облага в противоречие с целите на мярката. След направена административна проверка и проверки на място административният орган установил личната връзка между лицата, свързани с управлението и дейността на Грийн Ленд Форест ЕООД, Ауто Перфект Груп ЕООД, Осогово Лес ЕООД, Кооперация Орхание-2013 , Еко Пан ООД, Европа 7 ЕООД, Семи Груп ЕООД, Вал Комерс Груп ЕООД и Семекс ЕООД, както и произтичащите от тях права и правомощия, което оказва влияние на изпълнението на проектите, като е налице възможността за координация между тях. Прието е в оспорвания акт, че с действията си В. С. е координирала дейността на посочените дружества с цел получаване на повече средства, като умишлено е разделяла стопанствата. Направен е извод, че за целите на подпомагането с безвъзмездна финансова помощ от бюджета на ЕС, тези бенефециери не могат да се приемат като независими икономически субекти, а съставляват едно икономическо образувание, действащо посредством група физически лица, с цел получаване на финансова помощ в размер, надвишаващ посочените по тази наредба максимални размери. В подкрепа на това са изложени аргументи, че събраните доказателства сочат за наличие на връзки от лично, икономическо и финансово естество, географска свързаност и идентичност между проектите на кандидатите и ползвателите на финансова помощ по подмярката. За изясняване на фактите по делото е била назначена и приета ССчЕ и допълнителна ССчЕ. След извършена преценка за законосъобразност на акта съдът е счел, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон, от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил като правилна констатацията на административния орган за наличието на изкуствено създадени условия. Решаващият съдебен състав е цитирал приложимата нормативна уредба, стигайки до извода, че създадените земеделски стопанства не са израз на автономна, независима предприемаческа инициатива, а са изградени изкуствено с цел формално да отговорят на изискванията за допустимост за подпомагане по подмярка 4.1, за да получат финансово подпомагане в размери, многократно надвишаващи максимално допустимите. Касационнатсъдебна инстанция преценява първоинстанционното решение като валидно и допустимо и правилно. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на Наредба 9/2015 г. Изкуствено създадени условия" е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013.