Решение № 7819 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12093/2016 г.

Решение № 7819 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12093/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрк. Д. Б. Жалбата е против решение № 99 от 20.09.2016 г., постановено по адм. дело № 122/2016 г. на Административен съд Я. С него по жалба на Д. Д. В. е отменено уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2010 г. с изх. № 02-280-6500/990 от 19.05.2016 г. на зам.-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в частта, с която площи и парцели не са одобрени частично или изцяло за участие по направление "Подържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС 4.1)" от мярка 10 "Агроекология и климат". Със същото решение съдът е изпратил преписката на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ-Разплащателна агенция за ново произнасяне. С касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на оспорваното съдебно решение и потвърждаване законосъобразността на оспорения административен акт. О. Д. Д. Воденичарова, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Д. В. срещу уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2010 г. с изх. № 02-280-6500/990 от 19.05.2016 г., издадено от зам. -изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". С оспорения административен акт от заявените 50,57 ха е отказано да бъдат одобрени 39,96 ха с код АК4 по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС 4.1)", мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Съдът е отменил уведомителното писмо, в частта за отказаните за одобрение 39,96 ха. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорвания акт е издаден от компетентен административен орган и в изискуемата писмена форма, но в противоречие с материалноправните норми. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност, съдът приема, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 7/2015 г.) допустими за подпомагане по направлението по чл. 3, т. 2 са земеделски парцели, които с цялата си площ попадат във списък на общините в България, на територията на които, в обработваемите земи със зърнено-житни култури, гнезди Ливаден блатар, съгласно приложение № 3. След като цялото землище на с. О. дол, община Тополовград, обл. Х. е включено в цитираното приложение № 3, според съда е нямало основание за постановяване на отказ. С оглед на тези доводи съдът е отменил оспореното уведомително писмо в частта за постановения отказ като материално незаконосъобразен административен акт, и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. Обжалваното решение е правилно. Обоснован и законосъобразен е правният извод на решаващия съд относно предпоставките за предоставяне на финансовата помощ по заявеното направление. Основанията на които е отказано частично одобрение на заявените парцели от касационния ответник са посочени в уведомителното писмо - чл. 26, т. 6 и чл. 5, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7/2015 г. Според чл. 26, т. 6 от Наредба № 7/2015 г. не се одобряват за участие в мярка 10 "Агроекология и климат" парцели, заявени с дейности по чл. 3, т. 2 и 3 от Наредба № 7/2015 г. /в случая дейността е по т. 2/, които не попадат с цялата си площ в съответните специализирани слоеве за зимуващите видове гъски, червеногушата гъска, Царски орел, Египетски лешояд, както и в землищата на общините, в които се подпомага Ливадният блатар. А според чл. 5, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7/2015 г., в приложимата редакция - преди изменението с ДВ бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г., за прилагане на агроекологичните дейности по направление поддържане на местообитания на зимуващи гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение, допустими за подпомагане са земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в списък на общините в България, на територията на които, в обработваемите земи със зърнено-житни култури, гнезди Ливаден блатар, съгласно приложение № 3. Списъкът по приложение № 3 включва общините в България, на територията на които в обработваеми земи със зърнени култури гнезди ливаден блатар. От анализа на тези правни норми е видно, че за прилагане на подпомагането по заявеното направление, законодателят в разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7/2015 г. е предвидил две предпоставки в съотносимост на кумулативност. Първата е заявените за подпомагане парцели да са включени в списъка по приложение № 3, тъй като само за тях е прието, че е гнезди ливадния блатар. И втората предпоставка е заявените парцели да са обработваеми, при това само със зърнени култури. Следва да се посочи, че за подпомагане на другите дейности от направленията по чл. 3, т. 2 и 3 от Наредба № 7/2015 г. - поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски, поддържане на местообитанията на червеногушите гъски и поддържане на местообитанията на Царски орел и Египетски лешояд, е предвидена и трета предпоставка. А именно - заявените парцели да попадат с цялата си площ в специализиран слой на местообитанията съответно на зимуващите видове гъски, червеногушите гъски и Царски орел и Египетски лешояд. Но за разлика от тях за подпомагане за извършването на агроекологични дейности за поддържане на местообитанията на ливадния блатар, тази предпоставка не е била предвидена в действащите към момента на издаване на оспорванато уведомително писмо нормативни разпоредби. Така е защото в чл. 26, т. 6 от Наредба № 7/2015 г. е направено разграничение за ливадния блатар от другите видове. А в чл. 5, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7/2015 г. няма изискване за специализиран слой. За разлика от предвидения такъв за другите животи в чл. 5, ал. 3, т. 1, т. 2 и ал. 4 от Наредба № 7/2015 г. в редакциите на тези разпоредби преди последното изменението с ДВ бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г. Действително след последното изменение вече се изисква посочената предпоставка да е налице и за ливадния блатар. Но това изменение важи занапред - от 28.02.2017 г., и не е било приложимо към момента на издаване на уведомителното писмо. Указанията на Министерство на земеделието и храните (сега Министерство на земеделието, храните и горите) и одобрения специализиран слой на орнитологично значими места на местообитанията на ливадния блатар, на които се основава касатора, не е основание за различен извод от гореизложения. Така е защото указанията и одобрения специализиран слой за ливадния блатар не са основани на приложимата към него момент нормативна уредба. В случая се установява, че за заявлението на Д. Д. В. са били налице посочените две предпоставки - заявените за подпомагане парцели са били включени в списъка по приложение № 3 и тези парцели са било обработваеми със зърнени култури. Неправилно с процесното уведомително писмо е отказано одобрение за площта от 39,96 ха по посочените в уведомителното писмо два парцела. Затова решението на административния съд, с което е отменено уведомителното писмо в тази му част, е правилно. Това обосновава оставянето му в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,