Решение № 17497 от 30.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2038/2013 г.

Решение № 17497 от 30.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2038/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Павел Тенев Павлов от гр. Казанлък срещу решение № 225 от 26.11.2012 г., постановено по адм. д. № 97/2012 г. по описа на АС - Стара Загора. С обжалваното решение АС - Стара загора е отхвърлил изцяло исковите претенции на касатора срещу Национална агенция по приходите - гр. София за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за причинените му от общо 6 броя отменени наказателни постановления имуществени и неимуществени вреди, както следва: от отменено НП № 0155386/16.12.2008 г. - в размер на 300 лв. имуществени вреди и 1500.00 лв. неимуществени вреди; от отменено НП № 0161194 от 23.01.2009 г. - в размер на 300 лв. имуществени вреди и 1500 лв. неимуществени вреди; от отменено НП № 0159387 от 18.11.2008 г. - в размер на 300 лв. имуществени вреди и 1500 лв. неимуществени вреди; от отменено НП № 0155401 от 23.01.2009 г. - в размер на 300 лв. имуществени вреди и 1500 лв. неимуществени вреди; от отмененото НП № 0161231 от 23.01.2009 г. - в размер на 300 лв. имуществени вреди и 1500 лв. неимуществени вреди и от отменено НП № 0155408 от 16.03.2009 г. - имуществени вреди в размер на 300 лв. 1500 лв. неимуществени вреди. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон- касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Според Павел Павлов съдът неправилно е приел, че наказателните постановления не са административни актове по смисъла на чл. 203 от АПК, от които могат да се претендират вреди по смисъла на ЗОДОВ, а съставляват актове на особена правораздавателна дейност като особена юрисдикция. След като смесеният петчленен състав в производството по спор за подсъдност по чл. 135, ал. 4 от АПК е приел, че делото е подсъдно на Административен съд - Стара Загора с мотива, че наказателните постановления като издадени от административен орган, каквито са органите на НАП, следва да се квалифицират като постановени при упражняване на административна, а не на правораздавателна дейност, административният съд бил длъжен да се съобрази с тези указания . Според касатора, на основание определението на петчленния състав, произнесъл се по спора за подсъдност по чл. 135, ал. 4 от АПК и във връзка с текста на чл. 127 от АПК с обжалваното решение е осъществен отказ от правосъдие по смисъла на закона. По горните съображения Павлов твърди неправилност на съдебното решение и моли същото да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът, Национална агенция по приходите, редовно призован, се представлява от юриск. Цветков, който оспорва касационната жалба и твърди правилност на съдебното решение по съображения, изложени в писмен отговор на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС- Стара Загора е отхвърлил изцяло обективно съединените искове на Павел Тенев Павлов от гр. Казанлък срещу Национална агенция по приходите- гр. София, произтичащи от издадени, но отменени с влезли в сила съдебни решения наказателни постановления /НП/ на органи на ТД на НАП - Стара Загора, а именно: НП № 0155386/15.12.2008 г., НП № 0161194/23.01.2009 г, НП № 0159387/18.11.2008 г, № 0155401/23.01.2009 г, НП № 0161231/23.01.2009 г. и НП № 0155408/16.03.2009 г., с които на ищеца са наложени административни наказания за нарушения на ЗДДС. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Стара Загора, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел на първо място, че наказателните постановления, от които се претендират настъпилите вреди, макар и отменени като незаконосъобразни по съдебен ред, не съставляват административни актове по смисъла на АПК и не подлежат на обезвреда по чл. 203 и следващите от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът се е мотивирал с това, че в производството по ЗАНН при упражняване на правомощието си по налагане на административно наказание, административният орган, какъвто безспорно е териториалният орган на НАП, действа не в упражняване на административна дейност, а като орган, реализиращ държавна наказателна репресия - т. е. като орган, осъществяващ административнонаказателна юрисдикция. С оглед гореизложеното наказателното постановление подлежи по закон на оспорване пред районния съд по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, и - едва на касация - пред административните съдилища по реда на АПК, поради което наказателното постановление не може да се приравни на незаконосъобразен административен акт, подлежащ на оспорване по АПК, каквито са актовете по чл. 203, от чиято незаконосъобразност може да се търси обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 по ЗОДОВ. Отделно от това по отношение на имуществените вреди, претендирани от ищеца, съставляващи заплатени в производствата по обжалване на цитираните 6 броя наказателни постановления адвокатски възнаграждения, АС - Стара Загора е развил и следните допълнителни доводи за неоснователност на тази претенция, а именно: платените по договор за правна защита и съдействие суми за адвокатски хонорар не са вреди от отменен незаконосъобразен административен акт, а се дължат на договорно основание по договор за поръчка между доверител и довереник. Същите суми не са нито в пряка, нито в непосредствена причинно-следствена връзка с наказателното постановление, по оспорване незаконосъобразността на което пред съда е сключен договорът за правна помощ и съдействие. На следващо място подобно плащане влиза в понятието"съдебни разноски", които се претендират по реда на съответния процесуален закон, по който се предоставя адвокатската помощ, но не и по ЗОДОВ. Съдът е развил съображения и за недоказаност на претенцията за неимуществени вреди. Въпреки установеното в теорията и практиката задължение за ищеца да осъществи пълно доказване на иска си, Павлов не бил доказал нито реалното настъпване на вредите - твърдените от него унижение, обезвереност като човек и като юрист, засягане на професионалното самочувствие и вярата в професията, нито наличието на пряка и непосредствена причинна връзка на евентуални подобни психически преживявания с отменените НП. Отделно от това съдът е приел наличието на съпричиняване по чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ - въпреки, че за Павлов било отпаднало задължението за начисляване на ДДС, в редица издадени от него фактури той продължавал да начислява и събира от клиентите си този данък. Щом ДДС е събиран, следвало е да бъде отчитан и деклариран в ТД на НАП. Постановеното съдебно решение на АС - Стара Загора е правилно. Правилно съдът е приел, че макар издадени от административен орган, каквито са органите на НАП, отменените като незаконосъобразни наказателни постановления не съставляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 203 от АПК, поради което от същите не могат да се претендират вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Издаването на наказателни постановления от административните органи правилно е квалифицирано като дейност по налагане на държавна административнонаказателна репресия, поради което правилно АС - Стара Загора е приел, че, упражнявайки правомощията си по издаване на НП, административните органи при ТД на НАП - Стара Загора са действали като особена административнонаказателна юрисдикция, а не като типични административни органи в обичайния смисъл на понятието "административна дейност". Не характеристиката на органа като част от държавната администрация, а характеристиката на конкретната дейност, осъществена от този орган, съответно- характеристиката на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, определят основателността на претенцията за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно АС - Стара Загора е приел, че издаването на наказателно постановление, с което се налага административно наказание, съставлява дейност с юрисдикционен, а не с административен характер, поради което отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно не може да ангажира отговорността на държавата за вреди по см. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилни са и развитите от административния съд съображения за това, че, за да е налице административен акт, отменен като незаконосъобразен, от който да се претендират вреди по чл. 203 от АПК, същият следва да подлежи на преценка за законосъобразност по АПК и на двете, предвидени в този кодекс съдебни инстанции. Съгласно законодателството на Р България наказателните постановления, издадени от административните органи по ЗАНН, подлежат на съдебен контрол на първа съдебна инстанция пред районните съдилища по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, а не пред административните съдилища по реда на АПК. Първостепенните административни съдилища осъществяват контрол за законосъобразност по реда на АПК едва като касационна инстанция по отношение решенията на районните съдилища, постановени по жалби срещу наказателни постановления. Правилни в тази посока са разсъжденията на административния съд относно това, че при наличието на разлика в компетентния съд при осъществяване на контрол за законосъобразност на наказателното постановление в двете, предвидени по закон съдебни инстанции, а именно: първа инстанция - районният съд по реда на НПК и касационна инстанция - административният съд по реда на АПК, не може да се приеме, че наказателното постановление съставлява " административен акт" отменен по съдебен ред по реда на АПК по смисъла на чл. 203 от АПК. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло и допълнително развитите от административния съд доводи за неоснователност на имуществената претенция на ищцата, основаваща се на направени от нея разходи за адвокатско възнаграждение. Правилно съдът е приел, че тези разходи не са в пряка причинно-следствена връзка с отменените наказателни постановления, а съставляват плащания по договор за поръчка с предмет: адвокатска защита и съдействие при и по повод атакуването на наказателните постановления по съдебен ред. Правилни се явяват и развитите от АС - Стара Загора съображения за недоказаност на претендираните неимуществени вреди. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение