Решение № 14533 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3717/2014 г.

Решение № 14533 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3717/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Маринчо Василев Милев от гр. София, срещу Решение № 8305 от 27.12.2013 г., постановено по адм. дело № 3952/2012 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Ответната страна - Областният управител на област София и Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалните си представители юрк. Георгиева и юрк. Йовчева, поддържат становище за неоснователност на жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Маринчо Василев Милев срещу Заповед № РД-15-040 от 30.03.2012 г. на Областния управител на област София, с която, на осн. чл. 80, ал. 1 от ЗДС, е разпоредено принудителното изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, съгласно АЧДС № 2015/258 от 11.11.1982 г., предоставен за управление на МВР, представляващ апартамент № 107 в бл. 38Б, вх. Б, находящ се в гр. София, ж. к. "Красна поляна" поради това, че се държи без правно основание. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в предвидената от закона форма и съдържание. Процедурата по изземването е започнала по искане изх. № I-24283 от 26.09.2009 г., подписано от зам. министъра на вътрешните работи, упълномощен от министъра на вътрешните работи със Заповед за заместване № Iз-1727 от 17.09.2009 г. като е взел пред вид нормативната уредба - ЗДС и ППЗДС и приложените по делото доказателства - настанителна заповед № 489 от 05.11.1982 г.; договор за наем от 05.04.2006 г.; предизвестие от 23.06.2009 г. съдът е приел, че договорът за наем е бил прекратен с изтичането на уговорения между страните 3-годишен срок и след 24.07.2009 г. имотът се държи без правно основание, поради което подлежи на принудително изземване. Въз основа на фактическата установеност съдът е приел, че са били налице всички комулативно изискуеми предпоставки на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, оспорваният акт е законосъобразен, постановен при спазване на нормите на материалния и процесуалния закон. Решението е неправилно и ще следва да се отмени изцяло, а делото - да се реши на базата на събраните доказателства. Не се спори по делото, че процесният имот е част от ведомствения жилищен фонд на МВР. Не е спорно също, че Маринчо Милев, в качеството му на служител на МВР, и тричленното му семейство са настанени в жилището, предмет на изземване, с настанителна заповед № 489 от 05.11.1982 г. на зам. началника на управление "ТИЛ" на МВР (л. 44). От събраните доказателства безспорно е установено още, че през 1999 г. касаторът е освободен от заеманата длъжност в МВР поради придобиване право на пенсия за стаж и възраст. Следователно, Маринчо Милев е настанен по установения ред в държавно ведомствено жилище преди 01 юни 1996 г. и се е пенсионирал като служител на ведомството през 1999 г. (в случая МВР). По делото не са установени доказателства, от които да се направи извод, че в конкретния случай министреството на вътрешните работи е провело процедура по реда на § 65 от ПЗР на ЗДС. С цитираната разпоредба законодателят е предвидил, че: "Лицата, обитаващи държавни ведомствени жилища и ателиета, настанени по установения ред до 1 юни 1996 г., които са пенсионери, преживели съпрузи или пострадали от трудова злополука, довела до трайна нетрудоспособност, имат право да ги ползват пожизнено", ако отговарят на следните, кумулативно заложени в следващите точки условия: 1. те, членовете на техните семейства и техни роднини по права линия от първа степен не притежават жилище или вила, годни за постоянно обитаване, и 2. не са прехвърляли жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване след 1 юни 1996 г., и 3. не притежават ценни книжа, дялово участие в търговски дружества, имоти или части от имоти със стопанско предназначение или друго имущество на обща стойност, по-голяма от данъчната оценка на жилището, и 4. общият годишен доход за последните две години на наемателя и на членовете на семейството му не надвишава 24 минимални работни заплати за страната.". Предложението на ведомството-разпоредител до областният управител (л. 54) не е придружено от заключение на ведомствената жилищна комисия, от което да е видно обсъден ли е статута на конкретното лице, обитаващо жилище от ведомствения фонд на МВР във връзка с изискванията на § 65 от ПЗР на ЗДС. Съответно, даден ли е 6-месечен срок, в който лицето да е подало заявление и декларация за обстоятелствата по ал. 1 до областния управител по местонахождение на имота - държавна собственост, или до ръководителя на ведомството, което управлява имота. В декларацията от 22.06.2009 г., приложена на л. 62 - 63 от делото не е посочен адресат. От договора за продажба на наследство (л. 64) може да се направи извод, че между двама братя е поделен наследствен недвижим имот, находящ се извън гр. София - в с. Джурово, без данни дали имотът, предмет на сделката е бил годен за постоянно обитаване. Декларирана е и 1/2 ид. част от къща в с. Негован също без данни дали е годна за постоянно обитаване. Но дори да е така, тези имоти са извън гр. София, където касаторът живее постоянно, което задължава органа да изследва общата им стойност, която не следва да е по-голяма от данъчната оценка на жилището, съгласно § 65, т. 3 от ПЗР на ЗДС. Не са изследвани и обстоятелствата по т. 4 на § 65 от ПЗР на ЗДС, а именно дали общият годишен доход на наемателя за последните две години надвишава 24 минимални работни заплати за страната. Видно от приложеното по делото Решение № III-37-10/09 от 26.11.2009 г., постановено по гр. дело № 6055/2009 г. от СРС бракът на Ангелина Мирлева и Маринчо Милев е бил прекратен по реда на чл. 100 от СК - по взаимно съгласие. Данни за доходите на касатора не са налице. Едва след обсъждане на всички предпоставки на § 65 от ПЗР на ЗДС, която между впрочем е следвало да бъде проведена преди изтичането на срока на договора от 05.04.2006 г., т. е. до 05.04.2009 г., комисията може да даде заключение за това дали касаторът следва да ползва пожизнено ведомственото жилище от фонда на МВР или ако не отговаря на законовите изисквания - да направи предложение да не се сключва с лицето договор за отдаване под наем на ведомствен жилищен имот, съответно - да предложи на директора на специализираната административна дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" или на министъра на вътрешните работи да изпрати писмено предизвестие до наемателя за прекратяване на наемните правоотношения и освобождаване на ведомственото жилище. В случая процедура по реда на § 65 от ПЗР на ЗДС не е била проведена, не са били установени всички изискуеми от закона предпоставки, поради което и не са били налице основанията за издаване на заповед по реда на чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Пред вид изложеното оспорваната Заповед № РД-15-040 от 30.03.2012 г. на областния управител на област София е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена изцяло. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК Върховният административен съд, трето отделение