Решение № 1839 от 20.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Столична дирекция на вътрешните работи чрез процесуалния й представител гл. юриск. Б. Панайотова срещу Решение 3892 от 10.06.2022 г., постановено по адм. д. 516/2022 г. по описа на Административен съд София-град в осъдителния му диспозитив. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено изцяло и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Ц. Цветкова или, евентуално да намали присъденото й от първата инстанция обезщетение. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, СДВР, се представлява от юриск. Бонев, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното както по основание , така и по размер, а евентуално- само по размер в съображения, изложени устно в съдебно заседание, както и в депозирани по делото писмени бележки. Ответникът, Ц. Цветкова от гр.София, редовно призована за съдебно заседание, не се явява. Представлява се от адв. Хаджигенов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на съдебното решение в атакуваната му част по съображения, подробно развити устно в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: АССГ е сезиран с искова молба, предявена от Ц. Цветкова от гр. София срещу Столична дирекция на вътрешните работи за присъждане на 20 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на издаден незаконосъобразен административен акт Заповед 227з-1802 от 11.07.2020 г., издадена от полицейски орган при 03 РПУ СДВР, с която същата е била задържана за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Заповедта за задържане е обжалвана и е отменена с влязло в сила решение 15.07.2021 г., постановено по н.а.х.д. 9659/2021 г. по описа на Софийски районен съд, потвърдено с решение 6364 от 04.11.2021 г. постановено по АХД 8471/2021 г. по описа на АССГ. С обжалваното съдебно решение СДВР е осъдена да заплати на Ц. Цветкова от гр. София сумата от 2900 (две хиляди и деветстотин) лева, съставляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, настъпили от отменен като незаконосъобразен по съдебен ред административен акт - заповед 227зз-1802/11.07.2020 г., издадена от полицейски орган при 03 РУ СДВР, като исковата претенция за разликата над 2 900 лв до пълния предявен размер от 20 000 лева е отхвърлена и ищцата е осъдена да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска. Съдът е установил по делото фактическите твърдения на ищцата, съдържащи се в исковата молба, относно задържането й по време на протеста, проведен в София на 10.07.2020 г., престоя й с белезници под колоните на Министерски съвет и търпените от нея унижения в тази връзка, отвеждането й в Трето РУ на МВР и задържането й там около 22-23 часа, както и отмяната на издадената на основание чл. 72 от ЗМВР заповед за задържане с влязло в сила съдебно решение. По делото са събраните свидетелски показания, от които съдът е установил увреденото психологическо и емоционално състояние на ищцата в резултат на горните събития, времето и начина на задържането й, налични наранявания, поведението на полицаите. Същите са кредитирани от съда, като последователни, ясни и конкретни, без да носят елементи на заинтересованост. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства по делото, съдът е констатирал емоционалното състояние на Ц. Цветкова в резултат на полицейското задържане, изразяващо се в чувство на безпомощност, безсилие и малоценност. Съдът е направил извод, че тези възприятия, заедно с унижението да бъде снимана в безпомощно състояние, с белезници и полугола, доказват наведените в исковата молба твърдения, че след ареста в продължение на много месеци е плакала при спомена за събитията, имала е проблеми със съня, разстройвала се е силно и се е затворила се в себе си, които изживявания, заедно с посттравматичния стрес, са станали причина за раздялата с приятеля ѝ. При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна, че искът е доказан по основание, доколкото са осъществени всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт, реално настъпили неимуществени вреди от вида на твърдените от ищеца и наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между вредите и незаконосъобразния административен акт. Базирайки се на критериите за определяне размера на дължимото обезщетение - интензитет, продължителност на търпене на вредата и др., АССГ е определил справедлив според него размер на дължимото обезщетение 2 900 лева, като е отхвърлил исковата претенция до пълния й предявен размер от 20 000 лева. Съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив като необжалвано е влязло в сила. Съдебното решение в атакувания му с касационната жалба отхвърлителен диспозитив е правилно. Неоснователни са наведените от касационния жалбоподател доводи за неоснователност на исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Обосновани, съответстващи на събраните по делото доказателства и действащите материалноправни норми са изводите на административния съд за наличие на всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ отменен като незаконосъобразен административен акт, реално настъпване на вреди от вида на твърдените и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и причинените вреди. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АССГ в мотивите на съдебния му акт доводи за основателност на исковата претенция, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния ЗОДОВ, следва да бъде установено кумулативното наличие на изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки незаконосъобразен административен акт (в т. ч. и НП), фактическо действие или бездействие на административен орган при упражняване на административна дейност, реално настъпили вреди и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт/действие/бездействие и вредите. Липсата на който и да било елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящата касационна инстанция намира, че правилно и в съответствие с изискванията на чл. 52 от ЗЗД съдът е определил размера на обезщетението съответстващ на критериите за справедливост, отчитайки спецификата на увреждащите бездействия, характеристиките на вредите, интензитета и периода на увреждане. Обжалваното съдебно решение в отхвърлителния му диспозитив следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед гореизложеното касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а съдебното решение в обжалваната с нея част като правилно да бъде оставено в сила. Предвид този изхода на спора искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и не следва да бъде уважено. Доколкото , по изрично изявление на процесуалния представител на ответника по касация, съдебни разноски от него не се претендират, съдът не дължи произнасяне в тази насока. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение