Решение № 5301 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1842/2010 г.
ВАСII отделение23.04.2010 г.докладчик т Дима Йорданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 04.12.2009 г. постановено по адм. д. № 5758/2009 г. на Административен съд - София-град, II отд., 26 състав. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5301 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1842/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът е обжалвал решението от 04.12.2009 г. постановено по адм. д. № 5758/2009 г. на Административен съд - София-град, II отд., 26 състав, с което е отменена Заповед № ДК-02-СО-11/11.03.2009 г. на началник сектор "СК" при СРДНСК като незаконосъобразна. Наведени са оплаквания за отмяната ме по чл. 209, ал., т. 3 предл. 1 и 3 АПК. Ответницата Нели Асенова чрез процесуалния си представител изразява становище за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение законосъобразност на съдебния акт. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни доводи във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Установено е било от доказателствата по делото наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ПЗР ЗУТ, за който са били налице строителни книжа - по смисъла на чл. 148, ал. 1 ЗУТ - одобрен инвестиционен проект и строително разрешение. Констатирано е отклонение от размерите с увеличение от 3.45 м по проекта на 3.53, което безспорно не попада в хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 1 - 8 ЗУТ, който извод е законосъобразен, изведен от заключението на в. л. по изслушаната съдебно-техническа експертиза и останалите доказателства по делото, неоспорено от страните и възприето от съда. Следователно не може да се приеме наличие на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, ал. 2, т. 3 ЗУТ, който да бъде премахнат по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ като такъв. Приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон, поради което наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона, поради което не са налице твърдяните отменителни основания визирани в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3, предл. 1 и 2 АПК и на основание чл. 221, ал. 2,предл. АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение