Решение № 6973 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8887/2016 г.

Решение № 6973 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8887/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, чрез процесуален представител, срещу решение № 3762 от 02.06.2016 г. по адм. д. № 10007/2015 г. по описа на Административен съд - С.- град, с което е отменен мълчалив отказ по искане за издаване на акт за прихващане или възстановяване с вх. № 09МДТ-2600-10/15.01.2015 г. на началника на отдел "Общински приходи - Л." към дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложени в касационната жалба съображения, иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да потвърди процесния мълчалив отказ на орган по приходите. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Адвокатско дружество "В., Славов и партньори", със седалище и адрес на управление гр. С., чрез управляващия дружеството адв. В., оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноските за настоящата инстанция по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При обжалване на мълчалив отказ, съдът е длъжен да се произнесе по съществото на спора, неговата законосъобразност, като изхожда от съществото на искането и от изложените съображения. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: С решението предмет на касационен контрол, съдът е отменил мълчалив отказ по искане на Адвокатско дружество "Владикин, Славов и партньори" за издаване на акт за прихващане или възстановяване с вх. № 09МДТ-2600-10/15.01.2015 г. на началника на отдел "Общински приходи - Л." при Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община. С искането дружеството е целяло възстановяване на надвнесена сума за такса битови отпадъци за периода м. 04 - м. 12.2014 г. за собствен недвижим имот офис № 11-12, находящ се в сграда в гр. С., ул. "Златен рог" 16А, ет. ..., придобит с нотариален акт за покупко- продажба № 110, том I, рег. № 02632, дело № 106 от 2014 г., с отчетна стойност 398 336,40 лева. Съдът е установил, че Адвокатското дружество е подало декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси на дата 12.05.2014 г., с която декларира придобиване на нежилищния недвижим имот. Дружеството подава също и декларация по чл. 25, ал. 3 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМТЦУПСО) с вх. № МДТ-2600-448/04.06.2014 г., като нов собственик, който запазва предназначението на имота, декларира, че иска да се запази установения ред за определяне на такса битови отпадъци за имота от предходния собственик. Предходният собственик на процесния имот е подал декларация за определяне на такса за битови отпадъци по чл. 23 и чл. 24 от Наредбата с вх. № ИТР-17-00-90/12.11.2013 г. Съдът е приел, че на Адвокатско дружество "Владикин, Славов и партньори" е издаден акт за установяване на задължение по декларация № 09МДТ - 2600-10/20.03.2015 г. (л. 52), след извършена проверка за установяване на задълженията по подадена от дружеството декларация по чл. 14 ЗМДТ. Имотът попада в границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци съгласно заповед № РД-09-920/29.10.2013 г. на кмета на Столична община, размерът на ТБО за 2014 г. е 10 промила върху отчетната стойност на имота, съгласно решение № 702/19.12.2013 г. на СОС. С акта е определен размерът на ТБО за периода м. 04 - м. 12.2014 г. за собствения на дружеството недвижим имот в размер на 2987,52 лв. Актът е връчен на управителя на адвокатското дружество на 26.03.2015 г., като не са налице данни за обжалването му. С писмо на зам. кмета на Столична община, дружеството е уведомено, че декларация с вх. № МДТ-2600-448/04.06.2014 г. е подадена от дружеството след изтичане на 7-дневен срок от подаване на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, поради което не отговаря на изискванията на НОАМТЦУПСО. От правна страна съдът е приел, че след постъпване на искането по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, е следвало да бъде възложено извършване на проверка, след като не е възложена ревизия. Приел, че липсата на възложена проверка препятства установяването на органа, който е дължал произнасяне по искането, респективно неговата компетентност и представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Въз основа на тези изводи, съдът е отменил мълчаливия отказ. Решението е неправилно. Предвид препращащите разпоредби на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Този ред следва да се приеме за приложим и по отношение на процедурата за прихващане или възстановяване на недължимо внесени местни данъци и такси, доколкото тази процедура е следствие от установяването и събирането на публични задължения, каквито безспорно са и задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Служител на общинската администрация, който е определен със заповед на кмета на общината да изпълнява функциите на орган по приходите, съгласно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, приложим и за местните такси съгласно чл. 9б ЗМДТ, е компетентният орган да се произнесе по искането за прихващане или възстановяване, а кметът на съответната община упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, съгласно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ. Институтът на прихващането и възстановяването, е уреден в глава 16 "Особени производства", раздел I "Прихващане и възстановяване", чл. 128 - чл. 132 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване от изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Прихващането или възстановяването на недължимо платени суми по чл. 129 и сл. от ДОПК се извършва по искане на лицето или по инициатива на органа по приходите. В съответствие с чл. 129, ал. 2 ДОПК, след постъпване на искането за прихващане или възстановяване административният орган може да възложи извършването на ревизия или проверка. Цитираната разпоредбата е диспозитивна, поради което мотивите на първоинстанционния съд, че липсата на извършена проверка представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, не намира опора в посочената норма. Законодателят предоставя право на преценка на органа по приходите, дали да извърши проверка или ревизия или въз основа на представените от данъчнозадълженото лице документи да извърши прихващане или възстановяване на недължимо платени или събрани суми. Според чл. 131, ал. 1 ДОПК, непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване се смята за мълчалив отказ. Жалба против мълчаливия отказ може да се подаде в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. Обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионен акт - чл. 131, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 152 и сл. ДОПК. За да отмени мълчаливия отказ, съставът на АССГ е изложил мотиви единствено за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но както касационният жалбоподател е изложил оплаквания, не се е произнесъл по съществото на спора. Действително разпоредбата на чл. 160, ал. 3 ДОПК предвижда възможността за отмяна на оспорения мълчалив отказ и връщане на преписката на компетентния орган по приходите, но само предвид естеството на акта, когато спорът не може да бъде разрешен от съда като първа инстанция. В случая единствено административният орган може да издаде Акт за възстановяване или прихващане на суми или да откаже издаването му, но това не означава, че съдът не следва да изложи доводи по законосъобразността на обжалвания мълчалив отказ. Отмяната на мълчаливия отказ и връщането на преписката на административния орган изисква точни указания по прилагането на закона, а такива мотиви в съдебното решение липсват. Това е така, защото законодателят приравнява мълчаливия отказ на индивидуален административен акт, поради което и спрямо него се прилагат всички правила за оспорване на индивидуалните административни актове, респ. изричните откази на административните органи. Проявлението на установената законова презумпция се осъществява при наличие на елементите от нормативния състав, който включва подадено до компетентния орган искане за издаване на административен акт и непроизнасяне на органа в определения срок. Предвид обстоятелството, че съдът не е изложил доводи по същество на процесния мълчалив отказ, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като настоящият състав извършва проверка за законосъобразността на установени фактически и правни изводи по съществото на спора и такива не може да бъдат установени за първи път в касационното производство. За пълнота следва да бъде отбелязано, че в мотивите на съдебното решение са изложени доводи за връщане на административната преписка, но липсва нарочен диспозитив в тази насока. При новото разглеждане на делото, следва да бъдат изложени доводи по законосъобразността на обжалвания мълчалив отказ, като се обсъдят събраните по делото доказателства и въз основа на тях се установят релевантните факти и относимите материалноправни разпоредби. С оглед на изложеното, решението като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде разгледана от Административен съд С.-град при новото разглеждане на делото съгласно чл. 236, ал. 2 АПК. Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение