Решение № 12854 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11729/2015 г.

Решение № 12854 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11729/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава четиринадесета "Отмяна на влезли в сила съдебни актове", раздел I "Отмяна по искане на страна по делото" от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на "ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, с посочен съдебен адрес, представлявано от изпълнителния директор Сашо Иванов Ганчев, чрез адвокат Станислав Димитров Иванов от САК за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на решение № 6521 от 03.06.2015 г. постановено по адм. дело № 12764 на ВАС седмо отделение, тричленен състав. В искането се поддържа, че са налице нови обстоятелства по чл. 239, т. 1 АПК които са от съществено значение за правилното решаване на делото, а именно: 1. Общински съвет Елин Пелин не е изпълнил задължението си по чл. 194 от АПК и не обнародвал съдебното решение за отмяна на нормата на чл. 17, т. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услуги на община Елин Пелин/Наредбата/ и с това Общински съвет Елин Пелин съзнателно и преднамерено е осуетил влизането в сила на отменителното съдебно решение и настъпването на предвидените в закона последици от това. Също така, че разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредбата е отменена със съдебно решение постановено по адм. дело № 800/2011 г. на Административен съд София област, оставено в сила с решение № 463 от 11.01.2013 г. по адм. дело № 11251/2012 г., а съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 АПК отменителното съдебно решение има действие по отношение на всички и влиза в сила от деня на обнародването му по начина по който е обнародван и отменения акт. Текста не указва кой следва да обнародва решението, но по аргумент от чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА това е общинският съвет който следва да обнародва решението в седмодневен срок по начина определен в правилника по чл. 21, ал. 3 ЗМСМА. Твърди се и това, че на 01.07.2015 г. Технополис България ЕАД получили от община Елин Пелин покана за доброволно изпълнение с предмет плащане на ТБО за 2013 и 2014 г. и след поискване бил издадени Акт за установяване на публично вземане на такса битови отпадъци от съдържанието на който установили, че община Елин Пелин продължава да прилага отменения чл. 17, т. 2 от Наредбата независимо от неговата отмяна с цитиранато по-горе решение. Също така, че след справка на интернет страницата на община Елин Пелин е установено обявление от 21.05.2013 гг. със съдържание, че се отменени разпоредбите на чл. 17, т. 2 от Наредбата с посочване на съдебните решения като съдебното решение не било обнародвано. На следващо място се поддържа, че целенасоченото неизпълнение на законово задължение по чл. 194 АПК във връзка с чл. 22 от ЗМСМА от страна на Общински съвет Елин Пелин е ново обстоятелство, което не е било известно нито на молителя нито на съда към момента на постановяване на решение № 6521 от 03.06.2015 г. по адм. дело № 12764/2014 г. чиято отмяна се иска. Поддържа се, че констатацията в мотивите че липсват данни за обнародване на отменителното решение само по себе си не означава, че съдът е установил неизпълнението на чл. 194 АПК от страна на общински съвет Елин Пелин и ако това обстоятелство е било установено в рамките на касационното производство е следвало да бъде ценено наред с останалите обстоятелства по делото. Поддържа се, че дори да се приеме, че е имало редовно публикуване на отменителното решение на съда то това обстоятелство не е било известно на молителя и съда, а поведението на Общински съвет Елин Пелин е напълно неприемливо и е в грубо противоречие с основните принципи на административния процес и конкретно с принципа на законност, установен в чл. 4 от АПК. 2. На следващо място се твърди, че Общинският съвет Елин Пелин се е опитал да заобиколи последиците от отмяната на чл. 17, т. 2 от Наредбата като е приел изменение на чл. 17 с което е приет отново текст, идентичен с отменения, който се прилага от общината за определяне на размера на ТБО до края на 2014 г. 3. Твърди се и това, че за Община Елин Пелин е било практически възможно да определя размера на ТБО за 2011 г. и за 2012 г. според реалното количество битови отпадъци съгласно разпоредбата на чл. 67 от ЗМДТ. Ответникът, директор на дирекция "ФСД" при община Елин Пелин чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на искането. Възраженията са, че липсват нови обстоятелства и нови писмени доказателства в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК за да се приеме, че при решаването на спора с решението чиято отмяна се иска е налице отменителното основание. Върховният административен съд петчленен състав на втора колегия намира искането за процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл. 240 АПК и разгледано по същество за основателно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От фактическа страна има постановено решение на 11.01.2013 г. със страни настоящият молител и общински съвет Елин Пелин с което решение е отменена разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредбата. Решението не е обнародвано от общинския съвет в срока по чл. 22, ал. 2 ЗМСМА - 7 дни, а има обявление за него на 21.05.2013 г. че текста е отменен с посочване на съдебното решение но самото съдебно решение не е публикувано, поради което следва да се приеме че няма надлежна публикация. След постановяване на това решение, на 08.02.2013 г. е издаден Акт за установяване на публично вземане за такса битови отпадъци на община Елин Пелин за 2011 г. и за 2012 г. дължими от молителя по настоящето дело. Този акт е бил предмет на съдебните производства приключили със съдебното решение постановено на 03.06.2015 г., чиято отмяна се иска. В мотивите на това решение се констатира, че няма данни дали е обнародвано решението за отмяна на чл. 17, т. 2 от Наредбата и това обстоятелство не е било обсъждано и не са събирани доказателства тъй като е прието за неотносимо към разрешаване на спора тъй като отмяната на акта действа за напред, а таксата за битови отпадъци е определен за минал период в който отмененият текст е действащ. Така постановеното решение, чиято отмяна се иска е неправилно, тъй като се установява ново обстоятелство което не е било известно на молителя и съда при постановяване на решението. Това ново обстоятелство е поведението на Общински съвет Елин Пелин, изразяващо се в бездействие да се обнародва решението по адм. дело № 800/2011 г. на Административен съд София област, потвърдено с решение № 463 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. дело № 11251/2012 г. за отмяна на чл. 17, т. 2 от Наредбата. При това бездействие съставляващо неправомерно поведение се издават административни актове на правно основание отменения чл. 17, т. 2 от Наредбата за определяне на ТБО. Това поведение е осуетило влизането в сила на постановеното съдебно решение за отмяна на подзаконовия нормативен акт. Съдът е следвало да установи наличието на тези обстоятелства с които се злепоставят интересите на данъкоплатците /включително и молителя по настоящето дело/ от които се определят и събират данъци за такса битови отпадъци в неблагоприятен за тях вариант в нарушение на закона. Получило се е правно положение в което данъчно задължено лице /настоящият молител/ е оспорил разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредбата още през 2011 г. пред съда с единствената цел и правен интерес отмяната му като противоречаща на закона за да не бъде прилагана както по отношение на него така и по отношение на всички данъчно задължени лица на територията на община Елин Пелин. Тази цел е била постигната с решение № 463 от 11.01.2013 г. по адм. дело № 11251/2012 г. но интересът не е бил удовлетворен, тъй като отмененият текст на чл. 17, т. 2 от Наредбата е послужил като основание за издаване на административен акт след тази отмяна - 08.02.2013 г. за определяне на задължения през 2011 г. и 2012 г. В мотивите на решение № 792 от 06.08.2014 г. по адм. дело № 399/2014 г. съдът е приел, че след отмяната на чл. 17, т. 2 от Наредбата съгласно чл. 195, ал. 1 АПК нормативният акт се смята за отменен и не може да се прилага за задължения възникнали за в бъдеще но за такива в минало време следва да намери приложение. В същите мотиви е съобразено решение № 463/11.01.2013 г. по адм. дело на ВАС № 11251/2012 г. като е прието, че е влязло в сила на датата на постановяването му. С решението чиято отмяна се иска е констатирано, че няма публикуване на решението /№ 463/11.01.2013 г. по адм. дело № 11251/2012 г./ поради което то не е било влязло в сила, но това е факт без значение за спора тъй като актът за определяне на ТБО е за минало време през който период нормата на чл. 17, т. 2 от Наредбата е действал. И двете решения извеждат и се основават на принципно погрешен правен извод относно приложението на чл. 195, ал. 1 АПК. Според нея нормативният акт се отменя от деня на влизане в сила на решението на съда. Това означава, че след този момент не могат да се издават административни актове с правно основание отменената правна норма. За вече издадените и влезли в сила преди отмяната административни актове правните последици се зачитат и не могат да бъдат променени/преуреждани/ с оглед последвалото решение на съда за отмяна на материалния закон. В настоящият случай при влязло в сила решение за отмяна на чл. 17, т. 2 от Наредбата не би могло да бъде издаден акт на това отменено правно основание и в това се състои неправомерното поведение на Общинският съвет Елин Пелин и община Елин Пелин които черпят права от собственото си поведение срещу което не е предвидена защита в закона. Спорът е могъл да бъде разрешен адекватно ако съдът беше съобразил и приложил разпоредбата на чл. 5 АПК тъй като с окончателно съдебно решение е било признато, че разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредбата противоречи на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ и обстоятелството дали е било влязло в сила решението по отмяната на нормата би било без значение в конкретния спор между страните. Такива мотиви обаче не се намират и в двете решения и тези съображения и констатации са относими към правилността на решенията в касационна проверка и извън настоящия предмет. Ето защо в настоящият предмет е от съществено значение, че молителят в качеството на жалбоподател не е предполагал / не е бил длъжен и не бил могъл да предположи/, че общинският съвет ще осуети влизането в сила на съдебното решение с цел избягване приложението му като продължи събирането на ТБО на основание отменената разпоредба. Такова предположение е извън нормалното правно поведение и очакване от административен орган поради което се явява ново обстоятелство за молителя за което той не би могъл да знае при разглеждането на делото и което е от съществено значение за правилното решаване на спора. Обсъждането на правното значение на това обстоятелство се изразява в последиците от постановено съдебно решение за отмяна на подзаконов нормативен акт което не влиза в сила поради необнародване от органа който е издал акта и имащ задължението да го публикува. На второ място е от значение обсъждане на поведението на административния орган за да бъде преодоляно бездействието му с преценката дали отменената разпоредба на чл. 17.т. 2 от Наредбата е годно основание за издаване на административен акт както е постъпено с издаването на Акт за установяване на публични вземания за 2011 и 2012 г. за ТБО. Останалите доводи в искането за отмяна и приложените доказателства са относими към предмета на касационно производство извън предмета на настоящето производство поради което се преценяват като неоснователни. Предвид изложеното искането за отмяна е основателно и следва да бъде уважено като бъде отменено решение № 6521 от 03.06.2015 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 12764/2014 г. След отмяната делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на ВАС тричленен състав от стадия на подадена касационната жалба, която може да бъде допълнена от касационния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 2 от АПК ВАС петчленен състав