Решение № 7451 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1478/2011 г.

ВАСIII отделение30.05.2011 г.докладчик Галина Христова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Татевик Алексанян, гражданка на Армения, срещу Решение № 513/06.12.2010 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Мотиви

Решение № 7451 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1478/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба на Татевик Алексанян, гражданка на Армения, срещу Решение № 513/6.12.2010 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на РБългария, с което на жалбоподателката е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Видно от жалбата и представената по делото писмена защита се поддържа, че административния орган не е обсъдил подробно фактите около представената бежанска история и конкретно противно на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ е приел, че липсата на семейни и социални връзки на молителката с държавата й на произход през последните 15 години, през които същата е пребивавала в страната ни, заедно със семейството си, не са основание да й бъде предоставен хуманитарен статут. Ответната страна Държавна агенция за бежанците при МС не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. С обжалваното решение, административният орган е приел, че молбата за закрила с рег. № 3292/1.09.2010 г., подадена от Татевик Алексанян е явно неоснователна, тъй като същата е мотивирана с обстоятелства и факти, които са извън приложното поле на ЗУБ. Административния орган е посочил, че интегрирането на чужденката и семейството й в страната ни от 1995 г. насам, желанието й да продължи образованието си тук и липсата на перспектива в държавата й на произход, не са основания, които да предполагат предоставянето на международна закрила под формата на статут на бежанец или хуманитарен статут. Установено е също така, че за Армения няма данни за груби нарушения на човешките права, а напротив Конституцията на страната и правния ред там гарантират основните права и свободи. Позовавайки се на приложената към делото справка, органа е приел, че официалните власти в страната целят ускоряване на демократичните реформи, гарантиране на вътрешнополитическата сигурност и стабилитет на страната и усъвършенстване механизмите за защита правата на човека. Прието е, че с оглед мирната обстановка в страна и поддържания правен ред, за чужденката няма опасност от смъртно наказание, екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, както и опасности свързани с въоръжен конфликт. Жалбата е неоснователна. Административното решение е законосъобразно издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на установени съществени нарушения на административнопроизводствените правил и при правилно приложен материален закон - чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По делото няма доказателства, установяващи съществуването страх от преследване спрямо чужденката в държавата й на произход поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на властите в Армения или да се завърне в нея. Няма и данни същата, да е изправена пред реална опасност от тежки посегателства по см. на чл. 9 от ЗУБ, което да обосновават необходимост от закрила. Сочените в хода на производството причини, свързани със запазване на целостта на семейството и оставането му в България и аргумента, че молителката от 1995 г. живее и е израснала в страната, учила е основното си и средно образование в Стара Загора, установила е трайни социални контакти и има желание да продължи живота си в страната, безспорно имат своето значение относно уреждане на пребиваването й в страната ни в производствата по Закона за чужденците в Република България и Закона за българското гражданство. Същите причини обаче са неотносими към хипотезите уредени в ЗУБ, регламентиращи необходимостта от международна закрила за лицата, търсещи убежище. С оглед изложеното, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение

Цитирани разпоредби

1