Решение № 5606 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7015/2018 г.

Решение № 5606 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7015/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, чрез процесуалния представител Д. Ошавкова, срещу решение № 809/17.04.2018 г. по адм. дело № 1727/2017 г. на Административен съд гр. Варна. С него се отменят предписания по т. 4, 7, 8 и 9, дадени с протокол за извършена проверка № ПР1712728 от 06.04.2017 г. на контролен орган в Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с които на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ на "Йаф България" ЕООД, в качеството му на работодател са дадени предписания. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, "Йаф България" ЕООД, взема становище чрез процесуален представител юрисконсулт М. Паскалева за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Йаф България" ЕООД срещу четири от дадените предписания с протокол № ПР1712728/06.04.2017 г. на контролен орган в Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Варна, а именно: По т. 4: Началният инструктаж по безопасност и работа на работниците и служителите да се провежда в деня на постъпване на работа, съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, със срок 18.04.2017 г.; По т. 7: Трудовите възнаграждения на работниците да се превеждат по банков път само по писмено искане за това от тяхна страна, съгласно чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда, със срок 18.04.2017 г.; По т. 8: Екземпляр от утвърдена длъжностна характеристика за съответните длъжности в "Йаф Българиа" ЕООД да се връчва на работниците и служителите при сключване на трудовия договор срещу подпис, като се отбелязва датата на връчването, съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, със срок 18.04.2017 г.; По т. 9: Работодателят да връчва на работниците или служителите преди постъпването им на работа копие на хартиен носител от заверено уведомление в ТД на НАП, като връчването да се удостоверява с подпис на работника или служителя срещу името му в справката за заверено уведомление съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращането на уведомление по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда, със срок 18.04.2017 г. Съдът е разгледал по същество жалбата, която е приел за основателна и е отменил предписанията в атакуваната част по т. 4, 7, 8 и 9. Посочил е, че за да бъде приложена нормата на чл. 404, ал. 1 КТ, предписанията трябва да се отнасят до предотвратяване на конкретно нарушение, преустановяване на конкретно нарушение или предотвратяване или отстраняване на вредни последици от конкретно нарушение. Извел е извод, че в посочените случаи липсват извършените нарушения, за които административния орган е дал предписания под № 4, 7 и 9, както и липсват вредни последици, които следва да бъдат поправени или преустановени по отношение на предписание № 8 от протокола. Решението е правилно. Предписанията са дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, които предвиждат, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации да прилагат принудителни административни мерки, една от които е по т. 1 да дават задължителни предписания, каквото е обжалваното. Съдът е извел обосновани изводи, че в случая дадените предписания по т. 4, 7 и 9 от протокола не са свързани с установено конкретно нарушение на трудовото законодателство и нито едно от обжалваните предписания не съответства на която и да е от целите на административната принуда. Следва да бъде споделен и изводът, че гласните доказателства допълват писмените и не си противоречат, независимо от отношенията на свидетелите с ответника по касация като между работник и работодател. Обоснован от фактическа и правна страна е изводът за липса на нарушения на трудовото законодателство от естеството на визираните в акта за налагане на ПАМ по чл. 405, във връзка чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Предписанието по т. 4 от протокола задължава дружеството да провежда и документира началния инструктаж по безопасност на труда в деня на постъпване на работа. Конкретно нарушение на това задължение в случая не е констатирано, тъй като началният инструктаж на Георгиев е извършен и документиран в деня на постъпването му на работа – 07.11.2016 г. Следователно съдът правилно е приел, че не е налице нарушение, което да бъде прекратено или преустановено, нито вредни последици от него, които да бъдат предотвратени или отстранени и предписанието по тази точка от протокола е незаконосъобразно. Предписанието по т. 7 от протокола (трудово възнаграждение по банков път се изплаща само с писмено съгласие на всеки работник) също е направено при липса на предпоставката за извършено нарушение на трудовото законодателство или непосредствена опасност от извършването на такова. В настоящия случай това волеизявление е обективирано в клаузите на трудовите договори (както на Димитров, посочен като лице, в чието трудово досие липсва писмено искане като отделен документ, така и на Георгиев), поради което съдът правилно е приел за изпълнено изискването на чл. 270, ал. 3 КТ. При тези данни действително липсва нарушение, а следователно и основание за налагане на принудителна административна мярка под формата на предписание. По чл. 8 от протокола отново следва да бъде споделен изводът на решаващия състав, че макар длъжностната характеристика да е връчена в деня след сключване на трудовия договор (а не в деня при сключването му), с връчването й, което е извършено 4 месеца преди проверката, нарушението е преустановено и е формално, няма вредни последици, които да бъдат преустановявани или поправени. По чл. 9 от протокола, от установените обстоятелства не се констатира нарушение на някое от задълженията по чл. 63, ал. 1 или 2 от Кодекса на труда. Съдът обосновано е приел, че в деня на подписване на трудовия договор Георгиев е бил в предприятието, но е преминал инструктаж и обучение. Не е доказано извършването на нарушение на правилата относно връчване на работници или служители на копие от заверено уведомление от НАП за регистрация на трудовия договор, и съответно липсва основание за налагане на принудителна административна мярка под формата на предписание. Предписанията в случая въвеждат общи правила за поведение на работодателя, каквато цел принудителните административни мерки, издавани от административен орган, нямат и не могат да имат. Освен това тези общи предписания към поведението на работодателя, за разлика от правната норма, са ограничени със срок, което е недопустимо, тъй като с административен акт не може да бъде ограничавано във времето действието на правна норма с ранг на закон или подзаконов нормативен акт. При тези данни съдът правилно е определил предписанията като дадени в нарушение на материалния закон и при наличие на отменителни основания по чл. 146 АПК ги е отменил. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,