Решение № 14838 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8490/2020 г.

Решение № 14838 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8490/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от директор на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" - гр. София и Н. Симеонова, действаща като едноличен търговец (ЕТ) "ЕВРО-ВИП-Н. Симеонова", против решение № 1427/28.02.2020 г., постановено по адм. дело № 2135/2019 г. по описа на Административен съд-София град (АССГ), в съответните му, части. Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, обжалва решението в отменителната му част по отношение на установени задължения за ДДС за разликата над 300, 00 лв. до 1 024, 20 лева и лихва за забава в размер над 117, 87 лв. до 402, 41 лева и задължения за данък по ЗДДФЛ за разликата над 58 132 лв. главница до установената с РА главница от 59 161 лв. и за разликата над 13 350, 62 лв. лихви за забава до установените с РА лихви в размер на 13 684, 98 лв. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се извода на съда, че при ревизионното производство са представени достатъчно доказателства, удостоверяващи, че получените от Н. Симеонова ежемесечни плащания по банков път от С. Манолова с основание "захранване по сметка" са за издръжка на лице, намиращо се в чужбина. Счита, че изявлението на С. Манолова е неконкретизирано и не би могло да бъде проверено, а РЛ не е дало обяснения на какво основание са постъпили сумите, поради което постъпилите суми следва да се приемат за укрити приходи от дейност по занятие на ЕТ, за които е дължим ДДС и данък по ЗДДФЛ. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и потвърждаване на ревизионния акт, в съответната част. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Н. Симеонова, действаща като ЕТ "ЕВРО-ВИП-Н. Симеонова", обжалва решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата и срещу процесния ревизионен акт, в частта, с която е отказан данъчен кредит в общ размер на 82 605, 70 лв. по фактури издадени от "Нигея" ЕООД, "Бъки Фреш" ЕООД, "Бано ЛВ" 'ЕООД, "Мими - 92" ЕООД, "Фродо Маркет" ЕООД, "Комерсиал - ДХ" ЕООД, "Мега Груп ИН" ЕООД и "Юве и КО" ЕООД / "Автомобилен сервиз" ЕООД/, заедно с начислените лихви за забава, в общ размер 24 135, 43 лв., и е доначислен данък за внасяне по ЗДДФЛ общо в размер на 58 132 лева и лихви в размер на 13 350, 62 лева. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че представянето на фактури и счетоводното им отразяване са достатъчни доказателства за реалност на фактурираните доставки, поради което отказа на данъчен кредит е незаконосъобразен. По отношение на установените задължения по ЗДДФЛ не излага конкретни доводи. В заключение, иска отмяната на решението в обжалваната му част, както и отмяна на издадения РА. Страните, чрез процесуалните си представители оспорват насрещната касационна жалба и молят да се отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – София и за неоснователност на касационната жалба на Н. Симеонова, действаща като ЕТ "ЕВРО-ВИП-Н. Симеонова". Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София, при ЦУ на НАП е основателна, а касационната жалба на ЕТ "ЕВРО-ВИП-Н. Симеонова" е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е бил Ревизионен акт № Р-22221317007716-091-001 от 28.08.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1969/17.12.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП - гр. София, в частта с която на ЕТ "ЕВРО-ВИП-Н. Симеонова" са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 82 605, 70 лв. и начислени лихви в размер на 24 135, 43 лв., както и са установени задължения за годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ в размер на 59 161 лева и лихви 13 684, 98 лева. Установените задължения по ЗДДС са както следва: в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по фактури, издадени от "Нигея" ЕООД, "Бъки Фреш" ЕООД, "Бано ЛВ" 'ЕООД, "Мими - 92" ЕООД, "Фродо Маркет" ЕООД, "Комерсиал - ДХ" ЕООД, "Мега Груп ИН" ЕООД и "Юве и КО" ЕООД / "Автомобилен сервиз" ЕООД/, поради липса на реални доставки и доначислен ДДС за укрити приходи от дейността на ЕТ. Установените задължения за годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ са в резултат на корекции на декларирания финансов резултат, както следва: на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е увеличен декларирания финансов резултат със сумата на непризнатите разходи по фактури, издадени от "Нигея" ЕООД, "Бъки Фреш" ЕООД, "Бано ЛВ" 'ЕООД, "Мими - 92" ЕООД, "Фродо Маркет" ЕООД, "Комерсиал - ДХ" ЕООД, "Мега Груп ИН" ЕООД и "Юве и КО" ЕООД / "Автомобилен сервиз" ЕООД и на основание чл. 78 от ЗКПО е увеличен на декларирания финансов резултат със сумата на неотчетените приходи от дейността на ЕТ. С оспореното решение, АССГ е: ИЗМЕНИЛ РА № Р-22221317007716-091-001 от 26.09.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1969/17.12.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП - гр. София, в частта с която на ЕТ "ЕВРО-ВИП-Н. Симеонова", е доначислен ДДС, като вместо установените с РА задължения общо в размер на 1024, 20 лв. главница и лихви в размер на 402, 41 лв., определил задължения в размер на 300 лв. главница и лихви в размер на 117, 87 лв.; ОТМЕНИЛ РА, в частта по ЗДДФЛ за разликата над 58 132 лв. главница до установената с РА главница от 59 161 лв. и за разликата над 13 350, 62 лв. лихви за забава до установените с РА лихви в размер на 13 684, 98 лв.; ОТХВЪРЛИЛ жалбата, в останалата част; ОСЪДИЛ страните за разноски, съразмерно уважена, респ. отхвърлената част от жалбата. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд на първо место е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценка на неговата обоснованост и законосъобразност, съдът е изложил подробно установената в хода на ревизията фактическа обстановка. Въз основа на нея е обосновал правни изводи, които в частта на доначислен ДДС и в частта по ЗДДФЛ частично се отличават от тези на органите по приходите. По отношение на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Нигея" ЕООД, "Бъки Фреш" ЕООД, "Бано ЛВ" 'ЕООД, "Мими - 92" ЕООД, "Фродо Маркет" ЕООД, "Комерсиал - ДХ" ЕООД, "Мега Груп ИН" ЕООД и "Юве и КО" ЕООД / "Автомобилен сервиз" ЕООД/, съдът е приел установената в хода на ревизията фактическа обстановка и правните изводи на органите по приходите за липса на реални доставки на стоки и услуги. По делото не е било спорно, че от страна на РЛ са представени само фактури, касови бонове и доказателства за осчетоводяване на фактурите по сметка 601 "Разходи за материали" и сметка 602 "Разходи за външни услуги". Съдът е приел, че с така представените доказателства не е доказано реалното получаване на стоки и извършване на услуги по процесните фактури. В подкрепа на този извод съдът е отчел и обстоятелствата, установени по отношение на доставчиците – по-голямата част от тях, при извършените им проверки, отрекли издаването на фактури към РЛ и подали сигнали за извършена злоупотреба с индивидуализиращите им данни, органите по приходите са установили, че доставчиците не са включили в дневниците си за продажби спорните фактури или дружествата са прекратени регистрации по ЗДДС към датата на издаване на фактурите, доставчиците осъществяват друга икономическа дейност - различна от предмета на спорните фактури, а доказателствата за плащане - касови бонове не са издадени от регистрирани на посочените във фактурите лица фискални устройства. По отношение на установените задължения по ЗДДФЛ, в резултат на увеличение на декларирания финансов резултат със сумата на непризнатите разходи по фактури, издадени от "Нигея" ЕООД, "Бъки Фреш" ЕООД, "Бано ЛВ" 'ЕООД, "Мими - 92" ЕООД, "Фродо Маркет" ЕООД, "Комерсиал - ДХ" ЕООД, "Мега Груп ИН" ЕООД и "Юве и КО" ЕООД / "Автомобилен сервиз" ЕООД, съдът е приел, че липсата на реални стопански операции по фактурите, издадени от горепосочените юридически лица правилно е квалифицирана от приходните органи като основание по чл. 10, ал. 1, вр. чл. 2б, т. 2 ЗКПО за коригиране на финансовия резултат. По отношение на доначисления ДДС за укрити приходи от дейността на ЕТ и увеличение на декларирания финансов резултат със сумата на неотчетените приходи от дейността на ЕТ, съдът е приел установената в хода на ревизията фактическа обстановка. Не е било спорно, че ревизираното лице (РЛ) декларира дейност по вътрешно почистване на сгради, като предприятието не притежава търговски обекти и няма регистрирано ФУ, както и че всички плащания от клиенти се извършват по банков път. От наличните по преписката извлечения от банкова сметка на РЛ в "Банка ДСК" АД се установили преводи на суми от С. Манолова, Д. Маджарова, С. Йотова, Н. Ертел и С. Ганева, с основание "захранване на сметка" и "почистване за м. януари и м. февруари 2012 г. " и "услуги". РЛ не представило обяснения и доказателства за извършените продажби на услуги към посочените физически лица, а последните с изключение на С. Манолова, са дали сведения, че преведените суми са за извършено почистване на апартамент. С. Манолова дала сведение, че сумите са преведени за издръжка на лице намиращо се в чужбина. Съдът е приел за обоснован извода на приходната администрация, че получените по банковата сметка суми от Манолова, Д. Маджарова, С. Йотова, Н. Ертел и С. Ганева съставляват укрит приход от дейността на ЕТ по продажба на услуги по почистване, поради което законосъобразно с РА въз основа на тях е доначислен ДДС за укрити приходи от дейността на ЕТ и увеличен декларирания финансов резултат със сумата на неотчетените приходи от дейността на ЕТ. С оглед дадените сведения от С. Манолова, че сумите са преведени за издръжка на лице намиращо се в чужбина, съдът е приел, че органите по приходите е следвало да изследват наличието на близко лице в чужбина и да изискат други сведения и обяснения, а като не са сторили това необосновано са приели, че получените по банковата сметка суми от С. Манолова съставляват укрити приходи от дейността на ЕТ. При тези доводи, АССГ е отменил частично РА по отношение на установени задължения за ДДС за укрити приходи от дейността на ЕТ за разликата над 300, 00 лв. до 1024, 20 лева и лихва за забава в размер над 117, 87 лв. до 402, 41 лева, както и в частта на установени задължения за данък по ЗДДФЛ за разликата над 58 132 лв. до 59 161 лв. и лихви за разликата над 13 350, 62 лв. до 13 684, 98 лв. Решението е частично неправилно. Настоящата инстанция констатира, че съдът поради очевидна фактическа грешка приел, че оспорения РА е издаден 26.09.2018 г., вместо действителната дата на издаване - 28.08.2018 г., но след като тази грешка може да бъде отстранена неограничено във времето от първоинсатнционния съд, допускането и не съставлява самостоятелно основание за отмяна на постановеното решение. По касационната жалба на ревизираното лице:. Решението е правилно в частта, с която жалбата на ревизираното лице е отхвърлена. По отношение на отказаното право на данъчен кредит, съдът подробно е анализирал представените доказателства за всеки един от доставчиците на стоки и услуги и обосновано е приел, че по фактурите им не е доказано да са осъществени действителни данъчни събития. Доказателствата по делото сочат, че "Нигея" ЕООД; "Бано Лв" ЕООД; "Мими – 92" ЕООД; "Комерсиал ДХ" ЕООД; "Мега Груп Ин" ЕООД не са имали търговски взаимоотношения с ревизираното лице и не са издавали процесните фактури, предвид представените от тях декларации. Освен това, установено е по делото, че "Бано ЛВ. " ЕООД за периодите от м. 11. 2008 г. до м. 10. 2017 г. е подавало нулеви СД и регистри по ЗДДС. В отчетните регистри на "Фродо Маркет" ЕООД и "Юве и Ко" ЕООД /"Автомобилен сервиз" ЕООД/ не са включени фактури, издаден на ревизираното лице. Приложените от "Бано ЛВ" ЕООД; "Фродо Маркет" ЕООД и Мега Груп Ин" ЕООД касови бонове не са издадени от техните регистрирани фискални устройства, а освен това "Бъки Фреш" ЕООД не е регистрирано по ЗДДС, а "Мими – 92" ЕООД е било дерегистрирано. Така установените факти, преценени в съвкупност с липсата на ангажирани доказателства от РЛ за предаване на стоки и извършване на услуги, обосновава извод за липса на реални доставки. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът неправилно не приел липса на реални доставки след като от РЛ били представени фактури и доказателства за счетоводното им отразяване от получателя. Трайна е практиката на ВАС, че само въз основа на фактури и доказателства за счетоводното им отразяване от получателя не може да се обоснове извод за реалност на доставките, по които е начислен ДДС. Фактурата е първичен счетоводен документ и като такъв е носител на информация за регистрирана стопанска операция, като няма обвързваща доказателствена сила за съда. Осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното получаване на стоката, защото представлява удостоверяване на това получаване от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдяния факт. За целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък. В случая доказателства за реални доставки на стоки и услуги не са представени. Правилни са и изводите на съда по отношение на установените задължения по ЗДДФЛ, в резултат на увеличение на декларирания финансов резултат със сумата на непризнатите разходи по фактури, издадени от "Нигея" ЕООД, "Бъки Фреш" ЕООД, "Бано ЛВ" 'ЕООД, "Мими - 92" ЕООД, "Фродо Маркет" ЕООД, "Комерсиал - ДХ" ЕООД, "Мега Груп ИН" ЕООД и "Юве и КО" ЕООД / "Автомобилен сервиз" ЕООД. Изводите на приходните органи, че по фактурите, издадени от посочените дружества, са отчетени разходи, които не са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ, отразяващ и вярно стопанската операция, са останали неопровергани в хода на съдебното производство. Липсата на реални стопански операции по фактурите, издадени от посочените доставчици, правилно е квалифицирана от приходните органи и съда като основание по чл. 10, ал. 1, вр. чл. 26, т. 2 ЗКПО за коригиране на финансовия резултат. Обоснован на събраните доказателства е извода на съда, че получените по банковата сметка суми от Манолова, Д. Маджарова, С. Йотова, Н. Ертел и С. Ганева съставляват укрит приход от дейността на ЕТ по продажба на услуги по почистване, поради което законосъобразно с РА въз основа на тях е доначислен ДДС за укрити приходи от дейността на ЕТ и увеличен декларирания финансов резултат със сумата на неотчетените приходи от дейността на ЕТ. С оглед предмета на дейност на ЕТ, посоченото основание за банковите преводи - "захранване на сметка" и "услуга по почистване", както и сведенията на лицата, извършили преводите, че са във връзка с услуга за почистване, обосновават извод, че получените суми представляват приход във връзка с извършени регулярни услуги по почистване, представляваща основната търговска дейност на ревизираното лице. Като приход, който е следвало да се отчете, но не е отчетен от РЛ, законосъобразно на основание чл. 78 от ЗКПО е увеличен декларирания финансов резултат със сумата на неотчетените приходи от дейността на ЕТ. Доколкото това са доходи от търговската дейност на ревизираното лице, то на датата на полученото плащане за същото възниква данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, за което е следвало да се издаде фактура. То от своя страна е основание по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за доначисляване на ДДС. По касационната жалба на Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП: Решението е неправилно в частта, с която РА е изменен и отменен. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че не е налице основание за начисляване на ДДС върху сумите, получени от С. Манолова, тъй като същите не са приход от дейността на ЕТ. Основателно е възражението в касационната жалба, че нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното производство, ревизираното лице е представило доказателства, че получените от С. Манолова суми, превеждани регулярно по сметки, са доходи, необходими за издръжка на лице, живеещо в чужбина. Неправилно първоинстанциония съд е приел, че органите по приходите е следвало да изследват наличието на близко лице в чужбина и да изискат други сведения и обяснения, а като не са сторили това необосновано са приели, че получените по банковата сметка суми от С. Манолова съставляват укрити приходи от дейността на ЕТ. Съдът е следвало да отчете, че сведението от С. Манолова е неконкретизирано и не би могло да бъде проверено, след като не посочва за кого конкретно са предназначени тези суми. Органите по приходите са установили, че постилите суми по банковата сметка на РЛ представляват приход във връзка с извършени регулярни услуги по почистване, представляваща основната търговска дейност на ревизираното лице. В случай, че РЛ е твърдяло други, изгодни за себе си факти е следвало да ги докаже. Ревизираното лице не е дало обяснения и не е ангажирало доказателства за кого конкретно са предназначени тези суми, основанието, на което същите са получавани, каква е връзката на това неустановено лице с ревизираното, на какво основание възниква задължението за ревизираната да извършва преводи в чужбина и извършени ли са действително такива преводи. С оглед изложеното извода на съда, че получените суми от С. Манолова суми, не са приходи от дейността на ЕТ е необоснован на събраните доказателства. В тази връзка настоящата инстанция намира решението на АССГ, в частта с която РА е изменен и отменен за неправилно, поради което следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което жалбата срещу РА, в изменената и отменената му част следва да бъде отхвърлена. По разноските: С оглед изхода на спора, решението в частта за разноските се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено. Материалният интерес по делото е в размер на 181 430, 55 лева. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Алинея втора от визираната норма препраща към приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По аргумент от чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата, минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с материален интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. е 3530 лв. плюс 1 % за горницата над 100 000 лв. В случая материалният интерес по делото е в размер на 181 430, 55 лева, поради което дължимите разноски на НАП за всяка инстанция възлизат на 4 344, 30 лева или разноски за юрисконсулт за двете инстанции 8 688, 60 лева. Към тази сума следва да се добави и сумата от 18, 98 лева, платени от НАП за държавна такса за касационното производство, като по този начин общо дължимите разноски на НАП за двете инстанции възлизат на 8 707, 58 лева, които Н. Симеонова, действаща като ЕТ"ЕВРО-ВИП-Н. Симеонова" следва да бъде осъдена да заплати. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,