Решение № 3501 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11177/2016 г.

Решение № 3501 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11177/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. С. У., гр. В. Търново, ул. "З. С." №... срещу Решение № 280 от 12.08.2016 г. на Административен съд, гр. В. Търново, постановено по административно дело № 359/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н Узунов срещу приложена на 23.05.2016 г. от инспектор в "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност", сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. В. Търново, принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик".

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - В. С. У., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно приема, че оспорената принудителна мярка е издадена от компетентен орган. За да приеме, че издалият мярката орган е компетентен съдът се позовава на Заповед № Iз-275 от 24.02.2006 на министъра на вътрешните работи, но заповедта не е приложена по делото и не е отразено в хода на производството, че заповедта му е служебно известна. Заповедта касае офицери и сержанти от структурните звена на "Пътна полиция", какъвто издалият мярката не е.

Съдът неправилно цени доказателствата по делото и прави необоснован извод за начина на паркиране на превозното средство. Променя и квалификацията на нарушението от такова по чл. 98, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на чл. 98, ал. 2, т. 1 ЗДвП. Неправилен счита и извода на съда, че паркираното превозно средство е пречело на гражданите. Не е отчел, че не са налице предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени приложената принудителна административна мярка. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. М. И., Адвокатска колегия, гр. В. Търново.

2. Ответниците по делото - инспектор в "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност", сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. В. Търново, и инспектор "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" в "О. на д., п. и г." ЕООД, не вземат становище.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Принудителната мярка е приложена от компетентен орган. Правилен е изводът на съда, че при вписване на нарушението в констативния протокол органът е допуснал техническа грешка, като правилната квалификация на нарушението е по чл. 98, ал. 2, т. 1 ЗДвП. Тази непрецизност не е основание за отмяна на мярката. Налице са и предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен ат.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. В. С. У. е собственик на моторно превозно средство - лек автомобил, марка "Хюндай", модел "Соната", регистрационен № ВТ3972ВМ.

2. На 23.05.2016 г. около 12, 40 часа, г-н Узунов е бил паркирал собственият си автомобил на ул. "О." №... - до трансформатора, срещу два гаража.

3. По подаден на телефон 112 сигнал за неправилно паркиран автомобил, поради което гражданин не може да ползва гаража, служител на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. В. Търново, и служител на "О. на д., п. и г." ЕООД извършват проверка на място.

4. По разпореждане на служителя на Министерството на вътрешните работи е приложена принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик"

5. Извършването на приложената принудителна мярка е отразено в констативен протокол № 1510 от 23.05.2016 г. В него е посочено, че мярката е разпоредена от служител на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. В. Търново.

6. В хода на съдебното производство ответникът - инспектор "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" в "О. на д., п. и г." ЕООД, представя:

а) длъжностна характеристика на длъжността "инспектор в звено "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства";

б) докладна записка от 16.06.2016 г. до управителя за приложената на 23.05.2016 г. мярка;

в) Заповед № РД-22-1490 от 17.09.2014 г. на кмета на О. В. Т., с която определя "О. на д., п. и г." ЕООД като служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДвП;

г) Заповед № РД-22-2000 от 30.09.2015 г., с която кметът на О. В. Т. възлага на инспектор "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" в "О. на д., п. и г." ЕООД да прилага принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "а" и "б" ЗДвП;

д) снимков материал от прилагане на мярката.

7. В хода на съдебното производство ответникът - инспектор в "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност", сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. В. Търново, представя:

а) ежедневна ведомост за 23.05.2016 г., в която инспекторът е включен с работно време от 07,00 - 19,00 часа;

б) типова длъжностна характеристика на длъжността "инспектор" - "младши автоконтрольор" в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност", сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. В. Търново;

в) часови график;

г) ежедневна форма за отчет.

8. В хода на съдебното производство съдът взема обясненията на полицейския служител, разпоредил принудителната мярка.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената принудителна мярка е постановена от служителя на Министерството на вътрешните работи, който е компетентен орган. С. З. № Iз-275 от 24.02.2006 г. министърът на вътрешните работи е определил длъжностните лица - офицери и сержанти от структурните звена "Пътна полиция" на регионалните дирекции на Министерството на вътрешните работи да прилагат мерките по чл. 171, т. 5 ЗДвП. Съдът приема, с оглед на заповед № РД-22-1490 от 17.09.2014 г. и Заповед № РД-22-2000 от 30.09.2015 г. на кмета на общината, че и служителят на "О. на д., п. и г." ЕООД също е компетентен да приложи мярката.

Съдът приема, че мярката е в исканата от закона форма с оглед на чл. 171, т. 5, б. "б" във вр. с чл. 172, ал. 1 ЗДвП и е постановена при спазване на административнопроизводствените правила. Приема, че мярката е и в съответствие с материалноправните разпоредби. Процесният автомобил е бил паркиран по начин, който прави невъзможно преминаването на другите участници в движението - доказано от подадения сигнал на телефон 112, снимковия материал по делото, удостоверяващ местоположението на превозното средство, обясненията на разпоредилия мярката полицейски служител.

Съдът приема, че начина на паркиране на превозното средство е в нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 1 ЗДВП. Посоченото в констативния протокол нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 2 ЗДвП е непрецизност, която не е довела до неправилно адресирана компетентност и/или съществени процесуални нарушения в хипотезата на устно дадено разпореждане за мярката.

Въз основа на това съдът прави извод за законосъобразност на оспорената мярка и отхвърля жалбата.

Крайният извод на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 порока. Излага конкретни доводи за всеки от твърдяните пороци.

1. По твърдението за съществени нарушения на съдопроизводствените правила:

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото съдът е обосновал извода си за компетентността на органа, приложил мярката, на основата на акт, който не е надлежно приобщен към доказателствата по делото.

Видно от мотивите на обжалваното решение съдът е приел, че приложилият мярката полицейски служител е надлежно определен от министъра на вътрешните работи да нарежда принудително преместване на паркирано пътно превозно средство на основание чл. 168, ал. 1 ЗДвП. За да направи този извод съдът се позовава на Заповед № Iз-275 от 24.02.2006 г. на министъра на вътрешните работи. Тази заповед не е приложена по делото. Тя не е и публично достъпна - нито на електронната страница на Министерството на вътрешните работи, нито на електронната страница на областната дирекция.

С оглед на цитираното от съда съдържание на заповедта очевидно тя е служебно известна на съда, както и очевидно надлежно оправомощава издалия оспорената мярка да я прилага. Факта, че в заповедта се визират офицери и сержанти от Министерството на вътрешните работи не е основание, с оглед на § 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм., в сила от 1.06.2006 г., Д. вестник бр. 17 от 24.02.2006 г.) да се приеме за основателен довода на касатора, че мярката не оправомощава надлежно съответните полицейски служители. Не е необходимо, с оглед на законово установената непрекъсваемост на правоотношенията на офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи с тези на полицейските служители по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР министърът да издава нова заповед за определяне на служителите по чл. 168, ал. 1 ЗДвП.

Безспорно, съгласно чл. 155 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК не подлежат на доказване общоизвестни и служебно известни на съда факти, но за тези факти съдът е длъжен да съобщи на страните. В случая, в хода на съдебното производство, съдът не е съобщил на страните служебно известният му факт на определяне на полицейските служители от сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. В. Търново, за лица, оправомощени да прилагат принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП.

По този начин съдът се е позовал на доказателство, което не е надлежно приобщено към доказателствения материал по делото. Това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото е на правило, което гарантира правилността на съдебното решение. Съществено е и конкретното нарушение, защото е могло да се отрази върху правилността на решението. Наличието или липсата на оправомощаване на издалия мярката полицейски служител е основен факт, определящ компетентността на органа, а липсата на компетентност прави оспорения акт нищожен.

Вярно е, че съдът изключително прецизно е дал указания на ответниците да представят релевантните за предмета на спора доказателства, както и изключително прецизно е събирал доказателствата по делото, в т. ч. е разпитал и органа, издал оспорената мярка, но формирането на извод за компетентността на органа на базата на факт, невключен състезателно в доказателствата по делото руши изискването за сигурност, че фактическите констатации на съда досежно този факт са истински.

С оглед на горното доводът на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е основателен. Това налага съдът да отмени обжалваното решение и да върне делото на съда за ново разглеждане от друг състав.

2. По твърдението за нарушение на материалния закон и необоснованост

Тъй като съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила съдът не следва да обсъжда доводите на касатора за несъответствие с материалния закон и необоснованост на съдебното решение.

С оглед на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК по искането на касатора за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Води от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд