Решение № 6089 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9007/2018 г.

Решение № 6089 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9007/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби. Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив) обжалва Решение № 1276 от 08.06.2018 г., постановено по адм. дело № 331 от 2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което съдът е: 1) отменил Решение № 2153-15-264 от 13.12.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърдените с него Разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив № 151-00-8723-1 от 09.11.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица и № 151-00-8723-2 от 09.11.2017 г. за прекъсване /спиране (възобновяване) изплащането на ПОБ, поради получено обезщетение за временна неработоспособност, 2) изпратил е преписката за ново произнасяне в съответствие с мотивите на съдебния акт и 3) осъдил е ТП на НОИ - Пловдив да заплати на П. Дърмонска разноски в размер на 350 лева. Излагат се съображения, че решението на административния съд е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. При така посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК моли съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира разноски за юрисконсулт. Ответникът по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Пловдив - П. Дърмонска, оспорва същата и моли да се отхвърли като неоснователна. Срещу първоинстанционното решение на Административен съд Пловдив е подадена касационна жалба от П. Дърмонска от [населено място], в която твръди, че решението е неправилно. Ответникът по касационна жалба на П. Дърмонска - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Пловдив, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационните жалби и при извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Предмет на оспорване пред Административен съд Пловдив е Решение № 2153-15-264 от 13.12.2017 г. на директора на ТП - на НОИ - Пловдив, с което по жалби на П. Дърмонска, са потвърдени Разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив № 151-00-8723-1 от 09.11.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица и № 151-00-8723-2 от 09.11.2017 г. за прекъсване /спиране (възобновяване) изплащането на ПОБ, поради получено обезщетение за временна неработоспособност. От фактическа страна административният съд е изяснил относимите за правния спор обстоятелства и е изложил правилни съображения, че П. Дърмонска има право на парично обезщетение за безработица, на основание подаденото от лицето заявление вх. № 151 – 00 – 8723/13.10.2017 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив. Правото на заявеното обезщетение произтича от обстоятелството, че по – рано й е било прекратено трудовото правоотношение с Медицински университет, гр. Пловдив. Правилни са доводите на Административен съд Пловдив, че обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което са потвърдени разпорежданията на ръководителя на осигуряването за безработица е материално незаконосъобразно, тъй като неправилно е приложен чл. 54а, ал. 6 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО). Установено е от съда, че със заповед № Р-34/24.08.2017 г. срочното трудовото правоотношение на Дърмонска е прекратено, считано от 01.09.2017 г., поради изтичане срока на договора. Фактически заповедта е връчена на лицето на 15.09.2017 година. На дата 18.09.2017 г. жалбодателката е постъпила в болница и е била там до 25.09.2017 година. На същата дата се регистрира в Агенция по заетостта. На 13.10.2017 г. Дърмонска е подала заявление в ТП на НОИ - Пловдив за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане № 151-00-8723-1 от 09.11.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, на жалбоподателката е признато право на парично обезщетение за безработица (ПОБ), считано от 25.09.2017 г. до 12.03.2018 г. в размер на 35, 75 лв. дневно. С последващо Разпореждане № 151-00-8723-2 от 09.11.2017 г. е спряно изплащането на ПОБ, тъй като от данните по преписката е установено, че Дърмонска получава обезщетение за временна неработоспособност, съответно е възобновено изплащането на парично обезщетение за безработица за периода от 30.09.2017 г. до 15.03.2018 г. в размер на 35, 75 лв. на ден. Така цитираните разпореждания издадени от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив са потвърдени с Решение № 2153- 15-264 от 13.12.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Настоящата съдебна инстанция намира, че изложените в касационната жалба на Дърмонска доводи за неправилност на съдебното решение, са неоснователни. Същата е работила по срочно трудово правоотношение до датата на неговото прекратяване, считано от 01.09.2017 година. Доколкото трудовоправната връзка е прекратена без предизвестие от страните, приложение намира чл. 335, ал. 2, т. 3 от Кодекса на труда (КТ). Съгласно текста трудовият договор се прекратява при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. На жалбоподателката като страна по трудовия договор са били известни неговите клаузи, вкл. и срока му на действие. Следователно трудовото правоотношение се прекратява с изтичане на срока, който е посочен в договора. Издадената от работодателя заповед № Р – 34/24.08.2017 г. притежава единствено констативно действие. Касае се за срочно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор. След като по делото пред административния съд не са ангажирани доказателства за наличие на хипотезата на чл. 69 от КТ, при която срочният трудов договор с П. Дърмонска, се е превърнал в договор за неопределено време, то правилно е определена началната дата, от която на лицето се дължи обезщетение за безработица. В случая това е дата 25.09.2017 г., на която тя се е регистрирала в Агенция по заетостта. В чл. 54а, ал. 3 – ал. 6 от Кодекса за социалното осигуряване са разписани правилата за отпускане на обезщетение за безработица. Съгласно текстовете на разпоредбата паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, при наличие на кумулативните изисквания, а именно: заявлението за отпускане да е подадено в тримесечен срок от тази дата и лицето да се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. Нормата на чл. 54а, ал. 1 КСО съдържа материалните предпоставки при наличието, на които за лицето възниква субективното материално право да получи съответното плащане. Липсата, на която и да е материална предпоставка от хипотезиса на правната норма, води до неоснователност на заявеното искане. Съгласно чл. 54а, ал. 6 КСО, ако заявлението е подадено в така посочения тримесечен срок, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на 7 работни дни по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 КСО период, намален със закъснението. Изцяло неоснователно и необосновано е твърдението на жалбоподателката П. Дърмонска, че не е виновна за обективното закъснение за регистрация в Агенцията по заетостта за периода от 14.09.2017 г. до 18.09.2017 година. Легална дефиниция на понятието "уважителни причини" се съдържа в § 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. Съгласно него "уважителни причини" са: задържане от органите на властта; явяване в съд или в друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които териториалното поделение на НОИ е уведомено своевременно. Посоченото изброяване на причините не е изчерпателно, а по – скоро примерно. Формираната съдебна практика по въпроса коя причина е уважителна, приема, че това е факт от действителността, извън волята на лицето. Причината следва да е обективна и преодоляването й да е невъзможно, независимо от проявената активност от страна на заинтересованото лице. При така разписания текст на легалната дефиниция на "уважителни причини", след като Дърмонска обективно е знаела съществените елементи на трудовия договор, вкл. и че е сключен с модалитет – срок, тя не може да бъде извинена, че не е била наясно, кога ще настъпи неговото прекратяване, още повече, че сама признава в касационната жалба, че договорът й не се е превърнал в безсрочен, след изтичане на уговорения между страните срок. По тези съображения не са налице твърдените от касаторката основания за изменение на решението на административния съд, във връзка с указанията по прилагане на закона и определяне на началната дата, от която се дължи обезщетението. Правилно съдът е констатирал, че закъснението от 13.09.2017 г. (датата, до която жалбодателката е следвало да се регистрира в АЗ, която дата не е спорна) до 25.09.2017 г. е по-малко от посоченото в разпореждането и решението. Съдът приема, че за времето, през което жалбодателката е била в болница от 18.09.2017 г. до 25.09.2017 г. е налице извинителна причина за закъснението за регистрация в АЗ. Неоснователни са касационните доводи на директора на ТП на НОИ - Пловдив, досежно периода на обезщетението и как той трябва да бъде определен. По делото няма спор относно доказателствата, които са относими и необходими, и са свързани с установения трудов стаж на лицето в трудовата книжка на основание чл. 347 КТ. Според чл. 54в, ал. 1 КСО и таблицата към тази норма, при стаж от 3 до 6 години срокът за изплащане на обезщетението според приложимата редакция е 6 месеца, както е посочено и в обжалваното решение на първоинстанционния административен съд. Правните изводи на Административен съд Пловдив относно неправилно определен период за изчисление на исканото обезщетение за безработица, кореспондират с разпоредбата на чл. 54а, ал. 6 КСО. Това е така, защото за периода 18.09.2017 г. – 25.09.2017 г. Дърмонска е била в болница и не е налице причина, поради която периодът на обезщетението да се намали с тези дни. По изложените съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК, които са релевирани в двете касационни жалби. Решението на Административен съд Пловдив е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на страните не се следват разноски пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение