Решение № 13849 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11896/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЛИДЛ България ЕООД енд КО КД, подадена чрез пълномощник, против Решение 1257/26.10.2023 г., на Административен съд София-област(АССО) по адм. дело 802/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 459/27.04.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Претендира присъждането на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба председателят на Комисията за защита на потребителите, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е Заповед 459/27.04.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, издадена на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, вр. чл. 68г, ал.4, във връзка с чл. 68д, ал.1, предложение 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) от Закона за защита на потребителите и чл. 5, ал.1 и чл. 8, ал.1 и ал. 2, т.9 от Устройствения правилник на Комисия за защита на потребителите към министъра на икономиката и нейната администрация и решение на комисията съгласно т. 9 от Протокол 13/30.03.2023 г., с която е забранено на ЛИДЛ България ЕООД енд КО КД при упражняване на своята дейност, да упражнява нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП, а именно: Търговецът да предоставя невярна и подвеждаща информация върху етикет с надпис само сега" за срока на предлагани за продажба стоки /в т.ч. електрическа пила 0499328, детско SoftsheH яке за момиче цена 0375429, уред за почистване на лице 0377268. С оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение АССО е отхвърлил жалбата на дружеството срещу цитираната по-горе заповед на председателя на КЗП, За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Във връзка с изпълнение на плана за дейността на КЗП по кампания ЗИИП - ПИ-Цени за установяване на начина на предлагане за продажба на хранителни стоки, на 06.03.2023г. е извършена проверка в търговски обект - магазин Лидл Видин в гр. Видин, стопанисван от жалбоподателя. За резултатите от проверката е изготвен Констативен протокол К-2743066 По време на проверката е установено, че търговецът предлага за продажба на потребителите нехранителни стоки, включени в рекламна брошура за минал период, като пред тях е поставил етикети с надпис само сега, различни от останалите в обекта, без да е обявил срок или условия за закупуването им, както и предишна цена. От този надпис не е ясно за кога се отнася, като дата, период или определени часове. Стоките, на които е поставен етикет с такова обявление са следните: Електрическа пила цена 24,99лв/бр. 0499328, налично количество 10 бр., детско яке за момиче цена 24,99лв/бр. 86/92-122/128 0375429 налично количество 12бр., уред за почистване на лице цена 34,99лв./бр. 0377268. Стоките са рекламирани на същата цена в брошура на търговеца за предходен период от 27.02.2023г. до 05.03.2023г., а проверката е извършена на 06.03.2023г., когато той е изтекъл. С констативния протокол е изискано становище на търговеца, в което да разясни защо гореописаните три вида стоки се предлагат за продажба с надпис само сега, след като са рекламирани и в брошурата за предходен период на същата цена. Получено е писмено становище от търговеца в което е посочено, че рекламното твърдение само сега се прилага с едно и също съдържание, независимо дали стоките, обозначени с него са в брошурата или не. Под само сега се представят хранителни и нехранителни стоки, които се предлагат в магазините на принципа ин/аут. Според административния орган, обявлението само сега не дава ориентир на потребителите за неговото значение и съответно разбиране. Никъде в обекта не е налице и не е предоставена разяснителна информация по отношение на неговото значение, прилагане и условия. В резултат на извършените констатации административният орган е решил, че е налице нелоялна търговска практика чл.68д, ал.1, пр.1/съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във вр. с чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68в ЗЗП. Видно от Протокол 13 от заседание на Комисията за защита на потребителите проведено на 30 март 2023 г., Комисията единодушно е решила, че жалбоподателят при упражняване на своята дейност прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, предл.1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ като предоставя невярна и подвеждаща информация върху етикет с надпис само сега за срока на предлагани за продажба стоки - електрическа пила, детско яке за момиче и уред за почистване на лице/подробно индивидуализирани в протокола/. Прието е, че по този начин се въвеждат в заблуждение потребителите, че стоките ще бъдат налични в обекта само за много кратък и ограничен период от време, с което ги провокира да вземат бързо и неотложно решение да ги закупят, което решение не биха взели ако им е предоставена вярна информация. При така установените факти съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като съдържа изискуемите съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Приел е, че в заповедта точно е описано какво представлява заблуждаващата нелоялната търговска практика. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е законосъобразен издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма, в съответствие с материално-правните разпоредби и административнопроизводствените правила. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно нормата на чл. 68в ЗЗП, забраняват се нелоялните търговски практики. Според разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическия състав на заблуждаващата търговска практика по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП: 1) да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3) тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Безспорно по делото е, че извършваната от касатора дейност по предлагане на стоки е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП, тъй като представлява предоставяне на услуги на потребителите. Спорът по делото е досежно другите два елемента на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика. Заблуждаващата търговска практика e вид нелоялна търговска практика, чийто основен фактически състав е дефиниран в чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Дефиницията на основния фактически състав на нелоялната търговска практика съдържа условието за противоречие на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и възможност за съществена промяна на икономическото поведение на потребителя. Специфичното на заблуждаващата търговска практика е, че при нея чрез действия или бездействия търговецът не предоставя на потребителя необходимата информация, за да вземе информирано търговско решение по смисъла на § 13, т. 31 ДР на ЗЗП. Правото на информация или правото на информирано решение е проявление на гарантираното от първичното член 169, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз, и от вторичното Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялните търговски практика от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на съвета, Директива 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) 20068/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29), право на Съюза право на потребителя. Членове 68б 68м ЗЗП транспонират Директива 2005/29 като чл. 68д и 68е транспонират членове 6 и 7 на Директива 2005/29. Фактическият състав на заблуждаващата търговска практика по тези две разпоредби изисква, в първия случай, доказването на неверния характер на информацията, и с оглед на това нейния измамен характер, способността й да заблуди потребителя и поради това да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, а във втория случай пропускането на съществена информация, необходима на средния потребител за вземане на информирано решение, която го подтиква да вземе решение, което в противен случай не би взел. Важното е, че и в двата основни състава на заблуждаващата търговска практика не следва да се проверява дали тя противоречи и на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност по смисъла на § 13, т. 31 ДР на ЗЗП. Определянето на заблуждаващия характер на практиката зависи само от визираните в член 6 и 7 от Директива 2005/29, съответно в чл. 68д и 68е ЗЗП, предпоставки - решение от 19 септември 2013 г., CHS Tour Services, С-435/11, EU: C: 2013: 574, точки 39, 41, 45; решение от 16 април 2015 г., Hatуsбg, С-388/13, EU: C: 2015: 225, точки 63. В настоящия случай е установено, че търговецът е поставил етикети с надпис само сега пред стоки, които са били включени в рекламна брошура за минал период. Не е установено обаче тези стоки да са били предлагани на същата цена и в период, следващ периода на извършената проверка т.е. в бъдещ период. Практиката не би могла да се приеме за заблуждаваща (не съдържа невярна информация), доколкото няма данни и гаранция за потребителите, че ако не купят тези стоки в конкретния момент, биха могли да ги купят на тези цени и в бъдеще, т.е. в период, следващ периода на проверката. От друга страна в самата заповед се говори за неяснота относно периода на конкретната практика. Неяснотата сама по себе си също не може да се квалифицира като невярна информация и следователно като заблуждаваща практика. Анализът на събраните по делото доказателства води до извод, че в случая не е налице хипотезата на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като представената от търговеца информация не е невярна. Изложеното до тук обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената пред АССО заповед на председателя на КЗП. Като е стигнал до извод, различен от горния и като е отхвърлил жалбата на търговското дружество, АССО е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него - постановен друг акт по съществото на спора, с който заповедта на председателя на КЗП бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на спора основателна се явява претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция. На основание чл.143 АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 370 лева държавна такса за касационната инстанция. Липсват доказателства за платено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение