Решение № 34 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14003/2008 г.

Решение № 34 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14003/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Никола Тодоров Николов, от гр. София, срещу решение от 16.06.2008 г. по адм. д. № 3048/2000 г. на Софийския градски съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Момчил Христов Недялков, Ирина Стефанова Мавродиева, Теменуга Михайлова Димитрова и Велина Богданова Мавродиева чрез своите пълномощници и ответницата Светлана Цветкова Василева лично и като пълномощник намират касационната жалба за неоснователна. Ответникът по касационната жалба - началникът на ДНСК - София застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници по делото не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Мариана Тодорова Маркова срещу Заповед № 1193 от 28.07.2000 г. на Главния държавен инспектор на ДНСК, с която е отменено разрешение№ 151 от 08.06.2000 г. за преустройство на партерен апартамент № 3 (мезонет) в магазин за промишлени стоки и одобрените на 07.06.2000 г. проекти на Главния архитект на гр. София. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация не решаващия съд, че се касае за преустройство на собствено помещение при едновременна промяна на предназначението му, изразяваща се в претендираното ползване от жилище в магазин и при засягане на двете фасадни стени на сградата, които представляват общи части. Тази фактическа констатация не се оборва от писмени доказателства пред настоящата инстанция, поради което неоснователно се явява твърдението, че обектът винаги е бил магазини и не е било нужно да се преустройства. Към момента на поисканото разрешение за строеж за преустройство безспорно се доказва наличието на жилище- мезонет на две нива, което се потвърждава и от съдебнотехническите експертизи на вещите лица. След като се касае за преустройство и промяна на предназначението на обекта при засягане на общи части от сградата, следва да бъдат съобразени всички законови изисквания за това, включително и съгласието на останалите етажни собственици, изискуемо според чл. 56, ал. 5 ЗТСУ (отм), действащ към издаването на оспореното разрешение. Визираните в цитираната норма материалноправни предпоставки не са налице, поради което разрешението е издадено в нарушение на материалния закон. Отменяйки го, административният орган е постановил законосъобразен и валиден административен акт, в какъвто смисъл са и изводите на решаващия съд. Поради това спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна- спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон, поради което решението е обосновано и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални норми, засягащи гарантирани процесуални права или други процесуални правила, които могат да обосноват отмяна на решението. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение