Решение № 2231 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 884/2010 г.

Решение № 2231 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 884/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ВЕСТ ТВ /ВТВ/" ЕАД София против решение № 13894 от19.11.2009 г. на Върховния административен съд - седмо отделение, постановено по адм. дело № 11081/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 562 от 26.05.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. В касационната жалба се излагат подробно доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество. Ответните страни Комисия за регулиране на съобщенията и "М. САТ ТВ" ЕООД София, чрез процесуални представители, оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Петчленен състав - II колегия, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационен контрол съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленен състав на седмо отделение на ВАС приема оспореното решение на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с което в полза на "М. САТ ТВ" ЕООД е издадено, разрешение № 01507/26.05.2009 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово телевизионно разпръскване в гр. Кюстендил за канал № 57, за финализиращ производството по § 5 от ПЗР ЗЕС административен акт, който осуетява упражняването на субективните права на останалите оператори - кандидати за издаване на временно разрешително, вкл. касатора и следователно ги "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, което легитимира и процесуалноправния им интерес от търсената съдебна защита. Съдът намира решението на КРС за законосъобразно при липсата на основания по чл. 146 АПК. Издаването на разрешителния акт за съответната честота в полза на кандидата, съответстващ на заложените формални условия и генерирал най-високи приходи от реклама от осъществяваната телевизионна дейност за последната една година, не ограничава свободната конкуренция на пазара на този вид услуги и е съобразено с утвърдените Правила за реда за издаване на разрешенията - чл. 10 във вр. чл. 6, ал. 2, т. 6. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предоставяне ползването на свободен ограничен ресурс-радиочестотен спектър по реда на § 5 ПЗР ЗЕС не нарушава конкуренцията в сектора. С тази процедура се създават предпоставки за ефективно използване на свободни честоти, при това временно, за аналогово радиоразпръскване до момента, в който тези честоти ще бъдат предоставени по съответния законов ред за цифрово радиоразпръскване. С решение № 3 от 4.06.2009 г. на КС по к. д. № 3/2009 г. е прието, че процедурата не създава предпоставки за монополно положение, нито ограничава конкуренцията, поради което § 5 ПЗР ЗЕС не противоречи на чл. 19, ал. 1, 2 и 3 от Конституцията. Правилно решаващият състав приема, че при наличие на това решение на КС не би могло да се твърди, че процедирането по описания ред нарушава конкуренцията. Избирането на кандидат, който е реализирал най-високи приходи от реклама от телевизионна дейност за последната една година, е съобразено с чл. 10, ал. 1 във вр. чл. 6, ал. 2, т. 6 от Правилата за реда за издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс-радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали, приети от КРС въз основа на законовата делегация по § 5, ал. 3 ПЗР ЗЕС и обн., ДВ, бр. 30 от 21.04.2009 г., в сила от 21.04.2009 г. Подзаконовият нормативен административен акт съдържа регламентация на процедурата по издаване на разрешенията и тя е задължителна за всички участници. Не подлежат на контрол в производството по проверка законосъобразността на разрешението, критериите за избор на кандидатите, заложени в утвърдените Правила. Следва да се провери само дали разрешението е издадено при тяхното съобразяване. Проявяването от КРС на индивидуален подход по отношение на жалбоподателя и изчисляване на приходите му от реклама от телевизионна дейност не за последната година, а средно месечно, е в нарушение разпоредбите на Правилата и поставя в неравностойно положение останалите участници с реални приходи. За пълнота на изложението съдът посочва, че срокът за издаване на разрешенията до 31 декември 2008 г., въведен в § 5, ал. 1 ПЗР ЗЕС следва да се счита за мълчаливо отменен с приемането на новите ал. 2 до ал. 5, ДВ, бр. 17 от 2009 г. и регламентирането на реда за издаване на разрешенията. Издаването на разрешения от КРС след приемането на Правилата, в сила от 21.04.2009 г., не нарушава времевата им компетентност, както е била регламентирана с предишния § 5 - ДВ, бр. 69/5.08.2008 г. По тези съображения касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно - постановено в съответствие с приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав - II колегия,