Решение № 4435 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14692/2009 г.

Решение № 4435 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14692/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Булхим" ЕАД - гр. Сливен срещу решение № 938/25.08.2009 г., постановено по адм. дело № 1189/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 200800008/10.05.2008 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-192 от 10.07.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит по 50 бр. фактури, издадени от различни доставчици през 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. в размер на 17 401,75 лв. и 3 101,40 лв. за 2007 г. Касаторът релевира оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в първоинстанционното съдебно производство са ангажирани гласни доказателства, но съдът неправилно не ги е кредитирал, позовавайки се на чл. 158, ал. 1 ДОПК. Според касатора, ако съдът беше обсъдил свидетелските показания щеше да установи, че той упражнява специфична производствена дейност, при която работодателят е длъжен да осигури определени безопасни условия на труд и да снабди работниците с предпазно облекло и др. подобни. Касаторът се оплаква, че съдът не се е съобразил с представените доказателства за извършени проверки от Инспекцията по охрана на труда и техните предписания, свързани отново с безопасните условия на труд, както и че съдът не е обсъдил доказателствата за подготовката и получаването на международен стандарт ISO 9001:2000. Относно закупуването на фиданките според касатора е установено, че те са засадени в двора на предприятието, но това обстоятелство не е взето предвид от съда. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като оспорващата страна не е доказала, че закупените от нея стоки са или ще бъдат използвани по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) и чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС в сила от 1.01.2007 г. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в установения в чл. 211, ал. 1 АПК срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Булхим" ЕАД срещу РА № 200800008 от 10.05.2008 г. за отказано право на приспадане на данъчен кредит по 50 бр. фактури, издадени от различни доставчици през 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. в размер на 17 401,75 лв. и 3 101,40 лв. за 2007 г., Административен съд - гр. Бургас е приел, че не е доказано от жалбоподателя, че закупените стоки - диван, антена с усилвател, фотоапарат, телевизор, снимков материал, хладилник, тв. антена, пералня, печка, прахосмукачка, маси и столове, ъгъл с огледало, кафе-машина, миксер, дигитален фотоапарат, фиданки и др. не представляват стоки, които да се използват за последващи облагаеми доставки - чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) за данъчни периоди 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за 2007 г. Съдът не е възприел защитната теза на жалбоподателя, че придобиването на една част от стоките (маси и столове, диван, печка, фурна и др.) е в резултат на нормативното задължение за осигуряване на физиологичен режим на труд и почивка по Наредба № 15/31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработването и въвеждането на физиологични режими на труд и почивка по време на работа (ДВ, бр. 54/1999 г.), чл. 285 КТ и Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (ДВ, бр. 88/1999 г.). Аргументите на съда затова са, че не е доказано с допустимите по ДОПК доказателствени средства, че част от процесните стоки са именно в изпълнение на посочените нормативни изисквания за безопасни и здравословни условия на труд. Според съда няма доказателства по делото, че данъчният кредит следва да се признае за специално работно и предпазно облекло, безплатна храна и противоотрови съобразно разпоредбите на чл. 284 и чл. 285 КТ, тъй като не е установен списъчният състав на работниците и фактическото получаване на тези стоки и законови привилегии, а от съдържанието на представените доказателства не може да се направи такъв извод. В тази връзка съдът не е кредитирал и свидетелските показания на организатора на производството в дружеството, тъй като не е налице нито една от хипотезите в чл. 158, ал. 1 във връзка с чл. 57, ал. 2 ДОПК. Направен е извод в обжалвания съдебен акт, че предметът на процесните доставки не е използван, не се използва и няма да се използва за извършване на облагаеми доставки, а са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на ревизирания субект и затова за тях не възниква правото на данъчен кредит. Решението, предмет на настоящето касационно обжалване е правилно. Разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.), относима за ревизираните периоди 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за 2007 г. изискват стоките, по които се претендира право на приспадане на данъчен кредит да са предназначени за използване на бъдещи облагаеми доставки. В процесния случай доказателства в подкрепа на защитните тези на касатора не са представени пред първоинстанционния съд и той законосъобразно е приел, че претендираното материално право не следва да се признава. Твърденията и доводите на касатора, че закупените стоки - дивани, маси, столове, печка, хладилник и др. са във връзка със задължението на работодателя да осигури и въведе физиологичен режим на труд и почивка за работниците съгласно Наредба № 15/31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработването и въвеждането на физиологични режими на труд и почивка по време на работа не са подкрепени с никакви доказателства. Предписанията на инспекцията по охрана на труда не е достатъчно доказателство, за да се приеме, че процесните стоки се отнасят именно до посочените задължения на работодателя. Не е установено по делото, че въз основа на тези стоки, на работниците е предоставяна безплатна и здравословна храна и по този начин са изпълнени предписанията на инспекцията по охрана на труда. Не са ангажирани доказателства относно това на колко и кои работници каква храна е предоставяна въз основа на предписанията на органите по труда. Не е установено по категоричен начин, че пак въз основа на тези предписания и с оглед разпоредбите на Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работниците места и използване на работното оборудване, в предприятието са осигурени социално-битови помещения, оборудвани с процесните закупени стоки. Наистина по делото има приложени заповеди на изпълнителния директор на дружеството във връзка с извършената проверка на инспекцията по охрана на труда, но реализирането на тази заповед е останало недоказано. По същия начин няма осъществено доказване от страна на касатора, че телевизорите и камерите са използвани за видеонаблюдение на работния процес с оглед придобиване на международен стандарт ISO 9001:2000. Разпитът на свидетел - организатор производство при касатора правилно не е ценено като годно доказателство от съда и законосъобразен е изводът му с позоваването на чл. 158, ал. 1 във връзка с чл. 57, ал. 2 ДОПК. Нито една от посочените хипотези в ДОПК не е налице, за да се приемат свидетелските показания като годни доказателствени средства. Законосъобразни са изводите на съда, че обстоятелството дали процесните стоки се използват за облагаеми доставки, следва да се докаже с писмени документи, а не с гласни доказателства. Освен това в ревизионното производство е установено, че в предприятието са изградени самостоятелни стаи с жилищно-битово предназначение на семейството на едноличния собственик на капитала Красимир Ставрев (към момента на извършване на ревизията дружеството е било ЕООД), което още веднъж показва, че процесните стоки не се ползват за нуждите на производствената дейност на дружеството, както и за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, каквито са доводите на касатора. В същия смисъл следва да се добави, че не е установено по несъмнен начин, че тези стаи са такива за работниците с оглед задоволяване на техните потребности с оглед цитираните наредби, свързани със здравословните и безопасни условия на труд, а не се използват за жилищните нужди на семейството на Красимир Ставрев. Относно закупените фиданки, за които се твърди, че са засадени в двора на предприятието, правилно и по отношение на тях е отказан данъчен кредит, тъй като те не са свързани с икономическата дейност на касатора. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и съдопроизводствените правила, поради което не са налице отменителните основания, свързани с тях. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,