Решение № 1432 от 3.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3555/2016 г.

Решение № 1432 от 3.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3555/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Подадена е касационна жалба от К. М. К., от гр. В. Търново, против решение № 453/25.01.2016 г. постановено по адм. дело № 2892/2015 г. по описа на Административен съд-С. град, В. отделение, 25-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ по молби от 04.09.2014 г. и 30.09.2014 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на процесуални правила и приложимия материален закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в жалбата съображения моли решението да бъде отменено, при което да бъде уважена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, но по различни от изложените в нея съображения: С обжалваното решение Административен съд-С. град е приел за допустима, но неоснователна жалбата, подадена от К. М. К., срещу мълчалив отказ на председателя на КЕВР да се произнесе по негови молби от 04.09.2014 г. и 30.09.2014 г., с искания да получи "конкретни, професионални и експертно-технически" отговори по формулираните в молбите въпроси /най-общо "сбъркана ли е" Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ в конкретно посочени от жалбоподателя части; "краде ли" ВиК операторът въз основа на тази наредба; плащат ли потребителите за нещо, което не са ползвали; защо конкретно К. К. плаща за общо разходвана вода, без да е използвал такава/. По същество, от решаващия състав е прието, че исканията касаят коментар на действаща нормативна уредба, свързана с предоставянето на ВиК услуги и отговор на въпроса извършена ли е кражба от ВиК оператор, при което е направен извод за липсата на правомощия на КЕВР и нейния председател, да се произнесат по така отправените запитвания. При тези данни, атакуваният мълчалив отказ по молбите е приет за законосъобразен. Настоящият състав не споделя становището на първоинстанционния съд, че по подадените от К. К. молби от месец септември 2014 г. е налице мълчалив отказ на председателя на КЕВР, независимо от липсата на правно основание да се приеме, че същият е оправомощен да се произнася относно законосъобразността на подзаконов нормативен акт и наличието на извършено престъпление от общ характер. Още повече, че както правилно е отбелязано от първоинстанционния съд, отправените искания не съставляват и такива за предоставяне на достъп до обществена информация по смисъла на Закона за достъп до обществена информация. Но след като председателят на КЕВР не е бил длъжен да издаде нарочен акт по предявените от К. К. искания, то в случая не е налице и подлежащ на обжалване по съдебен ред, мълчалив отказ по молбите на това лице от 04.09.2014 г. и 30.09.2014 г., по смисъла на чл. 58 АПК. Следователно, административният съд се е произнесъл по недопустима жалба, подадена срещу неподлежащ на оспорване акт, която е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено, на основание чл. 159, т. 1 АПК. По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че първоинстационният съд се е произнесъл по съществото на спор, повдигнат с недопустима жалба. В резултат на това е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено с оглед правилото на чл. 218, ал. 2 АПК, вр. чл. 221, ал. 3 АПК. С оглед изхода от спора и липсата на основание за присъждане на разноски в процесната хипотеза, неоснователно се явява искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това, съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,