Решение № 14789 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11398/2017 г.

Решение № 14789 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11398/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката, чрез процесуален представител, против решение № 9054 от 11.07.2017 г., постановено по адм. д. № 1623/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Не претендира разноски. Ответникът - М. Д. Ц., оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил заповед № ЧР-П-02/4.01.2017 г. на министъра на икономиката, с която служебното правоотношение на М. Д. Ц. е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и 7 вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ - поради това, че жалбоподателката не отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативни актове за заемане на съответната длъжност след възстановяването и на работа в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, както и че провеждането на конкурс за длъжността и се препятства от разпоредбата на чл. 10д, ал. 4 от ЗДСл. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно тълкуване и приложение на материалноправните разпоредби. Решението е правилно. С. З. № ЧР-И-139/8.02.2016 г. на МИ, оспорващата е заемала длъжност "Главен вътрешен одитор" в Дирекция "Вътрешен одит" в министерство на икономиката. Не се установява към момента на встъпване в длъжност "Главен вътрешен одитор" длъжностната характеристика за тази длъжност да е предполагала за заемането и лицето да притежава ниво на достъп за работа с класифицирана информация "секретно" съгласно ЗЗКИ. Изискването за притежаване ниво на достъп до класифицирана информация "секретно" да длъжността на оспорващата, е въведено в списък на длъжностите и задачите, за които се изисква достъп до класифицирана информация, представляваща държавна тайна и класифицирана информация за НАТО и Европейския съюз в Министерство на икономиката, утвърден с рег. № 17-24/11.05.2016 г. от Министъра на икономиката. Същевременно отказ за достъп до класифицирана информация от ДАНС по отношение на М. Ц. е издаден на 18.11.2016 г., който отказ според органа е поставил в обективна невъзможност служителя да продължи за изпълнява функциите на заеманата длъжност, свързани със създаване и обработка на документи, съдържащи класифицирана информация. Този отказ е довел и до факта, служителя да не отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл и в нарушение на чл. 10д, ал. 4, изр. второ от ЗДСл. При тази фактическа обстановка законосъобразни са изводите на съда, че определянето от органа по назначаване на списък на длъжностите в МИ, за които се изисква достъп до класифицирана информация, между които попада и заеманата от оспорващата длъжност, не дерогира императивното правило на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Съобразно константната практика на Върховния административен съд, за да е осъществен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, следва да е налице нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност поради причини непреодолими и за двете страни по правоотношението, като независещи от тяхната воля. На първо място в процесния случай липсва препятстващо обстоятелство по отношение изпълнение на служебните задължения на оспорващата, което да е било извън волята на страните по служебното правоотношение. Именно с волеизявление на органа по назначаване, изразено в посочения по-горе списък, утвърден с рег. № 17-24/11.05.2016 г. от Министъра на икономиката е въведено препятстващо обстоятелство за изпълнение на заеманата длъжност. Не се касае и за възникнала обективна невъзможност за неизпълнение на задълженията по конкретната длъжност, причините за което да не са породени от волята на страните по процесното правоотношение. На следващо място специфичните изисквания за заемане на длъжността, не са въведени с нормативен акт, тъй като поставеното конкретно изискване към М. Ц. не е нормативно определено. При горните изводи не може да се обоснове хипотезата на на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл вр. чл. 10д, ал. 4 от ЗДСл, основана именно на наличието на писмен отказ за достъп до класифицирана информация, поради което липсва и основанието по чл. 107, ал. 2, т. 7 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Неоснователни са доводите в касационната жалба. Както се отбеляза по-горе задължителните условия за заемане на процесната длъжност, са въведени с утвърден списък и това е станало именно по волята на органа по назначаване. Отказът за достъп до класифицирана информация по чл. 57, ал. 1 от ЗЗКИ предполага настъпване на посочените в ал. 6 на чл. 57 от същия закон обстоятелства за лицето, по отношение на което е отказано разрешение по ал. 1, но не е юридически факт, пораждащ визираните от органа по назначаване в оспорената заповед правни последици за жалбоподателката. С оглед изложеното не се установява соченото касационно основание за отмяна на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани за настоящата инстанция, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,