Решение № 304 от 20.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2864/2019 г.

Решение № 304 от 20.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2864/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 80 ЗННД. Обжалвано е решението на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара от 30.05.2019 г. по д. д. № 1/2019, с което е наложено дисциплинарно наказание ГЛОБА в размер на 3. 000 лева на Т. Х. Б. нотариус рег. /№/, с район на действие Районен съд – Велико Търново. Недоволен от решението е министърът на правосъдието, представляван от юрк. юрк. Ю. Б. и Сн. Т., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че в решението липсват мотиви за вида и размера на наложеното наказание, което е несъразмерно и явно несправедливо, не са съобразени доказателствата, установяващи извършените нарушения, поради което претендира да бъде наложено най-тежкото наказание "лишаване от правоспособност за срок от пет години". Ответницата по жалбата Т. Х. Б. - нотариус рег. /№/, с район на действие Районен съд – Велико Търново, представлявана от адв. Л. Паунова от САК и адв. Н. А. от САК, я оспорва, като неоснователна и счита, че не е немотивирана, от допуснатите нарушения не са настъпили вреди, а министърът на правосъдието в предложението не е посочил вида и размера на наказанието, а едва в жалбата прави такова искане. Недоволна от решението е и Т. Х. Б. - нотариус рег. /№/, с район на действие Районен съд – Велико Търново, представлявана от адв. адв. Л. Паунова и Н. А. от САК, която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност и допуснати процесуални нарушения, като в случай, че се приеме, че са налице допуснати нарушения счита, че са налице основания за намаляване на размера на наложената глоба. Ответникът по жалбата министърът на правосъдието, представляван от юрк. юрк. Ю. Б. и Сн. Т. я оспорва като неоснователна и счита, че решението е незаконосъобразно само в частта относно вида и размера на наложеното наказание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира жалбите редовни и допустими. Ответникът по жалбите Съвет на нотариусите на Нотариалната камара не взема становище. Като разгледа жалбите и провери обжалваното решение, съдът намира частично основателна – втората, поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, дисциплинарният състав е приел, че претендираните нарушения, установени съгласно предложението на министъра на правосъдието, след извършена проверка при издаване на констативен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти са: 1 неизясняване от страна на нотариуса на собствеността върху имотите, предмет на обстоятелствена проверка по документите, издадени от ЛГКК, имотен регистър на Агенция по вписванията и МДТ, [община] относно признаване правата на собственост на молителя "Сигма 2003" ООД върху недвижимите имоти, предмет на решение на ОС-Велико Търново от 19.02.09 г. по гр. д. № 537/08 г., влязло в законна сила на 08.06.11 г., вписано в Агенция по вписванията № 95, т. 5, на 23.06.11 г. (прието е че са собственост на "Велттед Асет Мениджмънт" ЕООД); 2 Издадените от МДТ, [община] данъчни оценки за недвижимите имоти, предмет на обстоятелствената проверка, са с грешно отразени квадратури на една част от обектите, а на друга част от тях не са отразени и липсва за тях данъчна оценка. Нарушени са разпоредбите на чл. 264 и чл. 265 ДОПК, неправилно е определена данъчната оценка на недвижимите имоти в размер на 1.470.740, 42 лева и са внесени дължимите такси и данъци в нарушение на чл. 44, ал. 4 и чл. 46 ЗМДТ, Тарифата за таксите, събирани от Агенция по вписванията и Тарифата за нотариалните такси; 3 Не е представена по нотариалното дело кадастрална скица за ПИ с идентификатор /№/по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [улица], с площ 15. 014 кв. м. – нарушение по чл. 77, ал. 2, т. 1 ЗКИР; 4 Нарушение на разпоредбите на чл. 585, вр. чл. 170 ГПК и чл. 587 ГПК, поради липса на снета самоличност па свидетелите в протокола за разпит на свидетелите (в случая в постановлението), липса на техните подписи и другите изисквания на визираните текстове от закона; 5 Нарушение на разпоредбите на чл. 581 ГПК и чл. 6, ал. 1 и чл. 7 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, в които е регламентирано, че нотариалните актове се подреждат в специални книги и се записват в общия нотариален регистър в хронологичен ред на извършването им, като неспазването на тези разпоредби в конкретния случай, са формирали грешно изписан номер на нотариалния акт (№) и различен номер на нотариалния акт в общия регистър (№), което обстоятелство води до извода за грубо нарушение от страна на нотариус Б., както и непълнота на записите на съдържанието па актовете в регистъра; 6 Молбата-декларация не отговаря на законовите изисквания, тъй като не е налице информация относно обстоятелството, че имотите, описани в молбата са декларирани и записани на името на декларатора/молителя – "Сигма" 2003 ООД, и тази информация не е удостоверена с подпис и печат на длъжностно лице от МДТ, [община]. Събирани са писмени доказателства нотариални актове за собственост, които са неотносими за извършеното производство по чл. 587, ал. 2 ГПК, както и други документи, доказващи наемни отношения, които не доказват факта на владение върху недвижимите имоти за молителя, но са приложени по нотариалното дело (приходни квитанции за 2015 г.; заповеди за събаряне от 2007 г.; договори за наем и фактури за периода 2007 г. – 2017 г.; фактури за СМР - за периода 2009 г. – 2017 г., с които дори не се установява и факта на правоприемство между лицата по договорите за наем и молителя). Съставяне на протокол за разпит па свидетели и постановление на 01.12.2017 г. в един акт, в който липсват снета самоличност и подписи на разпитаните свидетели. В този смисъл, се установи нарушение на разпоредбата на чл. 587 ГПК, както и на чл. 585, вр. чл. 170 ГПК, относно самоличността на свидетелите; 7 Нарушение на разпоредбите на чл. 574 ГПК, чл. 23, чл. 24 и чл. 25, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, както и чл. 8 и сл. от Етичния кодекс на нотариусите в Република България. По делото е прието за установено, че по т. 1 от предложението не е допуснато нарушение от страна на нотариуса, тъй като той е автономен в преценката си за придобиването на имота по давност в конкретната хипотеза, като не е приел, че е налице фингирано правоприемство, т. е., че с обявяването на нищожността на покупко-продажбата са заличени и последиците и от сключването й, съответно "Сигма 2003" ЕООД са били само държател за праводателя. Изложени са съображения, че съществуването на едно вещно право се осъществява с предявяване на съответния иск и дисциплинарна отговорност може да се претендира в случаите на неправилно приложение на материалноправния закон, само когато тази констатация на нотариуса е отменена с влязло в сила съдебно решение и разбира се не е основана на противоречива съдебна практика. Прието е, че фактът на установяване на владението се извежда от свидетелските показания и нотариусът не е обвързан от влязлото в сила решение на ВТОС, което е несъотносимо към това нотариално производство. Прието е, че са извършени претендираните нарушения по т. 2, доколкото в нотариалния акт не са отразени данъчните стойности на всеки недвижим имот със самостоятелен идентификатор, не може да се направи извод, че нотариусът се е убедил, че е платен точно дължимия местен данък преди издаването на акта, тъй като е длъжен съобразно разпоредбата на чл. 50 ЗМДТ да извърши производството по издаване на констативният акт по реда на чл. 587, ал. 3 ГПК, след като се увери, че е платен местния данък, дължим на основание чл. 44, ал. 3 от ЗМДТ. Основа за определяне на данъка при издаването на нотариалният акт са издадените данъчни оценки съгласно чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ, които са на обща стойност 2.464.165, 70 лева, а в издадения констативен нотариален акт на основание извършена обстоятелствена проверка от нотариус Т. Б. е описан само един имот с данъчна оценка 1.470.740, 42 лева (правото на собственост е признато не само на един недвижим имот, а на четири /за два са признати идеални части от тях/ и шест самостоятелни сгради, като всички недвижими вещи са с отделни идентификатори). Дисциплинарният състав е приел, че по т. 3 не се установява да е извършено нарушение, тъй като е представена скица на поземлен имот с идентификатор /№/, описана в акта като приложен документ с посочен изходящ номер. По т. 4 е прието, че като не е изпълнил изискването да покани свидетелите да подпишат протокола за разпит, където отразени освен изявленията им и изпълнението на всички предварителни изисквания на закона, нотариусът е нарушил правилата на чл. 585, ал. 2 и чл. 170 ГПК. В тази връзка е прието, че нотариусът е длъжен след разпита на посочените в молба-декларацията за извършване на обстоятелствена проверка свидетели да ги покани да подпишат акта (в случая протокола за разпит на свидетели), тъй като в охранителното производство свидетелите, тълковниците и преводачите трябва да дадат обещание е да казват истината в отделна декларация, в която им се напомня за отговорността за лъжесвидетелстване (което при извършване на обстоятелствени проверки обещанието да говорят истината и напомняне на отговорността за лъжесвидетелстване се извършва в протокола за разпит). Не е прието възражението, че свидетелите са вид доказателствено средство, а не участници в нотариалното производство. По т. 5 от предложението е прието, че неточното водене на архива от страна на нотариуса е основание за носене на дисциплинарна отговорност, тъй като архивирането е съществена част от нотариалната дейност и в случай, че регистрите, делата и книгите на нотариалния архив не се номерират съобразно Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори се създава опасност относно извършването на достоверна справка за удостоверяването на нотариуса (като официален свидетелстващ документ). Като неоснователно е прието становището на нотариус Б., че единствените изисквания, които чл. 6 от Наредба 32 поставя по отношение номерирането на актовете, подлежащи на вписване е номерирането на документите и томовете на тези книги да започва всяка година, тъй като номерирането на актовете, подлежащи на вписване и подреждането им в книги по 200 акта е различно от хронологичното записване в общия регистър на нотариуса на всички действия, посочени в чл. 7, ал. 1 от Наредбата и извършени от него през съответната календарна година. Отчетено е, че неизпълнението на това ясно задължение страна на нотариуса е довело и до допуснатата явна фактическа грешка и изписването на номер на издадения нотариален акт (№), различен от номера, посочен в общия регистър (№). По т. 6 е прието, че за реквизитите на молбата-декларация няма конкретни изисквания, като нотариусът е длъжен да прецени какви писмени доказателства да изисква, а документи доказващи наемни правоотношения могат да бъдат една индиция за субективния признак на владението. Същевременно от протокола за разпит на свидетелите от 01.12.17 г. е видно, че освен, че не е подписан от тях, не е снета тяхната самоличност, като участници в нотариалното производство съобразно чл. 572, изр. 2 от ГПК, както и поради факта, че свидетели при извършване на обстоятелствена проверка могат да бъда само конкретни лица, посочени от кмета на общината. Прието е, че актът по допускане на свидетелите е на кмета на общината, а не на нотариуса, който следва да се увери, че лицата даващи показания преди, него са именно тези посочени в молбата-декларация. Посочено е, че в случая, макар съгласно чл. 587, ал. 2 ГПК да се изисква да бъдат разпитани само трима свидетеля, нотариусът е разпитал шест, но между тях има и такъв, който не е посочен от кмета на общината (П. К. Г.). Дисциплинарният състав е счел, че нотариусът е бил длъжен да снеме самоличността на свидетелите, те да подпишат протокола за разпит, като не е имал право да разпитва непосочен от кмета на общината свидетел. По т. 7 от предложението са изложени съображения, че конкретните нарушения на ЗМДТ, ГПК и Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори разпростират своята противоправност и спрямо общите принципи и задължения в дейността на нотариуса (чл. 574 ГПК, чл. 23, чл. 24 и чл. 25, ал. 1 ЗННД, чл. 8 и сл. от Етичния кодекс на нотариусите в Република България). Като краен извод е прието, че задълженията на нотариуса да следи за заплащането на местните данъци и такси в рамките на конкретното нотариално производство са от изключителна важност за осъществяване на неговите правомощия, като лице, на което държавата е делегирала публични функции, а стриктното спазване на правилата на нотариалните производства, на процедурите по водене на архива на нотариуса са гаранция за превантивната функция на нотариалните удостоверявания и за тяхното нарушаване следва да се ангажира дисциплинарната отговорност на нотариуса чрез налагане на дисциплинарно наказание на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗННД – парична глоба в размер на 3. 000 лева. По същество правилно дисциплинарният състав е приел, че нарушение по т. 1 от предложението за налагане дисциплинарно наказание не е извършено. Нотариусът е уведомен за предявяването на иск срещу молителя от трето лице, което оспорва действителността на придобивна сделка от 2007 г., а предмет на нотариалното удостоверяване е придобиването на правото на собственост върху имота чрез давностно владение. Процесуална пречка за провеждане на охранителното производство би било наличието на правен спор за собственост, какъвто не е налице. Също правилно съставът е приел по т. 2, че нотариалният акт по обстоятелствена проверка е изповядан, без да е платен точно дължимия местен данък. Данъчната оценка може да бъде издадена по отделни обекти на кадастъра, но нотариусът е длъжен да я определи по отделните обекти на правото на собственост. Също правилно дисциплинарният състав е приел, че по т. 3 не е извършено нарушение, тъй като скицата на поземления имот с идентификатор /№/ е представена по делото и описана в акта като документ, въз основа на който той е издаден. Правилно дисциплинарният състав е приел по т. 4 и 6, че свидетелите са участници в нотариалното удостоверяване и трябва да дадат обещание за истинността на това, което потвърждават пред нотариуса, който следва да изясни данните за евентуалната им заинтересованост и посочи начина, по който се е уверил в тяхната самоличност, съгласно чл. 170 ГПК; но неправилно е приел, че свидетелите по обстоятелствена проверка трябва да подпишат протокола за разпит. Съгласно чл. 585, ал. 2 ГПК те трябва да подпишат нотариалния акт, който удостоверява техни изявления. Нотариалният акт за собственост по обстоятелствена проверка не е свидетелстващ, а официален диспозитивен документ, той материализира волеизявлението на нотариуса, а не изявленията за знание на свидетелите. Не е съществено нарушение разпитването на свидетел, непосочен от кмета на населеното място. Съществено е нарушението, когато постановлението на нотариуса се основава на факти, които не са установени от разпита на посочените от кмета свидетели, а само от разпита на допълнително разпитания свидетел. Също правилно дисциплинарният състав е приел, че неточното водене на архива от страна на нотариуса е дисциплинарно нарушение и основание за носене на дисциплинарна отговорност, не само когато това опорочава нотариалното удостоверяване, но и когато създава затруднения за извършването на справки по нотариалните удостоверявания. Също правилно дисциплинарния състав е приел, че конкретните нарушения на нормативните актове разпростират своята противоправност и спрямо общите принципи и задължения в дейността на нотариуса. Видно от изложеното нотариусът е изповядал нотариален акт по обстоятелствена проверка, без да е платен точно дължимия местен данък преди издаването му, разпитал е свидетелите без да изиска от тях обещание за истинността на това, което потвърждават пред нотариуса и без да посочи начина, по който се е уверил в тяхната самоличност и е допуснал погрешно изписване на номер на нотариалния акт (№) и различен номер на нотариалния акт в общия регистър (№), поради което правилно дисциплинарният състав е приел, че за тези нарушения следва да бъде наложено на дисциплинарно наказание, което обаче с оглед броя и тежестта на нарушенията следва да е глоба в размер на 1. 500 лева. На жалбоподателката Т. Х. Б. следва да бъдат присъдени 265, 00 лева разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение