Решение № 7803 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4205/2013 г.

Решение № 7803 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4205/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Съдебно производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) Образувано е по касационна жалба на Десислава Николаева Мирчева от гр. София, подадена чрез пълномощника й адв. Коен, срещу решение № 39 от 02.01.2013 г., постановено по адм. дело № 7595/2012 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ). Касационната жалбоподателка поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че при постановяването му не са взети предвид всички факти от значение за правилното решаване на спора, както и че съдът се е произнесъл без да обсъди съществени доказателства и доводи, релевирани от страната. Счита, че неправилно е приет извод за липса на осъществена спрямо касационната жалбоподателка дискриминация от работодателя. Моли за отмяна на съдебното решение и за постановяване на ново такова по съществото на спора, както и за присъждане на разноските по делото. Ответникът - "България Ер" АД, гр. София, чрез процесуалния му представител юрк. Янева, оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касаторката разноски за адвокатско възнаграждение. Ответниците - Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), Недялко Пенчев Делчинов и Янко Вълков Георгиев не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил решение № 170/05.07.2012 г. по преписка № 39/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че "България Ер" АД в качеството му на работодател не е изпълнило задълженията си по чл. 13, ал. 1 и по чл. 15, ал. 1 ЗЗДискр. по отношение на Десислава Мирчева, за което на дружеството са наложени две имуществени санкции в размер по 1000 лева всяка, както и че Недялко Пенчев Делчинов и Янко Вълков Георгиев - изпълнителни директори на "България Ер" АД, са допуснали тормоз по чл. 5, във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. спрямо Десислава Мирчева, за което на всеки от тях е наложена глоба в размер на 500 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че решението на КЗД е незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправните норми и целта на закона. Счел е, че от събраните по делото доказателства не се установява по отношение на Десислава Мирчева да е извършена дискриминация по признаците "възраст" и "лично положение" при упражняване правото на труд, изразяваща се в неосигуряване на еднакви условия на труд и възможности за обучение и квалификация чрез лишаването й от обучение за придобиване на летателна правоспособност на самолет тип "Еърбъс 320" и прекратяване на трудовото й правоотношение, нито тормоз, извършен под формата на принуда за подаване на молба за доброволно напускане на авиокомпанията. Според съда не е налице неизпълнение на задълженията на дружеството-работодател по чл. 13, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 ЗЗДискр. Жалбоподателката пред КЗД Десислава Мирчева е притежавала квалификация за два типа самолети - "Боинг" и "Бае". От показанията на разпитаните в производството пред Комисията и в съдебното производство свидетели, съдът е навел извод, че решението на работодателя относно преминаването на обучение за процесния тип самолети за старшите стюардеси и в частност за конкретната служителка, заемала такава длъжност, не е обусловено от защитен от закона признак. Приел е, че поведението на авиокомпанията е съобразено с икономическото й състояние и организацията й на работа, изискващи определен брой служители със съответната квалификация, с начина на сформиране на екипажите, включващи 1 старши стюард или стюард инструктор и трима или четирима младши стюарда, както с интензитета на полетите с този тип самолети. Съдът не е възприел убеждението на КЗД, че от страна на работодателя са били предпочитани по-младите стюардеси поради по-атрактивното визуално излъчване, като се е позовал на липса на доказателства за такова предпочитание. Въз основа на събраните по делото доказателства е установено, че за летателна правоспособност на "Еърбъс 320" са обучавани както лица над 40 г., така и служители под тази възраст. Според съда работодателят няма задължението да извършва обучение на целия кабинен състав за придобиване на летателна правоспособност на всички самолети, с които оперира дружеството. Посочил е, че разпоредбите на ЗЗДискр. нямат за цел да се вмени задължение на работодателите да осигурят обучение, квалификация и преквалификация на всички свои служители за осъществяване на еднаква по своя род дейност. Счел е, че липсва нарушение на ЗЗДискр. след като са налице обективни фактори, като конкретната производствена необходимост от човешки ресурси със съответната квалификация, на базата на икономически критерии в условията на пазарна конкурентност в областта на гражданската авиация и позициите на търговското дружество в тази област. Приел е, че действията на работодателя почиват на икономическа целесъобразност, която не е свързана с проявни форми на дискриминация. По отношение на фактическия състав на нарушението "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ЗЗДискр. решаващият съд е приел, че не са налице никакви доказателства в преписката, които да сочат на допуснато такова от страна на изпълнителните директори на "България Ер" АД. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил точно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Не са допуснати сочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът се е произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за предмета на спора. Преценил е събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е формирал правните си изводи въз основа на целия доказателствен материал, видно от който твърденията на касаторката не се потвърждават. По делото не са представени доказателства, които да сочат на различни от установените от решаващия съд фактически обстоятелства. Неоснователно е оплакването на касаторката за игнориране на част от ангажираните от нея доказателства пред КЗД. Съдът е взел предвид всички доказателства по преписката и изложените от страните доводи, но е обосновал различни от административния орган правни изводи. Показанията на разпитаните като свидетели лица са ценени при съобразяване с останалите доказателства и са кредитирани доколкото кореспондират на тях. Решението е постановено след извършена цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК и в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма. Поради това касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е спазил процесуалния закон при разглеждане на делото. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се споделят от касационния състав. В контекста на приложимата правна уредба на ЗЗДискр. настоящият състав намира, че преценката на първоинстанционния съд за липса на упражнена спрямо Десислава Мирчева дискриминация от "България Ер" АД и неговите изпълнителни директори е правилна. Установените фактически обстоятелства не дават основание да се приеме, че касаторката е третирана по-неблагоприятно въз основа на някой от защитените от закона признаци, нито че е тормозена от работодателя си или, че не са й осигурени равни условия на труд, обучение и квалификация в сравнение с останалите служители от кабинния състав на авиокомпанията. Фактът, че не е била включена в обучителен курс за летателна правоспособност за самолет тип "Еърбъс" 320, както и че трудовото й правоотношение е било прекратено, не означава автоматично, че стюардесата е била дискриминирана по признак "възраст" или "лично положение". По делото е безспорно, че "България Ер" АД е започнала да оперира с нов тип самолети - "Еърбъс". Не се спори, че през релевантния период авиокомпанията е изпълнявала полети и със самолети тип "Боинг", за които е била обучена касаторката. От данните за стюардите/стюардесите, преминали курс на обучение за процесния тип самолет през 2008 г., 2009 г. и 2010 г. е видно, че са обучавани и младши, и старши стюарди/стюардеси, включително такива над 35 и над 40-годишна възраст, в която категория е попадала Мирчева. Съдът обосновано и в съответствие със закона е приел, че работодателят не е нарушил разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и на чл. 15, ал. 1 ЗЗДискр., т. к. посочените антидискриминационни норми не изискват от него да квалифицира всички служители от кабинния състав за работа на всички видове самолети, с които дружеството извършва търговска дейност. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че действията му по обучение на персонала не сочи на предпочитане на по-младите стюардеси в ущърб на по-възрастните. От доказателствата по делото не може да се направи извод за решение на работодателя, основано единствено на възрастта и евентуално на атрактивен външен вид на стюардесите, т. к. тези обстоятелства не са определящи за изпълнението на работата и на трудовите им задължения. Както се посочи по-горе, формирането на екипажите включва 1 старши стюард/стюардеса и 4-5 младши такива. Съотношението на младшите и на старшите стюарди при проведените обучения за "Еърбъс" и при поддържането на персонала произтича от установената организация на работата, състава на екипажите, определящ в голяма степен заетостта на младшите и на старшите стюарди, обема на полетите и като цяло от производствената необходимост на авиокомпанията. Поведението на работодателя по отношение на подбора и квалифицирането на човешки ресурси има икономическа и търговска обосновка и не е обусловено от защитен от закона признак. Описаните в решението на КЗД статистически данни относно броя на напусналите служители за периода 2008 г. - 2010 г. и тяхната възраст (съответно - 48 лица за 2008 г.; 105 лица за 2009 г., от които 17 на възраст над 40 г. и 59 лица за 2010 г., от които 11 на възраст над 40 г.) по никакъв начин не сочи на дискриминационно прекратяване на трудовото правоотношение на по-възрастните служители. Самата Комисия приема в акта си, че като цяло се наблюдава тенденция към съкращаване на персонала (общо, без оглед на възрастов признак), а касаторката Мирчева отбелязва с жалбата си до КЗД, че са оставени на работа други пет стюардеси, по-възрастни от нея, без ясни критерии за подбор. Поради това законосъобразно първоинстанционният съд е счел за необосновани и в противоречие с материалите по преписката изводите на Комисията за неизпълнение на изискванията на чл. 13, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 ЗЗдискр. и за нарушение на забраната по чл. 4 с. з. спрямо касационната жалбоподателка. Правилно съдът е приел, че няма основание за ангажиране на отговорността на Недялко Делчинов и на Янко Георгиев в качеството им на изпълнителни директори на "България Ер" АД за това, че са допуснали нарушение на чл. 5 ЗЗДискр. по отношение на Десислава Мирчева, изразяващо се в заплахи и в принуждаването й от прекия ръководител да напусне авиокомпанията. Решението на КЗД в тази част е постановено въз основа на предположения, субективна оценка и общи, хипотетични разсъждения, като доказателства за упражнена принуда, за накърняване на достойнството на касаторката или създаването за нея на обидна, враждебна или застрашителна среда по смисъла на ЗЗДискр. не са налице. Доказателствата по делото в тяхната съвкупност водят на извод за липса действия, основани на признаците "възраст" и "лично положение". Не е налице причинно-следствена връзка между поведението на работодателя и сочените от касаторката обстоятелства. При това положение, като е приел, че отсъства нарушение на чл. 4 и чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от ДР, чл. 13, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 ЗЗДискр., съдът е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,