Решение № 11337 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4558/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от СНЦ ЕКО СИНИТОВО ЕИК 205751848, със седалище [населено място], обл. Пазарджик, [улица], чрез пълномощника адв. А.. Коджабашев, срещу решение 5101/13.02.2025 г., постановено по адм. д. 3867/2023 год. по описа на Административен съд София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Решение 616-Н0-И0-А0/10.02.2023 година на и.д. изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), с което е издадено комплексно разрешително (КР) на СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ ООД, ЕИК 2009699193 за експлоатация на следната инсталация: Площадка за третиране на неопасни производствени отпадъци, попадаща в обхвата на т.5.4 от Приложение 4 към ЗООС, при условията на Комплексно разрешително 616-Н1, приложение 1 към решението, находяща се в [населено място], обл. Пазарджик. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не е констатирал, че КР противоречи на чл.6, б.а и г от Директива 1999/31от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци и на чл.10, ал.2 от Наредба 6 от 27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (Наредба 6 от 27.08.2013 г). Поддържа, че в съдебното решение няма отговор на възражението за противоречие на оспореното решение на директора на ИАОС с нормата на чл.9, ал.3, т.1 от Наредбата за условията и реда за издаване на КР (НУРИКР). Намира за необосновани изводите на съда относно оборотния цикъл на отпадъчните води и свързаното с тях пречиствателно съоръжение каломаслоуловител (КМУ) като счита, че е налице нарушение на чл.4, т.7 от Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти (НОМОФ). Оспорва извода на съда, че не е допуснато нарушение на чл.9, ал.3, т.2 от НУРИКР. Намира за неправилна отмяната само на отделни условия от КР. Оспорва изложеното в писмените отговори на ответниците за неоснователност на касационните му доводи. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и изпращане на преписката на изпълнителния директор на ИАОС за ново произнасяне. Претендира направените разноски по представен списък и прави възражение за прекомерност на разноските на ответниците. Ответникът - изпълнителен директор на ИАОС, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Михайлов, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна. Намира, че всички оплаквания са свързани с излагане нови фактически доводи, което е недопустимо пред касационната инстанция. Прави искане жалбата да бъде оставена без уважение, а съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ. Прави възражение за прекомерност на разноските на касатора. Ответникът - СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ АД гр. София ЕИК 207880270, преобразувано от участвалото в първоинстанционното производство СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ ООД гр. София, чрез пълномощника си адвокат Костова в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Посочва, че част от оплакванията като незаявени до момента не подлежат на обсъждане от касационния съд. Акцентира върху приетото заключение на съдебно-екологичната експертиза и решенията за преценка по ОВОС на РИОСВ Пазарджик. По подробно изложени доводи моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и да се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото намира следното. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която съдебното решение е неблагоприятно. Предмет на контрол в първоинстанционното производство е Решение 616-Н0-И0-А0/10.02.2023 година на и.д. изпълнителен директор на ИАОС за издаване на КР в цялост, поради което с оглед частичното отхвърляне на оспорването на СНЦ Еко Синитово и уточнението, че касационната му жалба касае именно тази част от съдебния акт, то тя се явява допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че процедурата е започнала с подаването в ИАОС на 07.01.2020 г. на заявление за издаване на КР от оператора СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ ООД за изграждане и експлоатация на Площадка за третиране на неопасни производствени отпадъци в ПИ 062001, местност К. Ч. , [населено място], общ. Пазарджик, извършваща дейност, попадаща в т. 5.4. от приложение 4 към ЗООС - Депа по смисъла на наредбата по чл. 43, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) относно изграждането и експлоатацията на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, приемащи над 10 т за денонощие отпадъци, или с общ капацитет над 25 000 т, с изключение на депата за инертни отпадъци. За инвестиционно предложение е проведена процедурата по реда на Глава шеста от ЗООС, приключила с Решение за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда ПК-01-ПР/2019 г. на директора на РИОСВ-Пазарджик. Проведена е процедура същия ред, приключила с Решение за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда ПК-34-ПР/2019 г. за изменение и разширение на вече процедираното по реда на Глава шеста от ЗООС инвестиционно предложение за изграждане на площадка за третиране на неопасни производствени отпадъци в ПИ 062001, местност Кичук Чал, [населено място], общ. Пазарджик. Двете решения са влезли в сила. В изпълнение на чл. 6, ал. 2 от НУРИКР, с писмо изх. КР-2954/09.12.2020 г. от РИОСВ-Пазарджик и Басейнова дирекция Източнобеломорски район, ИАОС е изискала становища по подаденото заявление. Получени са становища, както следва: от РИОСВ Пазарджик - писмо с вх. КР - 48/06.01.2021 г. и от БД Източнобеломорски район - писмо с вх. КР - 7248/15.12.2020 г. Във връзка с получените становища и след направена проверка и оценка на заявлението за съответствие на съдържанието и формата му с изискванията на Наредбата, с писмо изх. КР - 778/23.02.2022 г. ИАОС е изискала от оператора допълнено заявление с оглед установени конкретно посочени непълноти и несъответствия. С писмо вх. КР - 2725/25.03.2022 г. от СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ ООД е депозирано в ИАОС допълнено заявление за издаване на КР. С писмо изх. КР - 2351/23.05.2022 г. ИАОС изисква допълнително уточняваща информация, свързана с управление на водите (отвеждането им след КМУ и намерението на оператора за изграждането на система за улавяне, събиране и обезвреждане на биогаз). C писмо вх. KP - 4825/23.06.2022 г. и писмо вх. КР - 5248/15.07.2022 г. операторът e уточнил, че КМУ няма да има на територията на депото и всички производствени отпадъчни води ще бъдат в оборот, а при преливане на ретензионния басейн ще се отвеждат чрез лицензирана фирма с ГПСОВ чрез сключени договори. На основание чл. 122а, ал. 5 от ЗООС, с писмо с изх. КР-2096/26.04.2022 г. до оператора, е започната процедура по издаване на ново КР и е организиран, съвместно с Община Пазарджик, обществен достъп до допълненото заявление за издаване на ново КР в периода от 11.08.2022 г. до 11.09.2022 г. Обявлението за процедурата и условията за достъп по чл. 122а, ал. 5 от ЗООС до заявлението е публикувано на интернет страницата на ИАОС и на Община Пазарджик. По време на обществения достъп в Община Пазарджик и в ИАОС не са постъпили възражения, запитвания и становища от заинтересовани физически и юридически лица. На основание чл. 122а, ал. 6, т. 1 и т. 2 от ЗООС, изготвеният проект на КР е предоставен на обществен достъп на интернет-страницата на Община Пазарджик и на интернет-страницата на ИАОС в периода от 27.10.2022 г. до 10.11.2022 г. В рамките на обществения достъп до проекта на КР в ИАОС няма постъпили становища/възражения. С писмо вх. 7452/16.11.2022 г. Община Пазарджик уведомява ИАОС, че в периода на обществен достъп до проекта на КР на СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ ООД е постъпило възражение с вх. 18 - 00 - 1726/10.11.2022 г. от СНЦ Еко Синитово. В проекта на техническата оценка (ТО), са описани мотивите за приемане или отказ на бележките, включително информация за условията, които са променени. С писмо изх. КР - 4298/02.12.2022 г. изготвеният проект на КР и ТО е изпратен за вътрешно съгласуване до РИОСВ-Пазарджик и БД Източнобеломорски район, съгласно чл. 10, ал. 1 от НУРИКР. Получени са становища от РИОСВ-Пазарджик с писмо изх. ПД - 06 - 82 - (9)/07.12.2022 г. и от БД Източнобеломорски район с писмо изх. РР -12 - 42 -(8)/13.12.2022 г. В своето становище БД Източнобеломорски район съгласува изпратените проекти на КР и ТО без допълнения. Становището на РИОСВ-Пазарджик е в условие 10 на представения проект да се включи пречиствателно съоръжение КМУ, тъй като такова било предвидено в заявлението за издаване на КР за пречистването на отпадъчните води от измиването на транспортните средства. Посочено е, че в условия 11.2.1, 11.2.1.1 и 11.6.1 на проекта се разрешава приемането и третирането на отпадъци с код 16 01 11, 17 06 01, 17 06 05, 20 02 02, но в Решение ПК-01-ПР/2019 г. и Решение ПК-34-ПР/2019 г., с които е завършила процедурата по глава Шеста от ЗООС, се предвижда на площадката да се приемат и третират само неопасни промишлени отпадъци от групи 01 до 19 съгласно Наредбата за класификация на отпадъците и изрично е записано, че не се предвижда и приемането на отпадъци от група 20. С оглед на това становището на РИОСВ- Пазарджик е да се уточни видът на отпадъците (кода и наименованието), които ще се приемат и третират на площадката. Посочени са технически грешки, които следва да се отстранят. Изложено е още, че предвид липсата на стартирало проектиране не може да изрази становище за наличието на площадката на необходимите технологични пречиствателни съоръжения, както и на оборудването- точките и пунктовете за собствен мониторинг, с което се гарантира изпълнението на условията в проекта на разрешителното, съгласно чл.10, ал.5 от НУРИКР. Съгласно изискванията на чл. 122а, ал. 6 от ЗООС и чл. 10, ал. 6 от Наредбата, с писмо изх. КР-4492/19.12.2022 г. проектът на КР е изпратен до оператора за предоставяне на бележки, разяснения и възражения. Операторът е представил становище по проекта на КР с писмо с вх. 16/03.01.2023 г На основание чл. 122а, ал. 7, т. 2 от ЗООС е осигурен обществен достъп на интернет страницата на ИАОС до проекта на КР и резултатите от съгласуването му с РИОСВ и БД за период от 7 дни - от 09.01.2023 г. до 15.01.2023 г. В посочения срок няма постъпили становища/възражения. Последвало е издаване на процесното Решение 616-Н0-И0-А0/10.02.2023г от изпълнителния директор на ИАОС, с което на СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ ООД е издадено КР за експлоатация на следната инсталация: Площадка за третиране на неопасни производствени отпадъци, попадаща в обхвата на т.5.4 от Приложение 4 към ЗООС, при условията на Комплексно разрешително 616-Н1, приложение 1 към решението, находяща се в [населено място], обл. Пазарджик. При проведения съдебен контрол по жалба от СНЦ Еко Синитово Решение 616-Н0-И0-А0/10.02.2023г е отменено от първоинстанционния съд в частта му относно следните условия от КР 616-Н1, приложение 1 към решението: Условие 11.2.1., 11.2.1.1., 11.2.2.1., 11.2.2.2., 11.2.2.3. в частта за следните отпадъци с код и наименование: код 16 01 11* - спирачни накладки съдържащи азбест; -код 17 06 01* -изолационни материали съдържащи азбест; -код 17 06 05*- строителни материали съдържащи азбест и код 20 02 02-почва и камъни, Условие 11.2.2.6. в частта за следните отпадъци с код и наименование: код 16 01 11* - спирачни накладки съдържащи азбест; -код 17 06 01* -изолационни материали съдържащи азбест; -код 17 06 05*- строителни материали съдържащи азбест, както и в частта на Условие 11.6.1.1. и Условие 11.6.1.2. В останалата част оспорването е отхвърлено. За да постанови този правен резултат, съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган по чл.120, ал.1, предл.1-во, във вр. с чл.117, ал.1 от ЗООС, не са установени нарушения във формата и съществени нарушения на процесуалните правила, регламентирани в НУРИКР. Излага мотиви за материалната незаконосъобразност на част от условията в КР поради противоречие с чл.9, ал.1, т.3 от НУРИКР, като не отчита условие, при което е преценено да не се извършва ОВОС, поради което ги отменя по отношение на отпадъците, съдържащи азбест. Всички останали оплаквания на жалбоподателя са преценени за неоснователни с оглед кредитираната с доверие част от заключението на съдебно-екологичната експертиза и писмените доказателства по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на всички приобщени по делото доказателства. Направените изводи са подкрепени от доказателствата и са в съответствие с материалния закон. Съдът е установил точно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, за съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон Върховният административен съд следи служебно при спазване на забраната по чл.220 от АПК за нови фактически установявания. Поради това оплакванията в касационната жалба ще бъдат разгледани при съобразяване с очертаната нормативна рамка и оспорената част от съдебния акт. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 39 от ДР на ЗООС, комплексното разрешително е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма. Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗООС, изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по Приложение 4 се разрешават след издаването на КР съгласно разпоредбите на този раздел. Условията и редът за издаване на КР по чл. 117 се определят с НУРИКР. Дейността, заявена за извършване от СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ ООД (понастоящем СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ АД), попада в т. 5.4 от Приложение 4 към чл. 117, ал. 1 ЗООС - депа по смисъла на наредбата по чл. 43, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците относно изграждането и експлоатацията на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, приемащи над 10 т. за денонощие отпадъци, или с общ капацитет над 25 000 т., с изключение на депата за инертни отпадъци. Напълно се споделят правните изводи на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Проведени са всички етапи, посочени в чл. 2 от Наредбата за условията и реда за издаване КР. При спазване на чл.9, ал.3, т.2 от НУРИКР изпълнителният директор на ИАОС е отчел консултациите със заинтересованите страни. Неоснователно се поддържа от касатора липса на коментар от компетентния орган относно КМУ, за който се твърди, че е задължителен съобразно становище изх. ПД6-82-2/18.12.2020г на РИОСВ Пазарджик. Всъщност в хода на процедурата, във връзка с изисканата с писмо изх. КР - 2351/23.05.2022 г. от ИАОС допълнително уточняваща информация за управление на водите (отвеждането им след КМУ и намерението на оператора за изграждането на система за улавяне, събиране и обезвреждане на биогаз) операторът e уточнил, че КМУ няма да има на територията на депото и всички производствени отпадъчни води ще бъдат в оборот, а при преливане на ретензионния басейн ще се отвеждат чрез лицензирана фирма с ГПСОВ чрез сключени договори, видно от писмо вх. KP - 4825/23.06.2022 г. и писмо вх. КР - 5248/15.07.2022 г. Аналогично е съдържанието на Решение ПК-01-ПР/2019 г. и Решение ПК-34-ПР/2019 г. на директора на РИОСВ Пазарджик, с които е завършила процедурата по глава Шеста от ЗООС, доколкото в тях е посочено, че отпадъчни води от измиването на транспортни средства и технологичните площадки за третиране на отпадъци ще се събират в канал с решетка, разположен в северната част и ще се отвеждат в клетката за третиране на отпадъци, след което ще се третират заедно с техните отпадъчни инфилтратни води. Следователно за инвестиционното предложение е извършен ОВОС в неговата цялост, което не включва КМУ като отделно пречиствателно съоръжения и поради това не е налице основанието по чл.9, ал.3, т.1 от НУРИКР за отказ да се издаде КР. След като в хронологично последно подаденото от СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ ООД заявление за издаване на КР изграждане на КМУ не е предвидено, а и от заключението на съдебно-екологичната експертиза се установява, че такова не е задължително, защото няма да се формират отпадъчни води, замърсени с нефтопродукти, масла и мазнини, обективно няма как да е допуснато твърдяното съществено процесуално нарушение при издаване на процесното КР по чл.9, ал.3, т.2 от НУРИКР, което да не е било отчетено от първоинстанционния съд. В тази връзка доводът на касатора за обратното, а именно за образуване на отпадъчни нефтопродукти от дейността на предвидените в инвестиционното предложение автомивка и резервоар за дизелово гориво, обуславящ приложението на НОМОФ, е основан само на предположения и с оглед на това е неоснователен. С касационната жалба не могат да се заявяват нови или да се оспорват факти и констатации, включени в предмета по същество на спора, когато тези съображения не са били предявени на експертизата в първата инстанция. Ако касационният жалбоподател извършва друг прочит на фактите, установени от експерта, доколкото тези факти са извън компетентността на съда, е следвало да ги установи чрез въпроси, уточнения и възражения към експертизата в първоинстанционното производство. По отношение оплакването, че КР противоречи на чл.6, б.а и г от Директива 1999/31от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци, транспонирани в чл.10, ал.2 от Наредба 6 от 27.08.2013 г., следва да се отбележи, че то не кореспондира с тълкуването на фактите и приложимото право. Цитираната норма от Наредбата предвижда в случаите, когато на една площадка са обособени участъци и/или клетки за депониране на повече от един вид отпадъци (опасни, неопасни и инертни), участъците и клетките се класифицират съгласно ал. 1 като отделни подобекти и за депониране на различни видове отпадъци. В настоящия случай не се доказва такова обособяване да е предвидено. От друга страна, в приетото от съда и неоспорено от касатора заключение на съдебно-екологичната експертиза е посочено, че за инсталацията Площадка за третиране на неопасни производствени отпадъци са спазени изискванията на Наредба 6 от 27.08.2013 г и Наредба 7 от 24 август 2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци. Безспорно в условие 11.2.1.1. от КР е разрешено приемане на отпадъци в общо количество 38 000 t/y, които според конкретно посочените кодове 17, 19 и 20 се класифицират като неопасни отпадъци по Приложение 1 към чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3, буква "б" към Наредба 2 от 23 юли 2014 Г. за класификация на отпадъците, а тези с код 17 и като неопасни строителни отпадъци по Приложение 1 към чл.3, т.1 и т.2 от Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали. Разрешението е с цел оползотворяване за вертикална планировка, вероятно на площадката за изграждане на депото за отпадъци. В условие 11.5.2 е разрешено оползотворяването за същите отпадъци в същото количество с код R10 - обработване на земната повърхност, водещо до подобрения за земеделието или околната среда, дефинирано като подравняване на терени, запръстяване на работните участъци от площадката за неопасни производствени отпадъци, състояща се от клетки 1.1-1.4. Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.4 от Наредба 6 от 27.08.2013г, излишните земни маси от изграждането на депото се използват за запръстяване на депонираните отпадъци и за рекултивация на депото. Само от материалите по делото, без експертно становище в тази насока, не следва еднозначен извод, че всички посочени в условие 11.2.1.1. строителни материали ще се ползват за запръстяване, а не и например за обратни насипи, данни се което се съдържат в допълненото заявление за издаване на КР от юли 2020г . Опасенията на касатора, че чрез дейността по запръстяване депото за неопасни отпадъци фактически може да се превърне в депо за строителни и инертни отпадъци, не могат да обосноват тезата му за незаконосъобразност на КР, тъй като са хипотетични и са свързани с изпълнението на заложените условия в КР, което подлежи на контрол в различна административна процедура. Неоснователно се поддържа от касационния жалбоподател, че отмяната на част от условията на КР влече неговата цялостна незаконосъобразност. В случая условията на КР са отменени само по отношение на отделни кодове отпадъци, а не в пълнота, поради което не е прекъсната корелацията между тях, целяща да гарантира съответствието на инсталацията с изискванията на екологичното законодателство. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под правилна правна квалификация, като формираните изводи се основават на верен анализ на събраните доказателства. Предвид изложеното съдебното решение в обжалваната му част е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от ответниците по касация за присъждане на съдебни разноски, съдът намира, че следва да осъди касатора да заплати на Изпълнителна агенция по околна среда разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно чл.143, ал.3 АПК, вр.с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ (в актуалната редакция изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а на сумата 3000лв за адвокатско възнаграждение, уговорено и реално заплатено по представения договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерността му е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на спора, обусловена от множеството доводи на касатора, изтъкнати в жалбата и в съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,