Решение № 2473 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9783/2014 г.

Решение № 2473 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9783/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Местни данъци" при община Варна чрез пълномощника юрисконсулт Димова срещу решение № 1332 от 9.06.2014 г. по адм. дело № 4319/2013 г. по описа на Административен съд- Варна, в частта, в която е отменен АУЗД № МД-АУ-143 от 28.06.2013 г. относно установено задължение за такса за поддържане чистота на териториите за обществено ползване. Касационният жалбоподател твърди, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като дължимостта на таксата за услугата по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ се определя от принадлежността на имота към населеното място, поради което собственикът на имота я дължи. Ответната страна Недялка Атанасова Ангелова оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне в сила на първоинстанционното решение в обжалваната част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е АУЗД № МД-АУ-143 от 28.06.2013 г. на орган по приходите в дирекция "Местни данъци" към община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция на "Местни данъци" към община Варна, с който на ответника по касационната жалба са установени задължения за ТБО за периода 2009-2012 г. общо в размер на 340.02 лв., ведно с лихви за забава 64.35 лв. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че по декларации по чл. 14 от ЗМДТ Недялка Ангелова е съсобственик на имоти в гр. Варна, както следва: парт. № 4803210964048 - УПИ № V -300008, парт. № 4803210964047 - УПИ № XIII-410006, парт. № 4803210964052 - ПИ № 1182 и парт. № 4803210964053 - ПИ № 1112. Осем физически лица, сред които и ответницата по касационната жалба, са подали искане до кмета на община Варна за освобождаване от задължението за ТБО за посочените имоти, поради неползване и непредоставяне на услуги по чл. 71 от ЗМДТ, алтернативно при неуважаване на молбата са поискали да им бъде съставен АУЗД, с оглед защита по съдебен ред. В тази хипотеза е съставен АУЗД на основание чл. 107, ал. 3 от ЗМДТ по отношение на Ангелова за описаните по-горе недвижими имоти. АУЗД е оспорен по административен ред с жалба 9.09.2013 г., не е налице произнасяне от по-горестоящия административен орган и е налице мълчаливо потвърждаване по чл. 156, ал. 4 от ДОПК. Съдът е направил правни изводи въз основа на обсъдените заповеди на кмета на община Варна за определяне границите на районите и вида на предлаганите услуги през 2010, 2011 и 2012 г., от които се установява, че имотите са в райони, за които е организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Административният орган не е представил обаче доказателства, че услугата е реално предоставена в района, в който попадат имотите. Представени са служебни бележки от "ВиК Варна" ООД и "Енерго-про Мрежи" АД, че имотите не са водоснабдени и не е консумирана ел. енергия. Административният съд е приел за установено, че дейността по поддържане на чистотата в района се извършва въз основа на концесионен договор от "Омега Интерклинър" АД, но в пътните листа на фирмата-изпълнител няма детайлна информация за изпълнената работа, както и липсва информация за маршрута. Въз основа на изложеното, както и предвид характеристиките на имотите и обстоятелството, че в близост до тях няма контейнери, изслушаното по делото вещо лице прави извод, че по отношение на имотите услугите по чл. 71, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ не се предоставят. При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че обжалваният пред него АУЗД е незаконосъобразен в частта относно установените задължения за ТБО по отношение на два компонента - сметосъбиране и сметоизвозване и чистотата на териториите на обществено ползване, поради което в тази част го отменил. В останалата част относно установеното задължение за такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депо, е приел АУЗД за материално законосъобразен, защото съгласно разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ таксата не се събира само при липсата на депо. Решението е правилно в обжалваната му част. Страните не спорят по фактите. Единственото твърдение в касационната жалба е, че Недялка А. Ангелова дължи заплащането на такса за услугата за поддържане чистотата на териториите на обществено ползване поради принадлежността на имота към населеното място, в което тази услуга принципно се предоставя. Касаторът навежда довод, че е без значение дали услугата се предоставя по отношение на конкретния имот. Защитната теза не съответства на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон. Според чл. 62 от ЗМДТ, за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса. За да възникне задължение за заплащане на услугата, е необходимо да е осъществено престирането й, т. е. да е налице възмездност, тъй като услугата не е данък. Законодателят изрично е посочил в чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, че такса не се събира, когато услугата не се предоставя. Дължимостта на таксата битови отпадъци за услугата поддържане чистота на териториите за обществено ползване се определя от две кумулативно дадени условия: 1. принадлежност на имота към територията на съответното населено място и 2. реално предоставяне на услугата в района на имота, определен със заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. В случая, обосновано административният съд е приел, че услугата не е реално предоставяна в района на имота. С касационната жалба касаторът не представя доказателства в обратен смисъл. От изслушаното и неоспорено по делото заключение на вещото лице, се установява, че липсват доказателства за извършването на дейности по почистване от страна на дружеството -изпълнител на територията на район "Владиславово", няма данни за маршрута, нито за обема на извършената работа. Съдът е дал указания на административния орган за ангажиране на доказателства за реалното предоставяне на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, но указанията не са изпълнени, поради което административният орган следва да понесе тежестта на доказване. По изложените съображения, решението на съда е обосновано и материално законосъобразно и следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. Разноски не се претендират. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение