Решение № 128 от 9.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 136/2015 г.

Решение № 128 от 9.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 136/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на наказателното дело-нохд № 2327/2014 г. на Районен съд-Плевен, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

В искането се твърди, че определението по посоченото по-горе дело, с което е одобрено споразумение между прокуратурата и осъдения, е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съдът не е изяснил релевантен факт, а именно настъпила ли е реабилитация по отношение предходните осъждания на Д. А. Г.. Според Главния прокурор по делото не са събрани доказателства относно изпълнението на наказанието "глоба", наложено по нохд № 12/1997 г. на РС-Плевен и дали е било образувано изпълнително производство срещу осъдената Г., поради което липсва възможност за преценка настъпила ли е реабилитация при условията на чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. Изясняването на посочения въпрос е от важно значение по отношение на това, налице ли са материално-правните предпоставки за приложението на чл. 78а от НК досежно деянието, предмет на настоящето дело. Прави се искане за възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановеното определение по нохд № 2327/2014 г. на РС-Плевен и връщане делото за ново разглеждане на първоинстанциония съд.

В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор по изложените в него съображения и моли да бъде уважено.

Осъдената Д. А. Г., редовно призована не се явява, поради което не взема становище.

Върховният касационен съд след като обсъди основанията, изложени в искането на Главния прокурор, становището на представителя на ВКП от съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното:

С протоколно определение № 487/19.09.2014 г., постановено по нохд № 2327/2014 г. Плевенски районен съд е одобрил споразумение, съгласно което подсъдимата Д. А. Г. се е признала за виновна в това, че на 06.01.2014 г. в [населено място], обл. Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у Х. М. С. и с това й причинила имотна вреда в размер на 60.00 лв., като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 209, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК е осъдена на наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, и е прекратил наказателното производство по нохд № 2327/2014 г. по описа на съда.

ВКС намира, че искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимиран субект по чл. 420, ал. 1 от НПК и се отнася до влязъл в сила съдебен акт от визираните в чл. 419, ал. 1 от НПК, непроверен по касационен ред. Същото не е обвързано със срок, доколкото е в интерес на осъдената.

Разгледано по същество, искането на Главния прокурор е ОСНОВАТЕЛНО.

При одобряване на споразумението за решаване на делото по реда на чл. 384, ал. 1 от НПК, Плевенският районен съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, както и нарушение на материалния закон. Престъплението, в извършването на което Д. А. Г. се е признала за виновна по чл. 209, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК е наказуемо с лишаване от свобода до една година или с пробация, при което, ако са налице и останалите предпоставки, визирани в чл. 78а от НК, се обосновава приложението на тази разпоредба. В тази връзка от съществено значение се явява обстоятелството, дали Д. Г. продължава да се счита за осъждана или по отношение на предходните й осъждания следва да се приеме, че е настъпила реабилитация .

От приложената по делото справка за съдимост е видно, че спрямо Г. са постановени следните влезли в сила присъди:

1. присъда по нохд № 12/1997 г. на РС-Плевен, влязла в сила на 10.06.1998 г. за извършено на 27.01.1994 г. престъпление по чл. 193, ал. 3 от НК, за което й е наложено наказание глоба в размер на 5000 лв.

2. присъда по нохд № 1935/2001 г. на РС-Плевен, влязла в сила на 14.03.2002 г. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК в периода 01.06.1997 г. -24.06.1997 г., за което й е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.

3. споразумение по нохд № 1251/2003 г. на РС-Плевен, влязло в сила на 04.06.2004 г. за извършено на 06/07.05.1997 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, за което й е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години.

Престъпленията по посочените по-горе осъждания - нохд № 12/1997 г., нохд № 1935/2001 г. и нохд № 1251/2003 г. са в условията на реална съвкупност по чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23 от НК. Изпитателният срок по присъда по нохд № 1251/2003 г. на РС-Плевен, влязла в сила на 04.06.2004 г. е изтекъл на 04.06.2007 г., като от този момент е започнал да тече срок, равен на този по чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, който е изтекъл на 04.06.2011 г. Осъдената Г. не е извършила ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. По делото обаче е останал неизяснен въпроса с изпълнението на наказанието глоба, наложено по присъда по нохд № 12/1997 г. на РС-Плевен, влязла в сила на 10.06.1998 г., както и за това, дали за нейното събиране е било образувано изпълнително производство, предвид разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК. Този въпрос, както беше посочено и по-горе е с изключителна важност, защото в хипотезите на изпълнено наказание глоба /тук е важен и момента на плащане/ или пък неизпълнено, но с изтекла давност по изпълнение, след което изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, то осъдената би се считала за реабилитирана и спрямо нея за извършеното деяние по чл. 209, ал. 3 от НК би следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 78а от НК. Неизследването на коментирания въпрос от страна на решаващия съд представлява съществено процесуално нарушение, тъй като е довело до нарушаване правата на осъденото лице. Това обстоятелство пряко рефлектира и върху преценката за правилността на приложение на материалния закон.

С оглед на изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение