Решение № 6950 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8653/2010 г.

Решение № 6950 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8653/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" срещу решение № 1040 от 21.04.2010 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 6715/2009 г. С обжалваното решение съдът отменил негов акт - писмо изх. № 14-00-3056/3 от 02.09.2009 г., с което е отказана акредитация на "Технотест" АД, и върнал преписката за ново произнасяне по реда на чл. 62 - 63 от Наредба № 60 от 24.04.2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно поддържа твърдение за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Твърди, че съдът се произнесъл при ненадлежно упражнено право на жалба - оспореното писмо няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. На самостоятелно обжалване подлежи акта на изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация". Касаторът действа в условията на обвързана компетентност и законосъобразността на писмото на акредитираща служба е ирелевантна за законосъобразността на оспорения отказ. Съдът осъществил недопустим косвен контрол за законосъобразност на акта на изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация". Не отчел, че не са налице кумулативните предпоставки за стартиране на процедура за оценка на техническата компетентност на кандидат. Съдът неправилно приел за съществено нарушение на административнопроизводствените правила неуведомяването на ответника по касационната жалба за възможността по чл. 42 от Директива 2007/46/ЕО от 05.09.2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива /Директива 2007/46/ЕО). Твърди, че оспорваното писмо не прекратява процедурата по смисъла на чл. 60, ал. 5 Наредба № 60 от 24.04.2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (Наредба № 60/2009 г.). Моли съда да отмени обжалваното решение и потвърди оспорения акт. Ответникът по касационната жалба - "Технотест" АД, счита същата за неоснователна. Съдът правилно определил характера на оспорения акт, както и наличието на правен интерес от обжалването му. Правилни са и изводите му за нарушение на материалния закон, тъй като липсата на законова и ресурсна обезпеченост не може да бъде основание за отказ от акредитация. Още повече, че такава оценка е извършена от компетентния орган в рамките на производство по преакредитация. Съдът правилно констатирал допуснатите от касатора процесуални нарушения на чл. 62, ал. 2 от Наредба № 60/2009 г. и на чл. 35 АПК, които са се отразили на правилността на неговите изводите. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба се представлява от адв. Диляна Илиева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно определил характера на акта и установил неговата незаконосъобразност. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел, че отказът на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", обективиран в писмо изх. № 14-00-3056/3 от 02.09.2009 г., е индивидуален административен акт и за адресата му - "Технотест" АД, е налице правен интерес от оспорването му. Приел, че именно касаторът е административният орган, притежаващ компетентността да определи съответното лице за техническа служба по смисъла на чл. 60, ал. 1 от Наредба № 60/2009 г. Приел за незаконосъобразен мотива на органа за отказ от акредитация - липсата на законово и ресурсно обезпечаване. Въз основа на неоспорените по делото доказателства приел, че Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" притежава необходимия нормативен и ресурсен капацитет за извършване на оценката. Неизпълнението от органа на задължението му по чл. 62, ал. 5 от Наредба № 60/2009 г. приел за същество нарушение на административнопроизводствените правила. Въз основа на изложеното направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт, отменил го и върнал преписката на органа за ново произнасяне. Този извод на съда е правилен и обоснован. По делото няма спор за факти. Съдът правилно установил фактическата обстановка, която не се оспорва от страните и се възприема изцяло от настоящата инстанция. Спорът е досежно правната квалификация на фактите и техните правни последици. По твърдението за недопустимост на обжалваното решение: Неоснователно е твърдението на касатора за недопустимост на обжалваното решение. Както правилно сочи в мотивите си съдът, именно касаторът е органът, който по силата на изрична законова разпоредба - чл. 60, ал. 1 от Наредба № 60/2009 г., е компетентен да се произнесе по възможността даден субект да упражнява правно-регламентирана дейност, каквато е дейността като техническа служба по изпитвания и/или проверки във връзка с процедурата за одобряване на типа превозно средство. За никакъв уведомителен характер на акта не може да става въпрос, тъй като касаторът е компетентен държавен орган, оправомощен надлежно - чл. 138, ал. 4 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 60 от Наредба № 60/2009 г., да изпълнява задълженията на държавата по осъществяване на държавно регулирана дейност. С оглед на това точно актът, с който той се произнася по направено искане за определяне като техническа служба, пряко засяга субективното право на лицето - кандидат да извършва дейността. Следователно правилен и обоснован е изводът на съда, че оспореното писмо е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК - издадено е от компетентен орган, има пряк, външен за органа, правен ефект, засяга законни интереси на адресата и последиците му настъпват по силата на самото волеизявление на органа. Неоснователно е твърдението на касатора, че актът е вътрешноведомствен и не подлежи на самостоятелно оспорване. Дали един акт е вътрешноведомствен или не е ирелевантно за правните му последици и за правото да бъде оспорен. Важното е дали той засяга права и законни интереси на съответния субект. Наред с това засягането се определя не от формалното, а от фактическото съдържание на акта. Именно то определя правните му последици, а с оглед на това и неговия характер и съответно възможност да бъде оспорен. За това твърдението на касатора, че само уведомява "Технотест" АД за отказа на изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" да извърши задълженията си по чл. 62 от Наредба № 60/2009 г. не съответства на смисъла и на правните последици от писмото. А те са само и единствено отказ да се разреши извършването на дейността. Твърдението на касатора, че становището на акредитиращата структура е самостоятелен административен акт, който подлежи на отделен контрол за законосъобразност, не намира основание в нормативната уредба. Административното производство по разрешаване на процесната дейност е регламентирано като единно. Фактът, че преди касаторът да постанови акта си е необходимо друга администрация да извърши определени дейности не означава, че издадените от тази администрация актове имат самостоятелно правно значение извън основното производство. Те са елемент на сложния фактически състав, какъвто е производството по издаване на оправомощаващия административен акт и именно поради това съдът, като е извършил контрол за законосъобразност на елементите на този състав, не е нарушил закона и не е извършил косвен контрол за законосъобразност на друг административен акт. За ответника по касационната жалба е налице правен, пряк и личен интерес от оспорване на акта на касатора. Правен, защото рефлектира върху законово установената възможност да извършва правно-регламентирана дейност. Личен, защото рефлектира непосредствено в неговата правна сфера - той не може да получи разрешение за осъществяване на дейността. Пряк, защото засягането на правата и интересите следва непосредствено от оспорения акт. Видно от изложеното съдът правилно определил характера на акта и допустимостта на жалбата срещу него, което прави решението му допустимо. По твърдението за неправилност на съдебното решение: Касаторът твърди, че в нарушение на закона съдът осъществил недопустим косвен контрол по целесъобразност на отказа на изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация". Счита, че ресурсната обезпеченост на агенцията е въпрос на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол. Тези твърдения не намират основание в закона. Както бе посочено по-горе съдът не извършил недопустим косвен контрол за законосъобразност на становището на акредитиращия орган, а осъществил контрол за законосъобразност на акта на касатора. В хода на проверката установил, че един от елементите на сложния фактически състав - становището на изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация", не съответства на материалноправните изисквания на закона. Посоченият от агенцията мотив за отказа - липса на законово и ресурсно обезпечаване, е в противоречие с действащата нормативна уредба. България е подписала, ратифицирала и публикувала Спогодба за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобренията, издавани на основата на тези предписания. Европейският съюз също се е присъединил към това споразумение на Икономическата комисия за Европа на Организациите на обединените нации. За изпълнение на задълженията си по споразумението и за осъществяване на дейността, в съответствие с установеното в Съюза, е приета Директива 2007/46/ЕО. В глава ХVI, чл. 41-43, е разписан реда за определяне и нотификация на техническите служби за изпитвания, проверка и контрол на превозните средства. Съгласно чл. 48 от Директивата държавите-членки са длъжни да я прилагат от 29.04.2009 г. Следователно към датата на издаване на оспорения акт държавата е била длъжна да е транспонирала директивата и да е създала необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за изпълнение на задълженията, осигуряващи дейността. В чл. 42, § 1 от Директивата е посочено, че необходимите за одобрение на кандидата като техническа служба умения се доказват в оценъчен доклад, изготвен от компетентната власт. По смисъла на чл. 3, § 30 компетентна власт е или органа по одобряването, или определеният орган, или акредитиращ орган, действащ от тяхно име. Съгласно § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на Наредба 60/2009 г. изпълнителна агенция "Българска служба по акредитация" е компетентният по смисъла на чл. 42 от Директива 2007/46/ЕО орган. С оглед на така действащата към датата на издаване на оспорения акт нормативна уредба не може да се твърди, че липсва нормативна уредба. Нещо повече, съгласно визирания в чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз, принцип на лоялно сътрудничество, държавата, в лицето на разрешаващия орган не може да се позове на собственото си неправомерно поведение и това да е мотив за отказ да се разреши регламентираната дейност. Същото важи и за административния капацитет. Неговото осигуряване не е въпрос на оперативна самостоятелност, както твърди касаторът, а изпълнение на визираното в директивата задължение на държавата да осигури осъществяването на регламентираната дейност. Следователно актът е постановен на незаконосъобразно основание. Наред с изложеното оспорваният акт е незаконосъобразен, както правилно сочи в мотивите си съдът, и поради нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Наредба 60/2009 г. Именно за да се гарантира осъществяването на правно-регламентираната дейност законодателят, в изпълнение на визираното в Директивата - допълнение 2, т. 5 и 6, е създал възможност, при липса на експертен капацитет, компетентната власт да потърси помощта на външни експерти. За да се гарантират правата на кандидатстващата техническа служба тези експерти трябва да бъдат приети от нея. Това свое задължение касаторът не изпълнил. Когато получил информация от изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация", че не е в състояние да извърши експертизата, касаторът е следвало да осигури прилагането на чл. 62, ал. 3 от Наредбата. Фактът, че в разпоредбата е посочено, че изпълнителната агенция предлага на заявителя привличането на чужди експерти не означава, че касаторът не е отговорен за спазването на законовите изисквания. Именно той е водещият административното производство орган, негов е крайният акт и негово е задължението да осигури законосъобразното протичане на производството. Допуснатото от органа нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като от една страна е на норма, гарантираща правата на кандидата, а от друга, ако органът бе направил предложение до кандидата, би могъл до се достигне до друго решение. Видно от изложеното съдът правилно определил характера на акта, както и установил, с оглед доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон, че актът е постановен в нарушение на закона, както и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърденията на касатора за недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 ГПК съдът следва да осъди Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на "Технотест" АД направените по делото разноски за настоящата инстанция. Доказателства за реално направени такива по делото не са представени, поради което съдът не следва да присъжда разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд