Решение № 3473 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 954/2011 г.

Решение № 3473 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 954/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Георгиев Матаков, от гр. София против решение № 15022/08.12.2010 г. по адм. дело № 16414/2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че не е налице действително съкращаване на заеманата от него длъжност директор на Областна дирекция "Земеделие" - Софийска област при Министерството на земеделието и храните. Ответникът по жалбата, министърът на земеделието и храните счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 15022/08.12.2010 г. по адм. дело № 16414/2009 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е отхвърлил жалбата на Николай Георгиев Матаков, от гр. София срещу заповед № РД - 15 - 902/13.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните. За да постанови този резултат, първостепенният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправни разпоредби и с целта на закона. Посочил е, че допуснатото преобразуване на правоотношението на директора на Областна дирекция "Земеделие" София - област е осъществено след структурна промяна в администрацията и пряка последица от това е съкращаването на административната длъжност. Решението е правилно. По делото е установено, че съгласно длъжностно разписание на Министерството на земеделието и храните, в сила от 13.01.2009 г., утвърдено със заповед № РД - 09 - 27/13.01.2009 г. на ресорния министър, Областна дирекция "Земеделие" София - област е била структурно звено към Главна дирекция "Земеделие". С ПМС № 265/10.11.2009 г. е приет нов Устройствен правилник на министерството, а Областните дирекции "Земеделие" са обособени отделно от Главна дирекция "Земеделие" като специализирани териториални администрации към министъра на земеделието и храните със статут на юридически лица на бюджетна издръжка. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Постановлението е предвидено същите да се ръководят и представляват от директор, изпълняващ длъжността по силата на договор. Такъв не е бил предложен, съответно сключен с жалбоподателя, който е изпълнявал длъжността директор на Областна дирекция "Земеделие" София - област до преструктурирането и. С § 1, ал. 1 от ПМС № 265/10.11.2009 г. е предвидено запазване на трудовите и служебните правоотношения на работещите в преструктурираната администрация по реда на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител. Това правило е неприложимо за служебното правоотношение по длъжността директор на Областна дирекция "Земеделие" София - област, тъй като след влизането в сила на ПМС № 265/10.11.2009 г., правопораждащ юридически факт за заемане на процесната длъжност е сключването на договор с министъра на земеделието и храните. Дефинираните от чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Постановлението длъжностни функции досежно правомощия по чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията подкрепят извода, че длъжността директор не е част от администрацията по смисъла на чл. 12 от същия закон и правоотношението, което възниква по повод нейното заемане не е служебно такова. Обоснован е извода на тричленния състав на Върховния административен съд, че в резултат на нормативно регламентираното преструктуриране на администрацията, служебното правоотношение между министъра на земеделието и храните като орган по назначаването и лицето, заемало длъжността директор на преобразуваната областна дирекция "Земеделие" вече не съществува. При липсата на правна възможност за запазване на статута на държавен служител, съгласно чл. 2 от Закона за държавния служител и изпълняване на правомощия по служебно правоотношение, неотносим към спора е въпроса дали е налице идентичност между функциите и задачите, присъщи за длъжността, заемана от жалбоподателя и тези, предвидени за длъжността директор на новите специализирани териториални администрации. Налице е съкращаване на заеманата длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител при наличие на визираните в нормата основания. По изложените съображения, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, счита че оспореното с касационната жалба съдебно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия