Решение № 8048 от 21.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от З. Станев с адрес в София, [жк], [адрес] срещу Решение 3534 от 27.05.2022 г., постановено по адм. дело 3281 по описа на Административния съд София-град (АССГ) за 2020 г. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Станев срещу Агенция за социално подпомагане (АСП) искови претенции за заплащане на обезщетение в общ размер на 4 000, 00 лв., ведно със законната лихва от изискуемостта на вземанията до окончателното изплащане на задълженията, за причинени му неимуществени вреди в периода 13.03.2019 г. 17.10.2019 г. от Заповед ЗСП/Д-С-М/148 от 13.03.2019 г. на и.д. директора на Дирекция Социално подпомагане (ДСП) Младост и в периода след 01.04.2020 г. от Заповед ЗСП/Д-С-М/138/01.04.2020 г. на директора на ДСП Младост. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение от страна на АССГ на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че е доказал кумулативното наличие на предпоставките от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Изразява становище, че като не е допуснал поисканата от него съдебно-медицинска експертиза за установяване на причините, времето на възникването, профилактиката и последиците от болестта [заличен текст], от която страда, първоинстанционния съд е решил делото в отсъствие на доказателства, относими към правилното решаване на спора. Твърди незаконосъобразни действия на служители на ответника, изразяващи се в ненавременното осигуряване на неколкократно исканата от него, но отказана социална помощ по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). С тези доводи и възражения иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което исковите му претенции срещу АСП бъдат уважени в цялост. С молба от 31.01.2023г. ( лист 25 от касационното дело), касаторът прави отказ от иска се за сумата над 500 лева. Този отказ поддържа и в съдебно заседание Претендира присъждане на законната лихва за забава върху главницата на обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му плащане. Ответникът по касационната жалба АСП със седалище и адрес на управление в София, на ул. Триадица 2 я оспорва, като неоснователна, в писмен отговор от 21.06.2022 г. Иска отхвърлянето й и потвърждаването на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по делото, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане по същество. По основателността на касационната жалба, съдът преценява следното: Обжалваният резултат е постановен в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран от З. Станев с искова молба, с която същият е предявил срещу АСП два обективно съединени иска, всеки с цена 2 000, 00 лв., за осъждането й да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във влошено физиологично и психическо здравословно състояние ([заличен текст] и отрицателни емоционални преживявания от загуба на доверието в АСП, отчаяние от липсата на средства за справяне с възникнали проблеми, стрес, болки, страдания, безсъние, страх за живота и поява на желание за слагане край на същия) и причинени му в периода 13.03.2019 г. 17.10.2019 г. от Заповед ЗСП/Д-С-М/148 от 13.03.2019 г. на и.д. директора на ДСП Младост, отменена с Решение 5759/07.10.2019 г. по адм. дело 3985/2019 г. по описа на АССГ и в периода след 01.04.2020 г. от Заповед ЗСП/Д-С-М/138/01.04.2020 г. на директора на ДСП Младост, потвърдена с Решение 22-РД06-0069/23.04.2020 г. на изпълнителния директор на АСП, отменено с Решение 4086/22.07.2020 г. по адм. дело 3760/2020 г. по описа на АССГ, като преписката е върната на директора на ДСП Младост за ново произнасяне по подаденото от Станев Заявление-декларация с вх. ЗСП/Д-С-М/138 от 18.03.2020 г. за отпускане на еднократна парична помощ по чл. 16 от ППЗСП, ведно със законната лихва от изискуемостта на вземанията до окончателното изплащане на главниците на обещетенията. От фактическа страна, съдът е приел, че на 25.02.2019 г. касационният жалбоподател подал пред директора на ДСП, район Младост Заявление-декларация с вх. ЗСП-ДСМ-148 за отпускане на еднократна помощ по реда на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за покриване на вече направени разходи за [заличен текст], лекарства и изработване на [заличен текст]. Със Заповед ЗСП/Д-С-М/148/13.03.2019 г. на и.д. директора на ДСП Младост е отказано отпускането на Станев на еднократна помощ при инцидентни нужди. С Решение 22-РД06-0058/03.04.2019 г. на директора на Регионална дирекция Социално подпомагане София-град Заповед ЗСП/Д-С-М/148/13.03.2019 г., оспорена от касационния жалбоподател, е потвърдена. С Решение 5759/07.10.2019 г., постановено по адм. дело 3985/2019 г. по описа на АССГ след жалба на Станев, Заповед ЗСП/Д-С-М/148/13.03.2019 г. на и.д. директора на ДСП Младост е отменена, като административната преписка е върната на директора на ДСП Младост за ново произнасяне в едномесечен срок, съобразно дадените в мотивите на съдебното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът установил, че със Заповед , погрешно посочена с ЗСП/д-С-М/148 от 17.10.2019г.вместо вярното 123/18.10.2019г. ( лист 171 от дело 3281/20г. на АССГ) искането по заявление-декларация с вх. ЗСП-ДСМ-148/25.02.2019г. на Станев е удоволетворено, като му е отпусната еднократна социална помощ за 2019 година. Със Заявление-декларация, вх. ЗСП/Д-С-М/138 от 18.03.2020 г. З. Станев поискал отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 ППЗСП за оживяване и съществуване в извънредното положение (лекарства, храна, хигиенни нужди и др.) . Издадена е Заповед ЗСП/Д-С-М/138/01.04.2020 г. на директора на ДСП Младост, с която на лицето е отказано предоставянето на еднократна помощ при инцидентни нужди. Заповедта е оспорена по административен ред, като е издадено Решение 22-РД06-0069/23.04.2020 г. на изпълнителния директор на АСП, с което същата е потвърдена. С Решение 4086/22.07.2020 г., постановено по адм. дело 3760/2020 г. по описа на АССГ, Решение 22-РД06-0069/23.04.2020 г. на изпълнителния директор на АСП е отменено и преписката е върната на директора на ДСП Младост за ново произнасяне по подаденото от Станев Заявление-декларация с вх. ЗСП/Д-С-М/138 от 18.03.2020 г. за отпускане на еднократна парична помощ по чл. 16 от ППЗСП, при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. След връщане на преписката, на 28.08.2020 г. от директора на ДСП, район Младост е издадена Заповед ЗСП/Д-С-М/138, с която е отказано отпускането на социална помощ по чл. 16 ППЗСП. Заповедта е оспорена по административен ред и е потвърдена с Решение 22-РД06-0194 от 23.09.2020 г. на директора на Регионална дирекция Социално подпомагане София-град. С Решение 2101/31.03.2021 г., постановено по адм. дело 9690/2020 г. по описа на АССГ жалбата на Станев срещу Заповед ЗСП/Д-С-М/138/28.08.2020 г., издадена от директора на ДСП Младост, е отхвърлена. За установяване на твърдените неимуществени вреди, по делото пред първата инстанция е назначена, изслушана и приета съдебно-психологична експертиза, извършена от вещо лице психолог Б. Корнажева. При приета допустимост на предявените искове, административният съд ги е разгледал по същество и е формирал изводи за неоснователността им. По отношение на иска за неимуществена обезвреда, претендирана от Заповед ЗСП/Д-С-М/138/01.04.2020 г. на директора на ДСП Младост, съдът отчел факта на връщане от АССГ (с Решение 4086/22.07.2020 г. по адм. дело 3760/2020 г.) на преписката на компетентния административен орган, издаването от директора на ДСП Младост на нова Заповед ЗСП/Д-С-М/138/28.08.2020 г. и отхвърлянето на жалбата на Станев срещу нея с окончателен съдебен акт. Посочил е, че спорният по административната преписка въпрос дължимостта на социално подпомагане по Заявление-декларация на Станев, вх. ЗСП/Д-С-М/138 от 18.03.2020 г. е решен със Заповед ЗСП/Д-С-М/138/28.08.2020 г. на директора на ДСП Младост, като крайният резултат е отказана социална помощ. Формирал е решаващия извод за неоснователност на исковата претенция предвид липсата на административен акт за уважаване по същество на искането на касационния жалбоподател. Отхвърлил е иска с цена 2 000, 00 лв. за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода след 01.04.2020 г. Относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 13.03.2019 г. 17.10.2019 г. от Заповед ЗСП/Д-С-М/148 от 13.03.2019 г. на и.д. директора на ДСП, район Младост , съдът съобразил, че искането е уважено. Приел е, че е налице първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ отменен, като незаконосъобразен, по надлежния ред, индивидуален административен акт. Посочил, че търсеното във връзка с нея социално подпомагане е за осъществени и платени [заличен текст]. Формирал е извод, че забавянето на еднократната помощ, в конкретния случай, не е затруднило ищеца да получи необходимата му медицинска помощ и не е довело до пряко влошаване на здравословното му състояние. Приел е, че не е установена причинна връзка между тази заповед и заболяването на Станев [заличен текст], за което е посочил, че е диагностицирано едва през месец март 2021 г., т.е. две години след издаването на заповедта. Отчел наличието на данни в адм. дело 3985/2019 г. по описа на АССГ за влошено здравословно състояние на касационния жалбоподател преди издаването на заповедта от 13.03.2019 г., поради което е приел, че то не е обусловено от нея. Мотивирал се е, че по делото липсват данни за субективните изживявания на Станев във връзка с висящото административно производство по конкретната заповед. Според съда липсвали и обективни действия на длъжностни лица на ответника, обуславящи изживени от Станев житейски неудобства и негативни емоциии над нормалните такива във връзка с участието му в административното производство за получаване на социална помощ по ППЗСП. Кредитирал е заключението на допуснатата по делото съдебно-психологична експертиза. Приел е, че през исковия период ищецът не е имал належащи нужди, които да е срещнал трудност да удовлетвори заради забавеното предоставяне на търсеното подпомагане. Счел е, че твърдяното от ищеца негативно отношение към органите на АСП не може да бъде квалифицирано като неимуществена вреда. Аргументирал се, че по делото са налице данни за предоставяна на Станев социална помощ, като същевременно липсват доказателства за специално негативно отношение на служителите от АСП към него. В тази връзка, позовавайки се на заключението на вещото лице, е приел, че твърдените негативни преживявания се дължат на личностните особености на ищеца да възприема, като засягащи или унижаващи го, събития, които реално не съдържат такъв елемент. С тези мотиви отхвърлил и втория иск с цена 2 000, 00 лв. за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца, вследствие на Заповед ЗСП/Д-С-М/148 от 13.03.2019 г. на и.д. директора на ДСП Младост, неимуществени вреди в периода 13.03.2019 г. 17.10.2019 г. Присъдил е разноски в полза на ответника по иска. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при подробно и обективно изяснена фактическа обстановка, като изводите на съда са обосновани на събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Правилен и подробно мотивиран е изводът, обективиран в обжалваното решение, че не са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за да бъде уважена исковата претенция на Станев срещу АСП за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в периода след 01.04.2020 г. в резултат на издаването на Заповед ЗСП/Д-С-М/138/01.04.2020 г. на директора на ДСП Младост, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението от изискуемостта на главницата до окончателното изплащане на обезщетението. Административното производство, инициирано от Станев, в рамките на което е издадена тази заповед, не е завършило с благоприятен за него резултат. Даден е окончателен отрицателен отговор на заявеното от Станев искане за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнали здравни потребности, поради което искът за обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Основателността на исковете по чл. 1 ЗОДОВ е обусловена от наличието на точно определени от законодателя предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда (имуществена/неимуществена) и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ ред. По отношение на иска за причинени на ищеца в периода 13.03.2019 г. 17.10.2019 г. неимуществени вреди в резултат на издаването на Заповед ЗСП/Д-С-М/148/13.03.2019 г. на и.д. директора на ДСП Младост, ведно със законната лихва върху претендираната сума на обезщетението, касационната инстанция напълно споделя съображенията на първоинстанционният съд, обусловили решаващия му извод за липсата на доказани вреди, което прави ненужно повтарянето им в настоящото решение. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, решението на АССГ в тази част следва да се потвърди по мотивите на първоинстанционния съд. Настоящият състав преценява, че ищецът, за когото е била доказателствената тежест да докаже, с допустими и относими доказателствени средства, осъществяването на фактите, от които черпи права, не е установил наличието на всички законови предпоставки, обуславящи основателността на предявения от него иск за неимуществена обезвреда в резултат на отменената, като незаконосъобразна, Заповед ЗСП/Д-С-М/148/13.03.2019 г. на и.д. директора на ДСП Младост. Доказателствено средство, пряко относимо към основателността на предявен иск за неимуществени вреди по ЗОДОВ, са свидетелските показания, от които да се установят твърдените отрицателни емоционални изживявания на ищеца. В конкретния случай, административният съд е изпълнил процесуалните си задължения, като ги е допуснал, давайки неколкократна възможност на ищеца да ангажира гласни доказателства чрез разпит на свидетели Определение от 17.09.2020 г. (л. 25 от адм. дело 3281/2020 г. по описа на АССГ); Разпореждане на съдията-докладчик по делото от 02.08.2021 г. (л. 117, пак там); Протокол от открито съдебно заседание, проведено на 29.11.2021 г. (л. 145, пак там). Не ги е събрал обаче, поради липсата на процесуална активност у ищеца (Протоколи от открити съдебни заседания, проведени на 07.02.2022 г. (л. 163-164 от първоинстанционното дело) и 04.04.2022 г. (л. 175) и отказа му от тях, извършен в съдебно заседание по делото, проведено на 29.06.2021 г. (съдебен протокол на л. 90-91 от първоинстанционното дело). По този начин ищецът не е доказал твърденията си. Неимуществените вреди следва да са действително настъпили и да се докажат при условията на пълно и главно доказване от претендиращия тяхната обезвреда, което Станев не е сторил по отношение на твърденията му за психическо напрежение, отчаяние, ежедневен страх за живота и паднал дух. При това положение формираният от първоинстанционния съд извод за липса на накърняване на неимуществени блага на Станев е обоснован. Неоснователно е касационното оплакване за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради отказа му да допусне назначаването на експертиза, извършена от вещо лице-невролог. Преценката си да не уважи искането на ищеца в този смисъл, съдът е мотивирал в Разпореждане от 18.02.2022 г. след като е извършил анализ на формулираните от Станев въпроси за експертизата - молба на л. 168 от първоинстанционното дело. Видно от същите и при съобразяване на данните по делото, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема, че въпросите, които Станев е формулирал за експерта, се изясняват с приобщени към делото медицински документи. От тях се установява периода на заболяване от [заличен текст] от ищеца. На първия въпрос също е отговорено по делото Решение 5759/07.10.2019 г., постановено по адм. дело 3985/2019 г. по описа на АССГ, от което се установява, че за касационния жалбоподател е възникнала инцидентно жизненоважна здравословна потребност, налагаща спешна намеса на стоматолог и оперативна интревенция, респ. необходимост от отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП; последващо удовлетворяване от компетентния административен орган на тази потребност на Станев чрез издаването на Заповед 123/18.10.2019 г. (л. 171 от адм. дело 3281/2020 г. на АССГ). По отношение на въпрос две, отговорът се съдържа в заключението на назначената по делото и приета от Станев, без оспорване, съдебно-психологична експертиза. По тези съображения, правата на ищеца в първата инстанция не са били нарушени чрез неуважаване на искането му за назначаване на съдебно-неврологична експертиза. По така изложените доводи, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия