Решение № 7917 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12428/2019 г.

Решение № 7917 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12428/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на М. Ценова чрез адвокат Панайотов и Министерство на икономиката, чрез адвокат Цветкова против решение № 5406 от 19.08.2019 г., постановено по адм. дело № 13541/2017 г. по описа на Административен съд София град. М. Ценова обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в размер над присъдения до претендирания такъв с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения иск изцяло, в претендирания размер от 150 000 лева. Процесуалният и представител прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. Министерство на икономиката обжалва решението в частта му, с която са уважени предявените срещу него искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди и неимуществени вреди, с доводи за неговата неправилност като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените срещу него искове изцяло. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебния акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка част, в законоустановения срок. М. Д. е оспорила заповед на министъра на икономиката, с която е прекратено служебното и правоотношение, в която се съдържа искане за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради прекратяването. След отделяне на производството по предявения иск за обезщетение, по образуваното пред него дело Административен съд София град е оставил исковата молба без движение за конкретизирането и по основание и размер. С уточнение от 30.03.2018 г. ищцата е посочила, че с неоснователното прекратяване на служебното и правоотношение се е сдобила не само с пропуснати ползи – в немалък размер, но са и нанесени и огромни вреди, , предвид на което исковата и претенция е за сума в размер на 150 000 лева. Производството по делото пред първоинстанционния съд се е развило по така уточнената искова молба и извършена конкретизация в съдебно заседание, проведено на 28.03.2019 г., по която конкретизация съдът не се е произнесъл. С обжалваното решение съдът е осъдил Министерство на икономиката да заплати на М. Ценова сума в размер на 11 107. 53 лева имуществени вреди, сума в размер на 30 000 лева за неимуществени вреди и е отхвърлил исковата претенция в останалата и част до 150 000 лева. За да постанови този резултат е приел, че е сезиран с "предявен иск за причинени вреди срещу Министерство на икономиката на стойност 150 000 лева, от които 11 381. 79 лева имуществени вреди за неизплатено обезщетение за безработица, 1000 лева за лекарства и останалата сума до 150 000 лева за неимуществени вреди". Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението за недопустимо. Производството по чл. 203 и сл. АПК е исково. Ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. Съответно съдът дължи произнасяне и се произнася само по предмета на делото, с който надлежно е сезиран. В случая производството пред първоинстанционният съд се е развило по нередовна искова молба, която не съдържа изискуеми се задължителни елементи, позволяващи на съда да се произнесе по заявените претенции. Изискванията за съдържанието на исковата молба се съдържат в чл. 127, ал. 1 ГПК, при неуреждане на същото в Глава единадесета на АПК - а именно: да е написана на български език, точно посочване на съда, до който е адресирана, имената на страните с необходимите индивидуализиращи белези на физическите и юридически лица, цена на иска при защита на имуществените оценяеми права, изложение на онези обстоятелства, на които страната ищец основава иска си и очертава предмета на спорното право, коректно формулиране на искането и подпис на лицето, подало исковата молба. Исковата молба, по която се развило производството пред първоинстанционния съд и е постановено обжалваното решение не отговаря на посочените изисквания. От съдържанието и следва да се направи извод, че са предявени обективно съединени искове за причинени имуществени и неимуществени вреди, при което по отношение на всеки от тях следва да е налице изложение на обстоятелствата на които се основава, формулирано въз основа на тях искане като цена на иска. При неизпълнението на законовите изисквания е следвало първоинстанционния съд да остави исковата молба без движение със съответните указания до ищеца да ги отстрани и съобразно изпълнението им да извърши преценка на допустимостта на всеки от предявените искове и едва след това да разгледа спора по същество. Обратно на приетото в обжалваното решение нередовността не е отстранена в хода на делото, което е видно както от мотивите, така и диспозитива на обжалваното решение. Сочената от съда конкретизация е извършена в открито съдебно заседание, без да са изпълнени посочените по-горе изисквания, като съдът не се и произнесъл по нея. Установения порок е основание за обезсилване на съдебното решение изцяло и връщането му за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град от фазата на оставяне на исковата молба без движение. Съобразно изхода на спора от този съд се дължи и произнасяне за направените пред настоящата инстанция разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение