Решение № 10475 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9185/2012 г.

Решение № 10475 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9185/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район Благоевград против решение № 845 от 11.06.2012 г. по адм. д. № 22/2012 г. на Административен съд Благоевград с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се потвърди процесния акт за установяване на публично държавно вземане. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ЕТ "Г. Б. Стамчев - Георги Борисов Стамчев", чрез адв. Стойкова, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Иска се присъждане на извършените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е необосновано и незаконосъобразно, а касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е изменен Акт № 24/04.11.2011 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград по отношение на ЕТ "Г. Б. Стамчев - Георги Борисов Стамчев", със седалище и адрес на управление гр. Петрич, ул. "България" № 94, представляван от Георги Борисов Стамчев, като е намален общия размер на дължимата такса за заустване по Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 43120023/25.09.2008 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград за периода от 01.09.2004 г. - 30.11.2010 г., от 6 300 лева на 1800 лева. Административен съд Благоевград е приел, че Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 43120023/25.09.2008 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район Благоевград е издадено по реда, предвиден в чл. 60 - 71, ал. 1 от Закона за водите. В него са определени всички условия за ползване на водния обект, включително е определена и дължимата такса за ползване на воден обект, където е посочено, че на основание чл. 194 от ЗВ се заплаща такса в размер, определен в съответствие с чл. 9, ал. 1 и ал. 2, т. 5.2 от Раздел II от Тарифата за таксите за правото за водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, за заустване на отпадъчни води във водоприемник - р. Струма III категория. Съдът е приел, че въпреки че в този си участък р. Струма е III категория и таксата за ползване следва да се изчислява на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 2, т. 5.3 от Раздел II от Тарифата за таксите за правото за водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, щом в Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 43120023/25.09.2008 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район Благоевград е посочено, че таксата ще е в съответствие с чл. 9, ал. 1 и ал. 2, т. 5.2 от Раздел II от Тарифата, така е и следвало да бъде изчислена дължимата такса. Това се налагало от факта, че споменатото по-горе разрешително за заустване е индивидуален административен акт, които не е обжалван по реда предвиден в ЗВ, поради което е влязъл в сила и е породил своите правни последици. Съдът е приел за основателно възражението за погасяване по давност на задълженията за 2004 г., но е отхвърлил възражението за погасяване по давност на задълженията за 2005 г. При проверка на обжалваното решението настоящата инстанция счита, че при постановяването му, в частта, в която съдът е изчислил и определил размера на годишната такса, е допуснато нарушение на материалния закон и в тази част решението следва да се отмени. Съдът неправилно е определил дължимата такса за ползване на воден обект от ЕТ "Г. Б. Стамчев - Георги Борисов Стамчев", прилагайки формулата по чл. 9, ал. 1 и ал. 2, т. 5.2 от Тарифата за таксите за правото на водовземане и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/2000 г., вместо формулата по чл. 9, ал. 1, и ал. 2, т. 53, т. 5.3, която се отнася за III категория повърхностни води, каквато категория в случая е този участък от р. Струма, видно от Заповед № РД-272/03.05.2001 г. на Министъра на околната среда и водите за категоризация на повърхностните води във водните обекти или части от тях, издадена на основание чл. 118, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 119, чл. 1 и § 29 от Закона за водите. Действително, в разрешителното в графа Такса за ползване на воден обект, в т. 1 е посочено, че размерът на таксата се определя по чл. 9, ал. 1 и ал. 2, т. 5.2, която реално се отнася за II категория повърхностни води, вместо 5.3 за III категория, като малко по надолу, в същата точка изрично е посочено, че отпадъчни води ще се заустват във водоприемник - р. Струма, III категория. От тук се налага изводът, че в случая се касае за техническа грешка при изписването на разрешителното - вместо т. 5.3 е изписано, т. 5.2. Също така следва да се има и предвид, че дори и да не се касае за техническа грешка, както Административен съд Благоевград е посочил, това разрешително е индивидуален административен акт и изписаният в него метод на изчисляване на таксата, а именно - чл. 9, ал. 1 и ал. 2, т. 5.2 от Тарифата, която реално се отнася за II категория, противоречи на Заповед № РД-272/03.05.2001 г. на Министъра на околната среда и водите за категоризация на повърхностните води във водните обекти или части от тях, където в таблицата за Поречие р. Струма т. 3 е посочено: р. Струма, след вл. на р. Бл. Бистрица - р. Струма до границата - III категория. Или в обобщение на казаното до тук - поради това, че графа Такса за ползване на воден обект от разрешително № 43120023/25.09.2008 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район Благоевград, противоречи на Заповед № РД-272 от 03.05.2001 г. на Министъра на околната среда и водите за категоризация на повърхностните води във водните обекти или части от тях, и на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА, където е посочено, че приложение следва да намери по-високия по степен нормативен акт, недопустимо е АС Благоевград да възприема за правилно и съответно да прилага методът за изчисление, който е изписан погрешно в разрешително № 43120023/25.09.2008 г., а не правилният, посочен в Заповед № РД-272/03.05.2001 г. на Министъра на околната среда и водите. На основание казаното до тук, основателно е възражението в касационната жалба, че с оглед категоризацията на водата на водоприемника, налице е основанието за прилагане на т. 5.3, касаеща III категория води, за определяне на дължимата такса за заустване, а не т. 5.2. Поради което и съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2, т. 5.3 от Раздел II от Тарифата, за ползването на воден обект се събира такса, определена по следната формула: Т = Е x W (S) x К, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - лв.; Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на ползването съгласно таблицата по ал. 2 - лв./куб. м; W - размерът на разрешения годишен воден обем от водния обект или на заустения годишен воден обем - куб. м; S - площта на ползвания воден обект; К - корекционният коефициент, отчитащ проектната категория на водите в ползвания воден обект съгласно таблицата по ал. 2. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, единичният размер на таксата за ползване на воден обект и корекционният коефициент, отчитащ проектната категория на ползваните води се определят съгласно приложената таблица, в която в т. 5.3 е посочен единичен размер на таксата - 0, 003 лв./куб. м и корекционен коефициент, отчитащ проектната категория на водите в ползвания воден обект за III категория (каквато е р. Струма) - 1. Следователно, в случая таксата следва да се изчисли по следния начин: Т = 0,003х 300 000 х 1 = 900 лева годишно. От тук следва изводът, че Акт № 24/04.11.2011 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград е законосъобразен по отношение на формулата, по която е изчислена годишната такса - 900 лв. за всяка година. Относно онази част от решението, в която АС Благоевград се е произнесъл относно погасяване по давност на задълженията за 2004 г., настоящата инстанция подкрепя изводите на съда. Както ас Благоевград правилно е посочил, въпросът за давността е уреден в чл. 171 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), като според ал. 1 публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Напълно идентична уредба е била възприета и от чл. 140, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс (отм.), но действащ към 2004 г. Поради това, че таксите за ползване на воден обект са годишни и се заплащат от титулярите на разрешителни за ползване на воден обект не по-късно от 31 януари на следващата година, в настоящия случай таксата за водоползване и/или ползване на воден обект за 2004 г. е следвало да бъде платена до 31.01.2005 г., а давността в случая е започнала да тече от следващата година - от 01.01.2006 г., и съответно изтича на 01.01.2011 г. Оспорения АУПДВ е издаден на 04.11.2011 г., т. е. след изтичане на давностния срок и поради това, че давността не е била прекъсвана или спирана през този 5 годишен период, вземането за 2004 г. е погасено по давност. Предвид изложеното съдът намира, че административният орган е следвало да определи дължимата такса за заустване по процесното разрешително в размер на 5400 лв. - по 900 лева за 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., поради което оспорения акт за установяване на публично държавно вземане следва да се измени, съобразно определения от настоящата инстанция размер на таксата за заустване и съобразно периода, за който трябва да бъде заплатена тази такса. С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените разноски. Поради това, че делото е с оценяем материален интерес на ЕТ "Г. Б. Стамчев - Георги Борисов Стамчев" следва да бъдат присъдени разноски съобразно намалената част от акта. В случая ЕТ "Г. Б. Стамчев - Георги Борисов Стамчев" е сторил разноски за пред първата инстанция общо в размер на 650 лева (50 лева внесена държавна такса, 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 400 лева заплатено възнаграждение за вещите лица, изготвили двете съдебно-технически експертизи) и за настоящата инстанция - разноски в размер на 300 лв., видно от приложен по делото Договор за правна защита и съдействие. Общият размер на разноските е 950 лв., но съобразно намалената част от акта, на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 136 лв. Касационният жалбоподател Директорът на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград също е поискал присъждане на разноски. За дела с оценяем материален интерес, както е настоящото дело е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на стойността на материалния интерес и намалената част от иска на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 430 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В заключение за размера на присъдените разноски касационната инстанция присъжда след компенсация в полза на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград юрисконсултско възнаграждение в размер на 294 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,