Решение № 5223 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15169/2010 г.

Решение № 5223 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15169/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Делото е образувано по касационна жалба подадена от Валери Стоянов Стоянов от гр. Пазарджик срещу решение № 2948 от 27.09.2010 г. постановено по адм. д. № 6430/2009 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение и се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. Димов прави искане за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил предявения иск от Валери Стоянов срещу Министерство на правосъдието за сумата 15 600 лв. представляваща левовата равностойност на 8000 евро ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждането на исковата молба, представляваща причинени имуществени вреди във връзка с извършено плащане на парично обезщетение по решение № 70843/2001 г. по дело "Балабанов срещу България" на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/. Анализирайки подробно доказателствата по делото, съдът приел, че искът не е доказан, тъй като не е установена причинно-следствената връзка между твърдените претърпени имуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в извършено плащане на задължение произтичащо от решение № 70843/2001 г. на ЕСПЧ. Развити са съображения, че при наличие на повече от едно овластено лице да получи присъденото обезщетение по европейския съд, то разумно и добросъвестно министерството е погасило задължението си към Балабанов, съобразно последното му писмено волеизявление, с оглед избягване на отговорността на държавата за неизпълнение на решение на ЕСПЧ. В подкрепа на този извод, съдът е приел, че при това действие, ответникът в защита на своите интереси и в границите на разумната предпазливост се е възползвал от правото на избор предоставено му от чл. 75, ал. 1 ЗЗД и е погасил валидно задължението си към Балабанов. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. То е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установеното по делото фактическа обстановка. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест, с която разполага по закон и не е установил претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на общината. От данните по делото се установява, че исковата претенция на касатора е за незаконосъобразно извършено плащане от министерството на правосъдието на Костадин Балабанов, вместо на ищеца - негов адвокат по делото. Твърденията за това са били, че е придобил вземането на Балабанов от ответника по силата на облигационни правоотношения а именно чл. 75 и чл. 44 ЗЗД. Това твърдение е неоснователно. По делото не е било спорно, че Костадин Балабанов е направил писмени искания първоначално присъденото му от ЕСПЧ обезщетение да се изплати на касатора. В последствие със заявление от 08.10.2008 г. до МП, Балабанов е поискал присъдените му суми да бъдат заплатени на адв. Венелин Ненов. Накрая, с нот. Заверена декларация от 22.12.2008 г. е поискал обезщетението му да се изплати по "личната му сметка". При тези данни изплащането на обезщетението от министерство на правосъдието на правоимащия Балабанов не е довело да незаконосъобразни действия или бездействия. Обоснован и законосъобразен е направения от първоинстанционния съд извод, че изплащането на сумата на Балабанов не представлява нарушение на чл. 75 от ЗЗД. Ето защо, настоящата инстанция приема, че, административният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения, Върховният административен съд - трето отделение,