Решение № 15861 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11161/2009 г.

Решение № 15861 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11161/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на Васил Николаев Василев от гр. Сандански срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието по молба вх. № 94-В-247 от 7.07.2009 год. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на мълчаливия отказ поради противоречие с материалния закон. Жалбоподателят твърди, че следва да бъде разпределен като стажант-юрист като изискване за придобиване на юридическа правоспособност, след като е получил диплома за завършено висше образование от Университет ЛИЛ 2, Република Франция. Позовава се на прякото приложение на чл. 39 и чл. 42 от Договора за Европейската общност (ДЕО). Моли мълчаливият отказ да бъде отменен. Ответникът министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Върховният административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира жалбата за неоснователна по същество. Васил Василев притежава диплома за бакалавър по правни, политически и икономически науки, специалност "Право", издадена на 14 януари 2008 год. от Университет ЛИЛ 2, Република Франция, която е легализирана в Република България. Жалбоподателят е подал заявление за признаване на дипломата му, издадена от чуждестранно висше учебно заведение пред Министерството на образованието и науката с вх. № 69 от 15.05.2009 год. Безспорно между страните е обстоятелството, че няма произнасяне по това заявление от министъра на образованието и науката. С молба вх. № 94-В-247 от 7.07.2009 год. Василев е сезирал министъра на правосъдието с искане да бъде разпределен за стажант-юрист в Окръжен съд - Благоевград на основание чл. 295 от Закона за съдебната власт, като се е позовал и на разпоредбите на чл. 39 и чл. 43 от Договора за Европейската общност. С писмо от 30.07.2009 год. главният инспектор на Министерството на правосъдието е поискал становище от Дирекция "Международно правно сътрудничество и европейски въпроси" досежно възможността за признаване на приложената от заявителя Василев диплома. Към датата на подаване на жалбата до Върховния административен съд, произнасяне на ответника по така подаденото заявление няма. Тези факти и обстоятелства са безспорни в производството. Компетентен административен орган за произнасяне по заявлението на Васил Василев от 7.07.2009 год. е министърът на правосъдието. Специалният Закон за съдебната власт с разпоредбата на чл. 294 изисква завършилите висше образование по специалността "Право" да придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит. Едва след провеждането на този стаж и полагането на практически изпит, тези лица придобиват юридическа правоспособност. Съгласно разпоредбата на чл. 295, ал. 1 от ЗСВ, стажант-юрист може да е български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз или чужденец, завършил висше образование по специалността "Право" в Република България. Жалбоподателят е български гражданин, придобил висше образование по специалността "Право" в чужбина. За тези случаи с разпоредбата на чл. 294, ал. 2 от ЗСВ се въвеждат две кумулативни изисквания: придобитата от него диплома да е призната от Република България и да е легализирана. Дипломата на Василев е легализирана в Република България, но не е призната по надлежния ред. Компетентен да се произнесе по искането за признаване на дипломата за завършено висше образование в чуждестранно учебно заведение е министърът на образованието и науката. В конкретния случай този орган е сезиран с искане от страна на жалбоподателя, но към момента производството не е приключило. Ответникът по жалбата министърът на правосъдието е имал задължение да се произнесе по заявлението на Василев за разпределянето му като стажант-юрист в срока по чл. 57, ал. 1 от АПК. Непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ на административния орган. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. В своето съдържание мълчаливият отказ е бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Поради това мълчаливият отказ подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност, след като съобрази всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право. Така оспореният мълчалив отказ на министъра на правосъдието е законосъобразен. Цитираните от жалбоподателя разпоредби от Договора за Европейската общност са неотносими към настоящия казус и административният орган не е длъжен да ги съобрази. С разпоредбата на чл. 294 от ЗСВ се регламентира стажът на завършилите висше образование по специалността "Право" като условие за придобиване на юридическа правоспособност. Посочените норми от ДЕО касаят изискване на стаж с оглед вписване в адвокатски регистри и практикуването на адвокатска дейност. Това е практическото упражняване на дейност по специалността от лицето, придобило висше юридическо образование. За признаването на това образование в Република България обаче, законът изисква полагане на стажантски стаж, който е част от обучението на студентите по право. Едва след приключването на този шестмесечен стаж и успешното полагане на практическия изпит, студентите получават диплома за завършено висше образование по специалността "Право". За да бъде допуснат до този стаж, дипломата на Василев следва да бъде призната от министъра на образованието и науката по надлежния ред. Липсата на такова признаване като императивна предпоставка на закона не се оспорва от самия жалбоподател. При това положение мълчаливият отказ на министъра на правосъдието е постановен в съответствие с материалния закон. Що се отнася до твърденията за формиран последващ изричен отказ на този орган, то спрямо него се прилагат общите правила за оспорване на индивидуалните административни актове. Предвид изложеното жалбата на Васил Василев се явява неоснователна по същество, поради което следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд