Решение № 10905 от 29.11.2022 г. на ВАС, II о.

ВАСВторо отделение29.11.2022 г.докладчик т Галина Солакова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 2783 от 26.04.2022 г., постановено по адм. дело 12600/2021 г. по описа на Административен съд София град и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд София град.

Решението е окончателно .

Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК ,образувано по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез гл. юрк. Радева против решение 2783 от 26.04.2022 г., постановено по адм. дело 12600/2021 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за недопустимост на решението, поради липса на активна процесуална легитимация за оспорващата Ганева по отношение на издадената по чл.140, ал.2 ЗУТ виза за проектиране се претендира отмяна със законните последици. Ответникът М. Ганева, чрез адв. Янева , ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и моли да бъде потвърдено. Ответникът А. Закут, чрез адв. Василева сочи доводи за незаконосъобразност на решението и основателност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на М. Ганева виза за проектиране САГ21-ГР00-1763/1/08.09.2021г., издадена от главния архитект на Столична община за преустройство на мансарден етаж /самостоятелен обект в сграда/ и покрива на сградата недвижима културна ценност с идентификатор 68134.402.96.1 по КККР на София. Прието е, че е допуснато нарушение от категорията на съществените по чл.26, ал.1 във връзка с чл.35 от АПК, което е достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорената виза. Така постановеното решение е незаконосъобразно - допуснато е съществено процесуално нарушение по чл.172а, ал.2 от АПК. Мотивите на обжалваното решение се изчерпват с обосновка за наличието на правен интерес за оспорващата Ганева по ал.3 на чл.140 ЗУТ, тъй като визата е издадена за сграда, която е недвижима културна ценност. Този извод кореспондира на изяснената по делото фактическа обстановка, още повече, че в самата виза е вписано обстоятелството, че се касае за недвижима културна ценност. В тази връзка се явява неоснователен касационният довод, че визата е издадена по реда на ал.2 на чл.140 ЗУТ и не подлежи на съобщаване и обжалване, тъй като за обекти недвижима културна ценност, съгласно чл.140, ал.3 ЗУТ е задължително издаване на виза и то в тази хипотеза на закона. В ал.3 е изрично разписано съобщаването на визата на заинтересованите лица по чл.131 ЗУТ и нейната обжалваемост с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с нотариална заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по чиято инициатива се издава визата /ал.3,предл.2-ро/. Въпреки правилната преценка за предмета на оспорване, обаче, административният съд е приел ,че визата е незаконосъобразна само поради допуснати съществени нарушения по чл.26, ал.1 във връзка с чл.35 от АПК, което след отмяната на нормите на ал.4 и ал.5, чл.168 АПК /ДВ,бр.15/2021г/ не е достатъчно за да обоснове незаконосъобразност на оспорения административен акт, т.е. от съда се дължи и преценка по същество по чл.146,т.4 и т.5. Мотиви в тази насока не се съдържат в обжалваното решение, като не са обсъдени и доводите на жалбоподателката, че визата е издадена за мансарден етаж, а не за съществуващият де факто апартамент. В тази връзка не е указана от съда и възможността за ангажиране на доказателства. Липсата на мотиви, освен, че препятства касационния контрол за законосъобразност на решението, съставлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на съдебно решение на основание чл.209, т.3 във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК и връщане за делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, който освен горните указания вземе предвид и това,че визата е издадена на 07.09.2021г., а не на 08.09.2021г. Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение