Решение № 5183 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7736/2011 г.

Решение № 5183 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7736/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на и. д. Директор дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 958/26.04.2011 г., постановено по адм. дело № 3551/2010 г. по описа на Административен съд /АС/ Варна. Касаторът е предявил отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът не е преценил събраните доказателства в тяхната съвкупност, игнорирал е част, ценил е превратно други, направил е изводи за факти, за които липсват събрани доказателства. Счита за неясни изводите на съда относно липсва на прекратяване на договора за лизинг и липса на основание за издаване на кредитното известие. Искането е за отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - "МИС" ООД /в несъстоятелност/ гр. Русе не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка на допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменен ревизионен акт № 1000701/27.07.2010 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 756/13.10.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, с който на "МИС" ООД /в несъстоятелност"/ са определени задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ в размер на 523 281,82 лв. за периода м. 07.2009 г., ведно с лихви върху тях в размер на 53 376,34 лв. За да постанови обжалвания съдебен акт АС Варна е установил пълно фактическата обстановка и е направил въз основа на нея следните фактически и правни изводи: Ревизионен акт № 1000701/27.07.2010 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна е издаден от компетентен орган при спазване на процедурните правила. Приел е също, че ревизираното лице като регистрирано по ЗДДС не е подало справки-декларации за д. п. м. 05-10.2009 г., поради което са били налице предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК за облагане по аналог. Приема за спазена процедурата по чл. 124 ДОПК. Тези изводи са обосновани и законосъобразни, не са спорни между страните. На основание чл. 78, ал. 1 и 2 ЗДДС, за д. п. м. 07.2009 г., с РА е извършена корекция на данъчната основа на ползвания данъчен кредит от РЛ за м. 08.2007 г. по дебитно известие, фактура № 13056/28.08.2007 г., издадена от лизингодател "И Еф Джи Лизинг" ЕАД, по която РЛ е ползвало право на приспадане на данъчен кредит в пълен обем за извършените доставки от лизингодателя "И Еф Джи Лизинг" ЕАД по договор за лизинг № 004189-001/1.08.2007 г. По този договор лизингодателя е поел задължение да придобие от "ЗММ" АД София употребявани машини и да ги предостави на РЛ за възмездно ползване за 84 месеца като след погасяване на последната вноска е поето задължение от лизингодателя за прехвърляне на правото на собственост върху машините. По договора е издадена фактурата от 28.08.07г, по която е ползван данъчен кредит от РЛ в размер на 672 805,52 лв., какъвто е ползван и по фактурите, издадени до края на 2007 г. в общ размер 872 386,55 лв. С уведомление от 16.06.2009 г., връчено на РЛ на 17.06.2009 г., лизингодателят посочва задължение от 462 310,67евро за главница, лихви и неустойка и заявява, че при неизплащане на задължението до 1.07.2009 г. договорът ще се счита прекратен, считано от 2.07.2009 г., на основание 15 от общите условия към договора за лизинг. За д. п. м. 07.2009 г. лизингодателя издава кредитно известие № 61833/7.07.2009 г. към фактура № 13056/28.08.2007 г., по която данъчната основа е 523 281,82 лв. РЛ не е подало СД за м. юли 2009 г., КИ не е отразено в неговия дневник за покупки със знак "минус" и в счетоводството му. Съгласно заключението на назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза договорът за лизинг и вноските по него са правилно осчетоводени при двете страни, при спазване на счетоводните изисквания за финансов лизинг, в табличен вид се изнасят данни за заплатените от РЛ спрямо лизингодателя вноски, лихви, неустойки и други уговорени суми по договора им за лизинг, в общ размер от 1 796 211,37 лв., налице са данни са извършвани плащания вкл. до 2.07.2009 г. Не е спорно и е отразено в констативната част на РА, че активите, за които е сключен договорът за лизинг са върнати. РЛ е в производството по несъстоятелност като с влязло в сила решение е обявена неговата неплатежоспособност с начална дата 31.12.2008 г., от когато са спрели плащанията на дружеството по сключените от него търговски сделки. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че сключеният между РЛ и лизингодателя договор за лизинг е договор за финансов лизинг по смисъла на чл. 342, ал. 2 ТЗ. Този извод е обоснован и законосъобразен предвид данни за придобиване на вещите /машини109 бр. машини/ от страна на лизингодателя, уговорката за прехвърляне на собствеността върху тях след изплащане на последната лизингова вноска и предвид счетоводното отразяване на сделката. При този вид лизинг за лизингополучателя възниква право на приспадане на данъчен кредит за заплатените от него по договора вноски с ДДС, налице са безспорни данни в случая, че по дебитно известие № 13056/28.08.2007 г., издадена от лизингодател "И Еф Джи Лизинг" ЕАД, РЛ е ползвало право на приспадане на данъчен кредит. Основният спорен и съществен въпрос по делото е дали издаденото от лизингодателя кредитно известие № 61833/7.07.2009 г. към фактура № 13056/28.08.2007 г., с данъчна основа 523 281,82 лв. е надлежно издадено по смисъла на чл. 115 ЗДДС. При наличие на основание за издаване на КИ безспорно са налице обстоятелства по чл. 78 ЗДДС за корекция на ползвания данъчен кредит поради разваляне на доставката. Първоинстанционният съд е приел, че уведомлението от 16.06.2009 г. е надлежно връчено на РЛ на 17.06.2009 г. Този извод е обоснован. Съдът обаче е приел, че КИ е издадено без основание, тъй като е приел, че договорът за лизинг не е прекратен, позовавайки се на заключението на експертизата в частта, в която са установени плащания на лизингополучателя по договора за лизинг, включително и в периода м. 06.2009 г., когато е изпратено уведомлението за прекратяване на договора поради неизпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски. Този извод на съда е необоснован и оттам незаконосъобразен. Кредитното известие е издадено предвид прекратяване на лизинговия договор. На първо място съдът не е съобразил, че ревизията е проведена по аналог, при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК, поради което и на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА се счита верни до доказване на противното, за което доказателствената тежест е върху жалбоподателя. Последният никъде не е твърдял, че и изпълнил в цялост задълженията си по лизинговия договор към момента на уведомлението за прекратяване. Неговата защитна теза е неполучаване на това уведомление, за което обаче по делото са събрани достатъчно доказателства за надлежното му получаване. В РА е констатирано и не е оборено от останалите доказателства, че след получаване на уведомлението и издаване на КИ получените активи по лизинговия договор са върнати. Освен това са налице данни, че след 31.12.2008г РЛ е изпаднало в неплатежоспособност и е спряло плащания по търговските си сделки. Не на последно място изводите на съда са необосновани, тъй като въз основа на експертното заключение на приетата ССчЕ не може да се направи извод, че плащанията от лизингополучателя към лизингодателя през 2009 г., вкл. и тези през м. юни с. г. са в уговорения обем и размер по погасителния план. Обратното, при съпоставка между погасителния план и установените плащания от вещото лице в табличен вид, не се установява съответствие между сумите. Съгласно общите условия към договора за лизинг частичното неизпълнение е приравнено на пълно неизпълнение спрямо правото на лизингодателя да развали договора с едностранно предизвестие, както е процедирано в случая. Изводът е, че не се оборва от РЛ, при условията на пълно доказване констатацията за неизпълнение на задължението за плащане по договора за лизинг, а оттам и не се установява липса на предпоставки за прекратяване на лизинговия договор и за издаване на КИ. КИ е издадено надлежно, при което и на основание чл. 78 ЗДДС правилно с РА е извършена корекция на ползвания данъчен кредит. Като е достигнал до обратните фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено Предвид изложеното касационната жалба се явява основателна. Обжалваното съдебно решение, с което е отменен РА № 1000701/27.07.2010 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна е незаконосъобразно и необосновано и следва да се отмени. Фактическата обстановка по делото е пълно изяснена, не е необходимо събиране на нови доказателства, поради което касационният съд решава делото по същество като, приемайки, че РА е законосъобразен, намира, че подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. С оглед основателността на касационната жалба е неоснователността на първоначалната жалба на ревизираното лице, в тежест на последното следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение от касатора, за двете съдебни инстанции, в размер на 11983 лв. съобразно установените размери по приложимата Наредба № 1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение