Решение № 11883 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6665/2010 г.

Решение № 11883 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6665/2010 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Костадинов, пълномощник на Диян Петков Иванов от гр. Варна срещу решение № 617/22.03.10 г. по адм. д. № 1804/09 г. по описа на Административен съд - Варна с молба за отмяната му като неправилно. В писмен отговор ответникът, Областен управител на област с административен център Варна, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователно оспорването по жалбата на касатора Иванов срещу мълчалив отказ на Областен управител-Варна по искане за учредяване право на строеж по реда на § 17, предл. 2 от ПР ЗУТ. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че временния строеж оспорващият е осъществил върху държавна земя и в шестмесечния срок по § 17, ал. 2 ПРЗУТ областният управител не е е взел решение за допускане на процедура за изменение на действащия подробен устройствен план с цел строежа да получи траен устройствен статут в съществуващите размери и вид. В хода на първоинстанционното производство с допустими доказателства и доказателствени средства съдът е изяснил правнорелевантните факти, а именно, че теренът, върху който е осъществен временния строеж е държавен и, че решение за допускане процедурата по § 17, ал. 2 ПРЗУТ е взето не от компетентния орган, а от общинския съвет. При тези безспорни установявания решаващият правен извод за неоснователност на оспорването касационната инстанция намира обоснован и законосъобразен. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с оплакване на неправилност поради нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, мотивирано с твърдението, че временния строеж е получил траен устройствен статут, е неоснователна. Видно от приложения на л. 36 Акт за държавна собственост № 3026/10.05.00 г. и отразяването по т. 6 от същия към датата на разрешаване на временния строеж /л. 11/ и до сега теренът, върху който този строеж е осъществен е държавна собственост. Това безспорно установяване и признанието на касатора, че решение по § 17, ал. 2 ПРЗУТ областният управител не е взел, налага извод за неоснователност на касационната жалба. Следва да се има предвид, че с проведената от некомпетентен орган процедура по цитирания текст целените правни последици не са постигнати, респ. временният строеж не е получил траен устройствен статут. Предвид изложеното обжалваното решение се явява правилно, поради което и на основания чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на II-ро отделение