Решение № 2983 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10248/2010 г.
ВАСI отделение28.02.2011 г.докладчик Мира Райчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 907/22.06.2010 г., постановено по адм. дело № 1049/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2983 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10248/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от "Хан Крум 812" ЕООД, гр. Пловдив, чрез управителя Георги Крумов Георгиев, срещу решение № 907 от 22.06.2010 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1049/09 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № 160802000/12.02.09 г. издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, поправен с РА № 169802000 от 15.05.2009 г. за поправка на РА, и потвърден с решение № 358 от 30.05.09 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част досежно допълнително установеното задължение за корпоративен данък за 2005 г. в размер на 22 995.64 лв. и лихви за забава в размер на 8 128.22 лв. и за допълнително начислен ДДС в размер на 46 465.02 лв. и лихви за забава в размер на 21 161.20 лв., и е осъдено дружеството да заплати юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 1 775 лв. В касационната жалба се излагат бланкетни доводи за незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и подробни съображения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че РА не е нищожен. Нищожността му се обуславя от това, че е нарушена процедурата по издаването му, а за да постанови различен резултат съдът не е разгледал наведените в жалбата доводи. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо А отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, както и приложението на материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - гр. Пловдив е бил РА № 160802000/12.02.09 г. издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, поправен с РА № 169802000 от 15.05.2009 г. за поправка на РА, и потвърден с решение № 358 от 30.05.09 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част досежно допълнително установеното задължение за корпоративен данък за 2005 г. в размер на 22 995.64 лв. и лихви за забава в размер на 8 128.22 лв. и за допълнително начислен ДДС в размер на 46 465.02 лв. и лихви за забава в размер на 21 161.20 лв. След обстоен и аргументиран анализ на доказателствата, съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал възраженията си срещу определените задължения по чл. 55, ал. 1, чл. 25, ал. 2 и чл. 29, ал. 1 от ЗДДС (отм.) вр. чл. 31 от ППЗДДС (отм.) и чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.), а от своя страна констатациите и изводите на органите по приходите са законосъобразни и обосновани и са изградени на логичен анализ на събраните доказателства в хода на ревизионното производство и на приложимите норми на материалния закон. Административният съд е приел за неоснователно оплакването на дружеството за процесуално- правна незаконосъобразност на обжалвания акт. Счел е, че се касае за допусната очевидна фактическа грешка при изписване на датата на издаване на процесния РА, като това обстоятелство се установява от представения по делото РА за поправка на ревизионен акт, от който е видно, че датата 12.02.2009 г. е погрешно посочена като дата на издаване на РА вместо правилната дата, която е 01.04.2009 г. Възприето е като неоснователно и възражението, че ревизията не е извършена в тримесечния срок, установен в чл. 114, ал. 1 ДОПК, както и че ревизионния доклад не е издаден в законоустановения 14-дневен срок от изтичане на срока за извършване на ревизията. Постановеното решение е правилно, а направените оплаквания от касатора са изцяло неоснователни. Спазени са всички изисквания на чл. 120, ал. 1 от ДОПК относно формата и съдържанието на РА. Както обосновано е приел първостепенният съд, видно от РА, същият е издаден на 12.02.2009 г., като в него са цитирани факти и обстоятелства, настъпили след тази дата. Налице е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на датата на издаване на процесния РА, като това обстоятелство се установява от представения по делото РА за поправка на ревизионен акт, от който е видно, че датата 12.02.2009 г. е погрешно посочена като дата на издаване на РА вместо правилната дата, която е 01.04.2009 г. Така допуснатата очевидна фактическа грешка е поправена по реда на чл. 133, ал. 3 ДОПК с ревизионен акт за поправка, като допуснатата грешка не е повлияла на законосъобразността на обжалвания РА. Съдът е изложил конкретни съображения и по отношение на обстоятелството, че РА за поправка № 169802000 е издаден на 15.05.2009 г., т. е. след депозиране на жалбата срещу РА вх. № 70-00-5422/21.04.2009 г. на ТД на НАП- Пловдив, като не се твърди и не се установява към датата на постановяване на решението на директора на Дирекция "ОУИ"- Пловдив, същият да е влязъл в сила. Според мотивите на съда, обаче, горепосоченият факт не води до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и не накърнява възможността му да вземе становище по законосъобразността на РА за поправка, доколкото същият е редовно връчен на дружеството и подлежи на самостоятелно обжалване, съгласно чл. 133, ал. 3, пр. 2 от ДОПК. Не може да бъде споделено и оплакването на касатора, че потвърждаващото решение на директора на дирекция "ОУИ" е незаконосъобразно, доколкото се позовава на невлязъл в сила акт за поправка на РА. В реда на изложеното следва да бъде посочено още и следното: Няма спор, че разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 2 ДОПК поставя изискване ревизионният акт да притежава мотиви за издаването му, а в случая в процесния РА е налице грешка в датата на съставянето му, поправена по предвидения за това ред, като дори и това да не бе сторено в съдебната практика се приема, че така допуснатото процесуално нарушение не е от такова естество, че да прави издаденият ревизионен акт нищожен или незаконосъобразен единствено и само на това основание. С оглед на изложеното, правилен и законосъобразен е изводът на съда, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и има изискуемата от закона форма, поради което не е нищожен. Неоснователен е доводът на касатора за неспазване на процедурата по неговото издаване, предвидена в чл. 114, ал. 1 ДОПК, като за това са изложени обстойни мотиви в оспореното съдебно решение, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни. Отделно от това, както бе вече посочено, друг е въпросът доколко неспазването на процедурата по издаването на акта по принцип е основание за неговата нищожност. В случая обаче са спазени всички процесуални правила, въведени в ДОПК, за провеждането на ревизионното производство и издаването на ревизионния доклад и ревизионния акт, в т. ч. и предвидените в закона срокове, включително досежно сроковете. Оплакванията в касационната жалба за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост са бланкетни и не се сочи с кои точно изводи на съда касаторът не е съгласен и са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При извършената при условията на чл. 218 от АПК служебна проверка настоящата инстанция констатира, че решението на съда е в съответствие с фактите по делото и закона. С оглед на изложеното, решението на АС-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на "Хан Крум 812" - ЕООД - гр. Пловдив срещу Ревизионен акт № 160802000/12.02.09 г. издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, поправен с РА № 169802000 от 15.05.2009 г. за поправка на РА, и потвърден с решение № 358 от 30.05.09 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо А отделение