Решение № 3166 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 365/2021 г.

Решение № 3166 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 365/2021 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Робев с адрес в [населено място] поляна област Хасково чрез процесуален представител адвокат В. Карев Челебиев против решение № 708/9.11.2020 г. на Административен съд Хасково по адм. дело № 527/2020 г. С него се отхвърля жалбата му против решение № Ц1012-26-153-1/5.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ Хасково, с което са потвърдени задължителни предписания № 3 Д-1-26-00747724/21.04.2020 г. на контролен орган на ТП на НОИ Хасково. Поддържат се доводи за неправилност на решениет, о вследствие необоснованост и незаконосъобразност, разбирани от съдържанието на жалбата като нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Хасково, чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Хасково. С него се потвърждават задължителни предписания от 21.04.2020 г. към самоосигуряващия се А. Филипов Робев да подаде в ТД на НАП Хасково декларация образец № 1 "Данни за осигурено лице", съдържащо заличаващи данни за периода от 1.01.2018 г. до 28.02.2020 г. като се посочи в т. 12 Вид осигурен – код 13. Мотивите са, че направената регистрация на Робев е в противоречие с изискванията на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО "Регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани по установения ред. С обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Хасково е прието, че Робев няма регистриран животновъден обект по реда на Наредба № 44 от 2006 г. по реда Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и по реда на Закона за животновъдството. Предвид констатациите не възниква за него осигурително правоотношение. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Приел, че жалбоподателят не е регистриран земеделски производител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, тъй като няма регистрация по реда на Наредба № 3/1999 г., няма регистрация на животновъден обект, дефиниран от Закона за животновъдството, съгласно чл. 137 от Закона за ветеринарно медицинската дейност. При установеното от фактическа страна, че жалбоподателят е регистриран като земеделски стопанин в ОДЗ но не е регистрирал в ОДБХ животновъден обект съгласно изискванията на чл. 137 от ЗВМД е прието, че не е налице условието, изискуемо по § 1, ал. 1, т. 5 ДР на КСО да се произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Предвид изложеното жалбоподателят не е самоосигуряващо се лице като земеделски производител, поради което законосъобразно е предписанието да се заличат данните му като такъв. Решението е правилно. Разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 5 ДР КСО дефинира понятието регистриран земеделски стопанин като физическо лице, което произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и е регистрирано по съответния ред. Елементите на това понятие са разгледани от административния орган и съда и са обосновани изводите, че при липса на регистрация, изискуема по закон на животновъден обект, не би могло да се приеме, че се произвежда продукция за продажба. Това е така, тъй като регистрацията на обекта има последиците, свързани с контрола на продукцията и изискванията към нейното производство, качество и санитарен контрол и др. При липса на такава регистрация, не би могло да се продава, а ако се извършва фактическа продажба, то тя няма правна стойност да се приеме, че има регистриран земеделски стопанин, а от това следва за осигурителното правоотношение, че то не възниква като за самоосигуряващо се лице – чл. 4 КСО. Тези изводи следват от повишените изисквания към производството на растителна и животинска продукция, което се отразява на осигурителното правоотношение. Тези пълни изисквания са по силата на закон § 1, ал. 1, т. 5 ДР на КСО и няма място за преценка кои от законовите изисквания да бъдат изпълнени. Предвид изложеното съдът е постановил правилно решение като се споделят мотивите му – чл. 221, ал. 2 АПК и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 150 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение