Решение № 5259 от 17.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ф. Фейзула, от [населено място], , подадена чрез пълномощника адвокат З. Шопов срещу решение 235 от 20.07.2022г. по адм.дело 200/2022г. на Административен съд- Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 2153-08-142/17.03.2022 г. на " За" директор на ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане 2113-08-1390#12/18.01.2022 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Кърджали, и са присъдени разноски. Жалбата е бланкетна. Излагат се твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на същото, отмяна на адмиинстративния акт и уважаване на искането за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ответникът- директор на ТП на НОИ-Кърджали, чрез старши юрисконсулт З. Белева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд- Кърджали е отхвърлил жалбата на Ф. Фейзула срещу решение 235 от 20.07.2022г. по адм.дело 200/2022г. на Административен съд- Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 2153-08-142/17.03.2022 г. на " За" директор на ТП на НОИ Кърджали и потвърденото с него разпореждане 2113-08-1390#12/18.01.2022 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Кърджали. С последното е отказано отпускане на поисканата ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като лицето има навършена , но няма най-малко 15 години действителен осигурителен стаж съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО. Съдът е приел, че следва да се зачете за действителен осигурителен стаж времето през което Фейзула е отбивал наборната си военна служба- от 03.09.1974г.-30.10.1976г., но не следва да се за зачете за действителен осигурителен стаж времето от 01.02.2019г. до 01.07.2019г., като самоосигуряващо се лице, и времето от 05.11.2019г. до 23.09.2021г., по трудов договор с Люкс Йонджа ООД гр.Кърджали, за които периоди не е възникнало осигуряване по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО. Решението е правилно. Спорът е правен и каса незачитането като осигурителен стаж на следните периоди: от 01.02.2019 г. до 01.07.2019 г., през който Фейзула твърди, че е осъществявал дейност като самоосигуряващо се лице; от 05.11.2019 г. до 23.09.2021 г., за който Фейзула е представил трудов договор, сключен между него и Люкс Йонджа ООД гр.Кърджали. По отношение на първия период е установено от фактическа страна, че по справка от ОДМВР Кърджали относно влизанията/ излизанията на Фейзула в Република България лицето не се е намирало на територията на Република България. Следователно, не е било възможно да е осъществявало дейността- отглеждане на кокошки, за която се е регистрирало като самоосигуряващо се лице. По отношение на втория период от фактическа страна е установено, че дружеството Люкс Йонджа ООД е заличило подадените данни за периода 05.11.2019г.- 23.09.2021г. за работника Фейзула, с вид осигурен 01, декларация образец , като по този начин е изпълнил дадените задължителни предписания ЗД-1-08-01028530/04.11.2021г. от контролен орган на ТП на НОИ-Кърджали. С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че въпреки признаване за действителен осигурителен стаж на наборната военна служба на Фейзула е за периода от 03.09.1974г.-30.10.1976г., решението на административният орган като краен резултат е правилно. Жалбоподателят към момента на подаване на заявлението за пенсиониране- 23.09.2021г. има необходимата навършена възраст от , но няма изискуемият се от чл. 68, ал. 3 от КСО 15 години действителен осигурителен стаж. Действителният му осигурителен стаж възлиза на 13 г. 02 м. 12 дни, в който се включва и времето от 03.09.1974 г. до 30.10.1976 г., през което е отбивал редовната си военна служба. Поради това за него не е възникнало правото на пенсия по тази разпоредба. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав. Правилно е приел, че като краен извод в случая за жалбоподателя не са налице предпоставките на чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По изложените съображения оспореното решение е правилно и законосъобразно. Поради липса на касационни основания, същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъди претендираното юрисконкулстско възнаграждение, но само за касационната инстанция, в размер на 100,00/сто/ лева, определено на основание чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП. Претенцията за заплащане на разноски за първоинстанционното производство е неоснователна, тъй като такива са присъдени от първоинстанционния съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,