Решение № 13356 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 887/2010 г.

Решение № 13356 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 887/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Живка Славова Раева против решение № 78 от 29.10.2009 г. по адм. дело № 6178/2007 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 250/27.11.2007 г. и против заповед № 251/27.11.2007 г. на Генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба, с които на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Раева е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното й правоотношение е прекратено. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие със закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са взети предвид всички представени доказателства и не е отчетен факта, че към момента на уволнението заема длъжността "официален лекар". Моли решението да бъде отменено и да й се присъдят разноските по делото. Ответникът - генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд - София град да бъде оставено в сила. Претендира направените разноски и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 250/2007 г. е издадена от компетентния орган, в предвидената в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл форма - актът съдържа подробно описание на извършеното нарушение, датата и мястото на осъществяване, обстоятелствата, при които е допуснато, както и доказателствата, които го установяват, а също и останалите, предвидени в нормата реквизити. Спазена е и процедурата по налагане на най-тежката дисциплинарна санкция. Жалбоподателката Раева е наказана, след като са приети писмените й обяснения (такива са изискани от административния орган и депозирани съответно на 10.10.2007 г. и 22.11.2007 г.) и след като е изслушана от наказващия орган (протокол от 27.11.2007 г.). С това условията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени - служителката е уведомена за провежданата проверка по повод допуснати от нея нарушения и й е дадена възможност преди налагането на дисциплинарната санкция да депозира писмени обяснения и да направи устни възражения, като посочи доказателства. Проведеното пред дисциплинарния съвет производство е в съответствие с изискванията на чл. 96 от ЗДСл. Образувано е дисциплинарно дело № 11/2007 г. (заповед № 1003/19.11.2007 г. на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба), по което е проведено заседание, изяснени са фактите и обстоятелствата, при които е допуснато нарушението и е взето решение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Раева. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че заповедта на генералния директор на НВМС, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Актът за санкциониране на служителката е постановен след като са установени осъществени от страна на Раева, която до уволнението заема длъжността "главен инспектор" в дирекция ГВК на НВМС (заповед № 371/2.07.2007 г., заповед № 1843/4.10.2007 г.) дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. От събраните пред административния орган и в хода на съдебния процес писмени и гласни доказателства се установява, че по време на работа на 10.02.2007 г., на 19.02.2007 г. срещу 20.02.2007 г. и на 24.02.2007 г. на ГИВП Капитан Андреево жалбоподателката извършва дезинфекция на преминаващите през границата с Република Турция товарни автомобили (факт, който не се оспорва и от жалбоподателката в депозираните пред административния орган писмените обяснения), без обаче да издаде квитанции за платена такса общо на 22 от тях (съответно 7 бр., 7 бр. и 8 бр. автомобили за всяка от смените). Номерата на тези автомобили фигурират в дневника на Гранична полиция, като преминали през границата на посочените по-горе дати, същите моторни превозни средства не са освободени от заплащане на такси за дезинфекция съгласно Тарифата за таксите, които се събират от НВМС, но въпреки това за тях не са издадени квитанции за платена такса за дезинфекция. При тези данни съвсем аргументирано съдът приема, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Раева. Като главен инспектор жалбоподателката има задължението да извършва дезинфекция на влизащите през границата в страната моторни превозни средства, да събере граничните ветеринарни такси и да издаде съответните документи (т. III. 2 и т. V. 7 от длъжностната характеристика). Дезинфекцията следва да се провежда съгласно заповед № РД-09-258/3.05.2006 г. на министъра на земеделието и горите, издадена на основание чл. 190 от Закона за ветеринарномедицинската дейност във връзка с усложнената епизоотична обстановка. В случая жалбоподателката извършва дезинфекция на влизащите в страната товарни автомобили, но не изпълнява останалите служебни задължения, свързани с това, а именно да събере дължимите такси и да издаде съответните документи. Това поведение на служителката е в нарушение на преките служебни задължения и противоречи и на общите разпоредби на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДСл, които изискват точно и добросъвестно изпълнение на служебните задължения. С оглед изложеното следва да се приеме, че жалбоподателката не изпълнява служебните си задължения, свързани със събиране на предвидените такси за дезинфекция и отчитане на същите. Следователно като достига до извод, че са налице основания за ангажиране на отговорността на служителката и санкционирането й с най - тежкото дисциплинарно наказание за нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл и административният акт е издаден при осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в закона, съставът на Административен съд - София град постановява решение, което кореспондира с нормативната уредба. Възраженията в касационната жалба, че длъжността, заемана от служителката до уволнението не е "главен инспектор в дирекция ГВК към НВМС", поради което жалбоподателката няма задължения свързани с осъществяване на дезинфекция на преминаващите през границата моторни превозни средства, са неоснователни. Обстоятелствата, че до уволнението жалбоподателката заема длъжността "главен инспектор в дирекция ГВК към НВМС" и преките задължения, които същата следва да изпълнява се установяват от представените заповеди за назначаване, за определяне на възнаграждение и от длъжностната характеристика. Същите се потвърждават и от служителката в жалбата пред първата инстанция. Известното разминаване в заключенията на първоинстанционния съд относно заеманата от жалбоподателката длъжност с фактическите установявания по делото, представлява необоснованост на решението в тази част, която обаче не може да бъде обсъждана с оглед липсата на касационен довод в тази насока, още повече, че тези изводи не засягат правилността на постановения съдебен акт. Изложеното за законосъобразността на съдебния акт относно заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, обосновава правилността на съдебното решение и в частта относно заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като последният административен акт е последица от първия. Ето защо изводите на първоинстанционния съд и в тази част се споделят от настоящата инстанция. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В изпълнение на задължението, предвидено в чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорените административни актове. В съответствие с разпоредбата на чл. 171 от АПК съдът преценява всички доказателства събрани в производството пред административния орган, както и доводите на страните и доказателствата, ангажирани в хода на съдебния процес. Събраните в производството пред административния орган и пред съда писмени и гласни доказателства извършените от Раева нарушения на служебните задължения. Тези доказателства са обсъдени подробно и кредитирани от съда като непротиворечиви и съобразени при постановяване на решението, като е отчетено обстоятелството, че липсват такива, които да ги опровергават. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски, жалбоподателката следва да заплати на Националната ветеринарномедицинска служба сумата 150.00 лв. възнаграждение, с оглед осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,