Решение № 8038 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10362/2010 г.

Решение № 8038 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10362/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, София (ИАНМСП), против решение № 1860/10.06.2010 г., постановено по а. д. № 5777/2009 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна заповед № 03-010/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на ИАНМСП. С последната, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 от ЗДС, чл. 6, ал. 1, т. 9 от Устройствения правилник (УП) на ИАНМСП, писмо изх. № 12-00-588/13.06.2008 г. от Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ) за извършване на структурни и функционални промени в ГД "МЗИП", утвърдено със заповед № РД-12-11/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на ИАНМСП длъжностно разписание (ДР) и поименно разписание на длъжностите, в сила от 23.06.2008 г. и поради съкращаване на длъжността, е прекратено служебното правоотношение с Николай Петров Тодоров, на длъжност началник отдел "Програмиране и координация", главна дирекция "Междинно звено и изпълнение на проекти" в ИАНМСП, с придобит ранг V старши, считано от 24.06.2008 г. АССГ е приел, че отменената заповед противоречи на материалния закон. Липсата на длъжностна характеристика за длъжността, изпълнявана от Тодоров преди съкращението му, не дава възможност на съда да установи дали изпълняваните от него функции и задължения съществуват и съвпадат с функциите и задълженията на длъжностите "началник сектор" за секторите "Програмиране" и "Информационна дейност и координация", съгласно ДР в сила от 24.06.2008 г.

Недоволен от решението, изпълнителният директор на ИАНМСП го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита решението за неправилно поради допуснати съществени противоречия на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му, като моли да се постанови друго, по съществото на спора, с което се отхвърли първоначалната жалба на Тодоров против неговата заповед. Претендира за разноските по делото.

Ответната страна - Николай Тодоров, чрез представеното от процесуалния му представител възражение против касационната жалба, счита същата за неоснователна. Моли отхвърлянето `и и оставяне в сила на решението на АССГ. Претендира за направените от него разноски във всички инстанции.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе установеното от фактическа страна от АССГ. То не се оспорва от касатора. Предмет на касационната му жалба са правните изводи на съда.

При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна.

Доводът за необоснованост на решението на АССГ е деклариран, но неконкретизиран. В касационната жалба липсва твърдение за неотносимост и/или погрешност на направени от АССГ фактически изводи, към събрани по делото доказателства. Предвид липсата на конкретност, ВАС не може да го разгледа и да му даде обоснован отговор. Единственият случай, когато е употребена думата "необосновано" в касационната жалба (стр. 2, абз. 1), е свързан с оборването на правния извод на АССГ за материалната незаконосъобразност на обжалваната заповед, основан на липсата на длъжностна характеристика за длъжността, от която е уволнен Тодоров. Т. е. в случая се коментира не необоснованост на решението, а неговото съответствие с материалния закон, което ще бъде разгледано по-долу.

Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също не е конкретизиран и обоснован. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече такъв за надценяване на значението на липсващи доказателства по делото - длъжностна характеристика за длъжността, заемана от Тодоров преди уволнението му. Доводът е неоснователен. Легалното определение на понятието "длъжност в администрацията", дадено в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (НПЕКДА, посочено и в решението на АССГ) гласи, че това е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, ...въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Т.е. "длъжност в администрацията" е единство от двата елемента - нормативна позиция и система от функции, задължения и изисквания. Липсата на което и да е от тях води до положение, при което не може да се дефинира конкретната длъжност. Недопустимо и в същото време - тежко административно нарушение е, държавен служител да изпълнява длъжност, която съществува само като нормативно определена позиция, без същата да е изпълнена със съдържание - липсват функциите, задълженията и изискванията, утвърдени с длъжностна характеристика.

Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на материалния закон. Той също се гради върху значението на липсващата длъжностна характеристика за длъжността началник отдел "Програмиране и координация". Заличаването на този отдел от ДР в сила от 24.06.2008 г. е довело единствено до намаляване бройката служители, изпълняващи длъжността "началник отдел". Значението на длъжностната характеристика в случая е голямо, тъй като само чрез нея може да се изследва въпроса дали са заличени функциите, задълженията и изискванията към тази длъжност или те са запазени, но са възложени за изпълнение на друг служител, бил той и началник отдел. Т. е. длъжностната характеристика е базата, която трябва да съществува, за да се сравни тя със задълженията и функциите на новите длъжности в ИАНМСП.

Неоснователен е доводът, че в обжалваното решение на АССГ съществува вътрешно противоречие между отделните правни изводи: от една страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения (на административнопроизводствените правила) при издаването и и други такива, водещи до нищожността и, а от друга - че заповедта е материално незаконосъобразна. В тези изводи на съда липсват противоречия. АССГ е изпълнил процесуалното си задължение да провери спазването от органа издател на всички основания за оспорването на акта, съгл. чл. 146 от АПК. След този извод той е обосновал и мотивирал другия такъв - за допуснатото от органа противоречие с материалноправните разпоредби. В случая нормата следва да се тълкува разширително, а не буквално, тъй като не всички възможни нарушения на материалния закон могат да бъдат обхванати от него. Противоречието на заповедта на цитираната норма на чл. 2 от НПЕКДА е обосновано и разтълкувано от съда.

Изложените в т. 2 от касационната жалба доводи са правилни, но неотносими към спора. Действително длъжностната характеристика има вторично значение и в нея се определят задълженията на държавния служител. Те обаче са съществени, при преценка на въпроса дали е налице съкращаването на определена длъжност или не. Нормативно определените изисквания са общата рамка и задачи, поставени пред съответната администрация и нейните дирекции, за постигането на които органът по назначаването определя необходимите длъжности с ДР. Изследвайки този въпрос, АССГ е стигнал до обоснования извод, че "... предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от УП на Агенцията, не са налице нови функции, възложени на главната дирекция към датата на издаване на обжалваната заповед ...".

Изцяло неотносими към спора са доводите, че самият Тодоров, в качеството му на началник на отдел, не е изготвил длъжностни характеристики за 11-те длъжности в отдела (не за 11 държавни служители), както и това, че му е наложено наказание на основание и по реда на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.

При служебната проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

По делото е направено искане за присъждане на направените от Тодоров разноски пред всички съдебни инстанции. Този състав на ВАС е компетентен да се произнесе само по тези, направени пред настоящата касационна инстанция, поради което искането в частта, касаеща направени разноски пред другите съдебни инстанции следва да се остави без разглеждане. С оглед правните изводи на ВАС, искането се явява основателно. В същото време, пред този съд не са представени доказателства за каквито и да са направени от Тодоров разноски, поради което като недоказано, то следва да се отхвърли.

По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС