Решение № 2556 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16009/2011 г.

Решение № 2556 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16009/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 13277/18.10.2011 г., постановено по адм. д. № 9383/2010 г. тричленен състав на Върховен административен съд е отхвърлил жалбата на Надя Георгиева Георгиева от гр. София срещу заповед № РД - 26-212 от 25.05.2010 г. на министъра на отбраната. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Надя Георгиева, която счита същото за неправилно. Твърди, че служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради съкращаване на длъжността и административният орган е следвало да извърши подбор, който включва два основни показателя: първият - оценка на индивидуалното състояние и вторият показател е съответствието с изискването за длъжност. Счита съкращението за незаконно, защото няма реално съкращаване на длъжността. Моли да бъдат отменени обжалваното решение и заповедта на министъра на отбраната за освобождаването от длъжност, като неправилна и незаконосъобразна, както и да бъде възстановена на длъжност. В съдебно заседание касационната жалбоподателка Надя Георгиева се явява лично, поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, представя допълнително писмена защита. Ответникът по делото - министърът на отбраната, се представлява от юрисконсулт Благоева, която оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. След изпълнение на задълженията по чл. 202 и чл. 235 от ГПК, правилно решаващият състав е приел, че са налице основанията по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и е отхвърлил оспорването. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. По делото е установено и не е спорно, че жалбоподателката Надя Георгиева Георгиева преди датата на издаване на оспорената заповед е заемала по служебно правоотношение длъжността "главен експерт" в сектор "Информационна система за управление на войсковите имоти", отдел "Държавни имоти" към Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" при Министерство на отбраната. Въз основа на приетия с ПМС 54/2010 г. нов Устройствен правилник на МО е утвърдено ново длъжностно разписание, като са намалени бройките за длъжността "главен експерт" в сектор "Информационна система за управление на войсковите имоти" отдел "Заснемане и кадастър" при ГД "Инфраструктура на отбраната" от 3 на 2, което се установява от писмените доказателства и приетото експертно заключение. При тези данни правилно съдът е приел, че съществуването на длъжността "главен експерт" като нормативна позиция, но при намаление на броя на държавните служители, които я заемат от 3 на 2, обуславя реално съкращение на длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Неоснователни са възраженията на касационната жалбоподателка, че преди прекратяване на служебно правоотношение, органът има задължение да извърши подбор между служителите по оценка на индивидуалното състояние и за съответствието им с изискването за заемане на длъжността. При съкращение на броя на длъжностите, право на административния орган е да прецени кои от държавните служители да продължат да заемат останалите по длъжностното разписание длъжности. Липсва нормативно установено изискване за съобразяване с атестациите и извършване на подбор в производствата по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В мотивите на обжалваното решение съдът е достигнал до обоснован извод, че заповедта е постановена в съответствие с материалноправните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Цитираният текст предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. Следователно, за да възникне основанието, предвидено в посочената норма, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Законосъобразно тричленният състав приема, че предвидените в закона предпоставки са изпълнени, поради което за административния орган са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на служителя съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Действително длъжността "главен експерт" продължава да съществува като нормативна позиция в новото щатно разписание на длъжностите, но е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. При липсата на законово задължение за подбор между служителите, които са изпълнявали длъжността, както и на утвърдени правила от органа по назначаването в тази насока, правилно е и заключението на съдебния състав, че преценката за това кои от служителите ще останат и кои ще бъдат съкратени е изцяло от компетентността на административния орган, същата е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Ето защо направеното в този смисъл възражение в касационната жалба е неоснователно. Настоящата инстанция счита за правилни доводите на съда, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед № РД-26-213/25.05.2010 г. на министъра на отбраната. Административният акт е издаден от компетентния орган - органът по назначаването, в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, съдържа изброените в текста реквизити и е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. По изложените съображения петчленният състав при Върховен административен съд приема, че не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,