Решение № 3538 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5023/2011 г.

Решение № 3538 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5023/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Людмил Димитров Веселинов, гр. Попово, ул. "Бенковска", № 38 срещу решение № 20 от 16.02.2011 г. на Административен съд, гр. Търговище, постановено по административно дело № 6/2011 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Веселинов срещу решение № 11123 от 23.11.2010 г. на началник районно управление "Полиция", гр. Попово, с което са му отнети разрешения № 324264 и № 048168 за носене на ловно, късо нарезно и огнестрелно оръжие и числящите им се боеприпаси.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В мотивите си съдът посочил, че жалбата е основателна, но с диспозитива отхвърлил същата. Този факт счита, за достатъчен, за да се приеме необоснованост на решението. Твърди, че съдът неправилно, в нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), приел, че е налице образувано досъдебно производство към датата на издаване на оспорената заповед. Не отчел, че при липсата на законово основание за отнемане на разрешението органът не може да прилага законосъобразно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени заповедта на началника на районното управление. Касаторът се представлява от адв. Росица Денева, Адвокатска колегия, гр. Търговище.

Ответникът по касационната жалба - началникът на районното управление "Полиция", гр. Попово, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е правилно и обосновано - съдът правилно преценил доказателствата по делото и направил обоснован извод за наличие на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Касаторът притежавал разрешение за носене на ловно оръжие № 324264 - нацевка "ИЖ-27", калибър 12, № М09615; карабина "Мазалат", калибър 7, 62 № 94592; карабина "Бърно-1", калибър 5, 6 № 78830 и боеприпаси, и разрешение за носене на късо нарезно оръжие № 048168 - пистолет "Макаров", калибър 9 х 18 и боеприпаси.

1. На 18.11.2010 г. Веселинов бил привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 296, ал. 1 във вр. с чл. 26 от Наказателния кодекс (НК) - на 03.06.2009 г. и на 15.06.2010 г. попречил и осуетил изпълнението на влезли в сила съдебни решения. Привличането било извършено от разследващия полицай по образувано досъдебно производство № 664/2010 г. по описа на районно управление "Полиция", гр. Попово с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, л. 6 и 7 от делото.

1. Постановлението за привличане било обжалвано от Веселинов и с постановление № 437 от 24.11.2010 г. на районния прокурор в Районна прокуратура, гр. Попово, жалбата била отхвърлена.

1. На 23.11.2010 г. началникът на районно управление "Полиция", гр. Попово, издал заповед № 11123, с която заради обстоятелство по чл. 58, ал. 1, т. 2 и на основание чл. 153, т. 6 и чл. 155 ЗОБВВПИ отнел разрешенията на Веселинов. Решението било връчено на касатора на 13.12.2010 г., на която дата бил съставен протокол за приемане на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, съгласно който оръжията и боеприпасите са предадени за съхранение в районното управление "Полиция", гр. Попово.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел, че е налице визираното в чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ материалноправно основание за отнемане на разрешението - образувано досъдебно производство срещу касатора. Посочил, че обжалването на постановлението за привличане на обвиняем не означава, че до произнасяне на наблюдаващия разследването прокурор досъдебното производство не се счита образувано. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед.

В касационната инстанция Веселинов представя протокол от съдебно заседание и решение № 490 от 05.07.2011 г. на Разградския районен съд по административно-наказателно дело № 563/2011 г. Административно-наказателното дело е образувано по реда на глава 28 "Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание" въз основа на внесено в съда мотивирано предложение на Районна прокуратура, гр. Попово за освобождаване от наказателна отговорност на Любомир Веселинов за извършено от него престъпление по чл. 296, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК с налагане на административно наказание. С решението съдът признал Веселинов за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение. Решението влязло в сила на 23.11.2011 г.

По делото няма спор за факти. Безспорно е, че касаторът притежава надлежно издадено разрешение за носене на оръжие. Безспорно е, че на 18.11.2010 г. му е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 296 НК. Не се спори, че постановлението за привличане на обвиняем е обжалвано и наблюдаващият прокурор отхвърлил жалбата. Не се спори също, че с влязло в сила решение Веселинов е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. Спорът по делото е досежно преценката на съда на установените факти и приложението на материалния закон.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е необосновано, тъй като съдът, в началото на мотивите си - л. 41, посочил, че жалбата е основателна, а след това изложил доводи за законосъобразност на оспорения административен акт и с диспозитива отхвърлил жалбата. Действително, видно от мотивите на съдебното решение съдът в началото на изложението си посочил, че жалбата е допустима, а "разгледана по същество, съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, е основателна по следните съображения:", след което изложил аргументи, мотивиращи извода му за законосъобразност на оспореното решение. Това обаче не може да обоснове твърдяната от касатора необоснованост на съдебното решение. Съдът, след като изложил установените по делото факти извършил цялостна преценка на законосъобразността на оспореното решение на основата на основанията по чл. 146 АПК. Изложените от него мотиви са ясни, логични и обосновани. Те аргументират извода на съда и не оставят каквото и да било съмнение за противоречие между формираната му воля, нейното мотивиране и обективиране в диспозитива на съдебното решение. Налице е техническа грешка, която не се отразява на обосноваността на съдебния акт.

Що се отнася до правилността на съдебното решение, с оглед на доказателствата, изводът на съда е правилен. От доказателствата по делото е безспорно, че към датата на издаване на оспорваното решение е било налице образувано срещу касатора наказателно производство за престъпление от общ характер. Неоснователно е твърдението, че обжалването на постановлението за привличане на обвиняем обосновава липсата на образувано наказателно производство. Съгласно изричната разпоредба на чл. 202, ал. 1 НПК жалбата срещу постановлението не спира изпълнението му, освен ако съответния прокурор постанови друго. В случая друго не е постановено. Следователно към датата на издаване на обжалвания административен акт е имало образувано спрямо касатора наказателно производство за престъпление от общ характер. Този факт законодателят е включил в хипотезата на правната норма регламентираща обществените отношения свързани с разрешителния режим за притежаване на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Нормата на чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ е императивна. Тя визира обективна пречка, при наличието на която органът, при условията на обвързана компетентност, е длъжен да отнеме издаденото разрешение.

Фактът, че към датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция е налице влязло в сила съдебно решение, което установява по задължителен за всички начин невиновността на касатора по повдигнатото обвинение - чл. 413, ал. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 3 НПК, не променя релевантните за законосъобразността на решението факти и оттам - правилността на извода на съда. Постановеното съдебно решение, с което касаторът е признат за невиновен, е нов, установен към момента на приключване на устните състезания факт. Той обаче не е от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, защото законодателят е предвидил като основание за отнемането не само осъждането за умишлено престъпление от общ характер, а и самия факт на образуване на наказателно производство. Вярно е, че по този начин законодателят приравнил по правни последици образуването на наказателно производство и осъждането (отделно от това, че без образувано наказателно производство не би могло да има осъждане), но вероятно потенциалната опасност на правно-регламентираната дейност - притежаване и носене на огнестрелно оръжие, го е мотивирала да бъде изключително рестриктивен. За касатора е налице възможност да сезира компетентния орган с искане за издаване на ново разрешение за оръжие. В хода на новото административно производство органът ще следва да цени и влязлото в сила съдебно решение, установяващо невиновността на касатора.

Видно от изложеното обжалваното решение е правилно. Релевираните от касатора отменителни основания са неоснователни. С оглед на това и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд